Лесна работа: Единственият отговор

Не остава много до пролетта. Сигурна съм, че вече сте готови с плановете, а те най-често освен пътувания, включват пролетно почистване и следващо начало. Пролетта е свежа зеленина; птички, които се заливат в радостна песен; разцъфнали цветя; усмихнати хора и мисли за следващо различно начало.

Именно с тази идея на днешния ден на някои места по света, предимно в САЩ, отбелязват деня на старите вещи. Не звучи ободряващо като пролетен коктейл, изпит с приятели в заведение на главната улица, докато сладко си приказвате и наблюдавате цветния парад от красиви хора. Не. По-скоро звучи овехтяло, протрито, нафталиново.

Идеята обаче е добра. Поне веднъж в годината човек да отвори шкафа зад тежкото кресло, да отключи таванското помещение или да се вгледа по рафтовете в гаража, да забележи старите вещи, да оцени каква стойност имат те за него, пробуждат ли добри спомени, трепва ли нещо в сърцето му при вида им, или просто е време да се раздели с тях и да освободи място за други – по-важни неща.

Денят на старите вещи ми изглежда като ден за преоценка на предметите, които човек трупа в живота си; на емоциите, свързани с тях; на спомените, които те провокират. Нещо като Нова година, но в по-материален аспект. Да преразгледаш и премислиш, да се освободиш от излишното, за да има място, енергия и желание за друго – ново, различно и вероятно по-правилно и полезно за теб.

Намирам го за насърчаване хората да бъдат по-добри, защото могат да дарят вещи, които не им трябват, на някого, който се нуждае от тях. Или да бъдат креативни: да превърнат куфара на дядо в артистична винтидж масичка. А може би да отделят малко време единствено за себе си... Да помислят върху важните неща, да прегледат стари албуми, припомняйки си отминали мигове, да възродят забравени приятелства, да се върнат към детството, към хора и срещи, които в други периоди са значели много за тях.

Или просто да поразчистят дома и живота си в очакване на пролетта, за да им е много по- приятно, когато отварят подредения гардероб, или когато се налага да влязат във вече чистото и спретнато таванско помещение.

Впрочем денят е подходящ да си припомним историята на Дидро за червения халат, с който той се сдобил. Един нов и толкова красив халат, че нямало как, човек, облечен в него, да се настани в стария сламен стол. И това, разбира се, сложило началото на поредица от необходими промени. Ново кресло, което изисквало ново бюро. То пък повече вървяло с гравюри на Рубенс и Верне. И така се стигнало до заемите. Ефектът на Дидро. „Страшното на този ефект е не, когато нямаш, а когато имаш всичко, но можеш да имаш много повече“.

Познато, нали? Да си купим ботуши за очилата или палто за чантата е само начало. Едно не толкова добро начало. Заговорих за деня на старите вещи, защото ми се иска част от замисъла да е това: да се огледаме сред купищата предмети, с които животът ни обраства през годините.

А имаме нужда от толкова малко неща.

Може да прозвучи нелогично след казаното дотук, но все пак изпратихме февруари – месеца на любовта, така че на драго сърце цитирам Мат Кан:

„В свят, изпълнен с безброй въпроси, любовта е единственият отговор“.

Любовта.

Не предметите, които трупаме.