Бен Уилър: Влюбен съм в музикалното наследство на черноморските страни

Бен Уилър (Ben Wheeler) е американски музикант, композитор, етномузиколог и музикален педагог, който в момента живее в Тбилиси, Грузия. През февруари по време на турнето си в Централна и Източна Европа артистът представи самостоятелния си проект Bneleti (ბნელეთი), което на архаичен грузински език означава „страната на мрака“. Поводът е дебютният му дългосвирещ албум за турския лейбъл Inverted Spectrum Records.

Музиката на Уилър е създадена с електрическа китара, саз и модуларен синтезатор. В тях той вплита вдъхновенията си от фолклора на Кавказ, най-вече китарната музика на Азербайджан и грузинската полифония. Резултатът е смес от експериментална композиция, ембиънт и екстремна музика от сиатълските хардкор и блек метъл сцени.

Триседмичната обиколка на Бен Уилър премина през 10 държави, включително и три български града. На 26 февруари варненската публика се срещна с творчеството на артиста в алтернативното пространство TON 618. Минути след края на концерта Бен Уилър даде интервю специално за ефира на Радио Варна.

Бен, буквално няколко минути след твоето изпълнение, как се чувстваш?

Чуествам се прекрасно! Събитието беше много добре посетено и публиката беше ентусиазирана. А екипът тук в TON 618 е просто велик! Разбрах, че това е едва второто шоу, което се случва в това ново място и за мен е чест да бъда част от началото на това пространство. Също така съм много щастлив да се завърна във Варна след две десетилетия - бях тук през 2006-а и усещам сегашното си посещение като един вид реюниън. Този път съм тук, за да изпълнявам музиката си в това ново място и като че ли целият град е нов, поне за мен - доста неща са се променили от последното ми идване тук преди 20 години.

Градът към по-добро ли се е променил?

Трудно ми е да преценя, тъй като не съм бил тук наистина от много отдавна. През 2006 г. България все още не беше част от Европейския съюз. Тогава за първи път излязох извън Щатите и любовта към музиката и желанието ми да се срещам с музиканти ме отведе до този край на света. Освен това, тогава бях тук през лятото, а сега е зима, а от моя опит с черноморски градове като Батуми и други знам, че тук разликата между двата сезона е много голяма - хората са различни, също и ритъмът на самите градове. Така че ми е трудно да кажа какво точно се е променило, но мога споделя какво е останало същото. Хората, които срещнах сега, са също толкова гостоприемни и приятелски настроени, колкото и хората преди 20 години. Това със сигурност се е запазило.

Би ли ни разходил из сетъпа, който използваш на сцената в това турне?

Разбира се! Свиря на електрическа китара, която купих в Тбилиси - града, в който живея. Не е нищо специално - дори не знам името на модела, просто евтина китара. Имам още няколко, но специално за конкретния проект тази е най-подходящата. Също така свиря на саз - купих го преди години в Анкара, където всъщност е следващият ми гиг след Варна. Изучавал съм саз, което е обобщаващо наименование на инструмента, защото има турска разновидност, азербайджанска разновидност, варианти, на които се свири в Грузия и Армения, макар и по-малко, както и в Иран. Конкретно в този сетъп използвам турската разновидност на саза, която се нарича баглама. Китарата и сазът минават през няколко педала, които използвам за луупове и ефекти, и от там сигналът отива към модуларен синтезатор - инструмент, който сглобих според моите нужди. Това и преподавам в Грузия - синтез на електронен звук и в частност модуларни синтезатори. Това е доста сложен сетъп и, да ти кажа честно, малко съжалявам, че взех толкова много неща с мен на това турне, защото си е голямо носене - от ЖП гарата до автогарата, от там до хотела, и после до мястото на концерта... Но от друга страна пък това си е полезно физическо упражнение.

Какво мислиш, че хората почувстваха по време на твоето изпълнение?

По време на това турне осъзнах, че ми е много трудно да обръщам внимание на реакциите на публиката, тъй като съм стриктно фокусиран върху изпълнението си. Опитвам се да си напомням, че трябва от време на време да поглеждам към хората и техните реакции, но просто материалът, който представям, изисква цялото ми внимание. След концертите, обаче, имам възможността да си поговоря с тях. Никой досега не е дошъл, за да ми каже, че не му е харесало. Разбира се, напълно съм наясно, че ако има такива, те са си тръгнали още по време на концерта - просто не ги забелявам, тъй като съм концентриран върху изпълнението си. Така че получавам основно положителна обратна връзка, тъй като хората, на които им е харесало, очевидно са останали до края. Интересното е, че много хора споделят, че музиката е предизвикала силни емоции в тях, което означава много за мен. Преди няколко дни в Скопие един от посетителите ми сподели, че по време на концерта за известно време е излязъл извън помещението, за да чуе музиката от друга гледна точка, след което се е върнал обратно вътре. Това говори, че музиката е предизвикала нещо у него. Тази вечер също доста хора ми казаха, че са преживели емоционално концерта -това наистина значи много за мен. Защото не ми е интересно да правя музика само за музикантите, въпреки че самият аз съм такъв. За мен е важно хората, които не свирят на никакъв инструмент, но обичат музиката, да могат да изпитат искрена емоционална реакция, а не реакция, базирана на това, че знаят какво и как точно свиря - технически, мелодически и хармонически. Не е необходимо да са способни да го анализират, а просто да реагират интуитивно, да имат искрено емоционално преживяване. Защото, вместо някой да коментира "той може да прави това и това", или "той свири бързо", е хубаво да чуваш, че хората са си представили, видели или почувствали нещо заради музиката.

Извяестният продуцент Рик Рубин твърди, че изкуството е да правиш неща за себе си. Ти за себе си ли създаваш музика или за публиката?

Това е много добър въпрос. Мисля, че има голяма опасност да адаптираш твърде много музиката си спрямо обстоятелствата. Например, тази вечер тук беше майката на един от организаторите. Веднага си помислих, че много искам да направя концерт, който тя да оцени. Но тя е към 70-те, а аз свиря с много силен звук. Дадох си сметка, че ако свиря за един определен човек, останалата част от публиката може би няма да хареса концерта. И това би било твърде голямо съобразяване. Да, разбира се, че винаги има място за адаптиране на това, което представяш, но има един праг, който не бива да се прекрачва. В някои случаи бих свирил по-малко агресивно, но, колкото и егоистично да звучи, това, което ме води, е моето усещане в отговор на реакцията на публиката - именно то ми дава комфорта да дам най-доброто за същата тази публика.

А защо толкова обичаш Изтока, този регион?

Първоначалната причина за моя интерес към тази част на света беше много наивна - в добрия смисъл на думата. Защото, все пак аз съм роден през 1986 г. и няма как да съм преживял по осъзнат начин края на Студената война. Веднъж чух музика от Балканите, която толкова ми хареса, че си казах: трябва да отида там! Така че не съм имал идеята да изследвам Изтока, или пък да разбера пост-социалистическите общества - просто ми хареса музиката. И когато дойдох тук за първи път - тогава бях на 19 години, разбрах, че имам нужда да науча историята на този регион в културен контекст. Но музиката беше в основата - тя по някакъв начин резонира в мен. Може би една от причините е, че между нея и музиката, която свирех по това време, имаше някакъв паралел. Като цяло не обичам да мислим за музиката просто като източна и западна, това разделение е доста остаряло. Предпочитам да разглеждаме нещата от гледна точка на регионите. Например на мен много ми харесва културата в региона на Черно море. Тук има различни музикални центрове като Трабзон, някои части на Турция, Абхазия, където направих един албум с понтийска гръцка музика. Преди малко си говорихме с теб, че и танците в региона са колкото различни, толкова си и приличат. В Грузия има един танц хоруми, който според мен е базиран на танца хоро - той съществува тук, в България, но също и в Турция, в Гърция... Регионалната история е създала музиката, която харесвам. Така че тук не става въпрос дали музиката е източна или западна, просто музиката в този регион отговаря на моята чувствителност, това е музиката, която обичам да слушам и да свиря. Това е и причината тук да се чувствам като у дома си.

В момента си базиран в Грузия, но минавало ли ти е през ума някой ден да се преместиш в България?

Грузия е мой дом. От 5 години съм гражданин на тази страна, имам двойно гражданство - американско и грузинско. Обичам Грузия, макар в момента да преминаваме през много трудни времена в политическо отношение - имаме авторитарно правителство, което не ни дава много оптимизъм за бъдещето. Протестираме повече от 400 дни, така че нещата никак не са розови. Това беше кратка справка за твоите слушатели относно политическата обстановка в Грузия. Но, разбира се, аз се опитвам да остана позитивен и търся все пак светлината в края на тунела. Надявам се нещата да се подобрят, но ако някой ден се наложи все пак да се преместя, опцията да остана в този регион и да имам възможността да пътувам наоколо, би била идеална. Това е и най-хубавото на настоящото турне - че имах възможността да посетя 10 държави (България е осмата, остават още две). Да прекарам време в Централна и Източна Европа, да посетя нови места, да се запозная с нови хора, да изследвам нови сцени и да разбера как те се свързват помежду си - това е, което искам да правя и в бъдеще, да прекарвам повече време тук. Това турне събра в едно двете неща, които много обичам - Черноморския регион и музиката, която свиря. Тук трябва да благодаря на лейбъла Inverted Spectrum Records, който издава музиката ми, и на неговия основател Ишък, който пък организира това турне. Не мисля, че някой друг би могъл да го осъществи, тъй като той има много връзки с ъндърграунд сцените и общностите във всички тези държави. Благодарен съм, че имам възможността да преживея отново онова, което изпитах в България преди 20 години, но този път през новата си музика.

Животът в нашия регион е труден, наоколо бушуват войни и т.н. Смяташ ли, че музиката и изкуството като цяло биха могли да победят войната?

Като музиколог смятам, че една от грешките, или по-скоро заблудите, които допускаме, е че гледаме свръхпозитивно на музиката. Защото сме виждали, че тя е много повече и може да се използва и по негативни начини: като форма на мъчение дори, като канал за пропаганда, за подтикване към насилие... по много отрицателни начини. Музиката е твърде необятна, твърде гъвкава и субективна... в което се крие и нейната магия. Но тя не предизвиква непременно положителни промени. Така че схващането, че изкуството може да промени объркания ни свят, не го прави истина - това е само възможност. Еднаква по сила, но противоположна по посока е другата възможност - изкуството да се използва за лоши цели. Така че моят отговор е: не, музиката не може да разреши тези сериозни проблеми на днешния свят. Тя няма вграден морален компас, нито е добра по природа. Музиката е всичко.

Последен въпрос: какво следва за Бен Уилър?

Утре ми предстои дълго пътуване с автобус до Истанбул. На следващия ден имам концерт в Анкара, а на по-следващия се връщам в Истанбул - ще свиря в клуб Karga, който се намира в Кадъкьой. Karga е известен като средище на имровизаторска и нойз музика, така че се вълнувам за това събитие. Разбира се, не по-малко се вълнувам и за последната дата от това турне, която ще бъде обратно в Грузия. Радвам се, че финалният концерт е в Mutant Radio  - едно пространство, с което работя през последните години, организирам събития там от време на време. А какво ще правя след това, ми е много трудно да предположа в момента, тъй като всичките ми мисли са ангажирани с  турнето. Но вече писах на Ишък, че нямам търпение за селдващото турне. Разбира се, осъзнавам, че организирането на турне като това изисква много време, но съм много мотивиран да го направя отново колкото се може по-скоро.