Лесна работа: И до днес

На днешния ден преди 526 години от Лисабон отплават тринадесет кораба. Голямата експедиция, предвождана от Педро Кабрал. Крайна цел - Индия и конкретно – азиатските пазари за подправки. На какво ли не сме готови, за да добавим джинджифил и черен пипер към основното ястие или да подсладим десерта с мъничко канела? Готови сме да платим злато, сребро, червени платове. Поне това иска владетелят на Каликут в разговор с Васко да Гама две години по-рано. И ето ги: тринадесет кораба отплават към Индия.

Като всичко в човешката история, и тук сюжетът се завърта. Поради океански течения, бурни ветрове или човешки мотиви, през април ескадрата се озовава пред бреговете на Южна Америка. Кабрал открива за Европа територията на днешна Бразилия и тържествено я обявява за принадлежаща на Португалия, издигайки на брега дървен кръст. Епохата на Великите географски открития.

Достигнали бреговете на Бразилия, португалците попадат сред племена и култури в древен и сложен свят, много различен от европейския и само за няколко десетилетия успяват драматично да променят всичко в него.

Ето я първата среща с европейците:

За местните хора започва обикновен ден. Слънцето изгрява. Шаманът тълкува сънища. Вождът, за разлика от нашите вождове, не заповядва на хората, а ги убеждава, че престижът е в смелостта, щедростта и паметта, а не в богатството. Те и нямат представа какво е богатство. Риболовът върви добре.

Внезапно на хоризонта се появяват огромни дървени канута с платна. Какво може да си помисли един местен човек през 1500 година, освен че това са духове и вероятно са разгневени, защото денят не е подходящ за риболов. Новодошлите, слезли от канутата, се оказват странни, бледи, облечени в метал субекти. Твърде зле облечени, за да са духове.

Говорят на чужд език. Ръкомахат. Местните учтиво кимат. Никой нищо не разбира, но нещата изглеждат прилично.

После новодошлите раздават лъскави предмети. Това са първите огледала, попаднали в общността и естествено предизвикали криза на идентичността – нещо, което огледалата правят по всяко време и на всяко място.

Дарените от своя страна отвръщат с подходящи, според тях, дарове: птичи пера, плодове, маниока. Мъжете от експедицията са разочаровани. Те очакват злато.

- Но за какво им е? – недоумяват местните жители, - Златото не става за ядене. Само ще си изпотрошат зъбите с него.

Те не подозират, че векове по-късно тази липса на най-елементарна логика ще продължава да тегне над човечеството и всички ще се избиват предимно за неща, които не стават за ядене. Неща като пари, злато, власт, избори и други подобни от неопределено естество и невключени в малката потребителска кошница.

Гостите гледат сурово, докато забиват в пясъка голям дървен кръст. Домакините наблюдават действието с подобаваща сериозност. Смятат, че ако някой толкова убедително върши странни неща, значи те са важни. Заблуда, която продължава до днес. Други наследени заблуди? Да. Когато някой се яви от нищото, за да промени целия ти свят, ти да го нахраниш, както постъпваш с гостите... Преди да разбереш, че не планират да си тръгнат, а напротив - да ти вземат земята. И щом ти съобщят последното, учтиво да се съгласиш, вярвайки, че никой не спори с хора, дошли от нищото да те убеждават в безумия. Поуката: животът не винаги потвърждава логиката. Понякога безумията се случват. И до днес.