България продължава да губи население, но жилища стоят празни

България продължава да губи население, цели села остават без жители, а в същото време жилища се строят и остават празни. Пазарът на труда страда от недостиг на работна ръка, докато усещането за инфлация често се разминава със статистическите данни. Това показват последните анализи на националната статистика за демографията, икономиката и начина на живот у нас, каза за БНТ председателят на Националния статистически институт Атанас Атанасов.

Очакванията са населението на България да остане около 6,4 милиона души, без съществени отклонения.

Демографските процеси обаче са дългосрочни и трудно обратими, каза Атанасов и допълни, че демографските тенденции са изключително устойчиви. Те рядко могат да се променят бързо, така че тези тенденции продължават години на ред.

Спадът на населението в България започва още през 80-те години на миналия век - още от 1985 година, когато България имаше почти 9 милиона население, уточни Атанасов.

Освен ниската раждаемост, влияние оказват и миграционните процеси - една част от населението мигрира в чужбина. Друга част има вътрешна миграция най-вече към по-големите градове, включително София.

Данните показват сериозни регионални дисбаланси. В някои области населението намалява драматично.

В България има малко над 5200 населени места. Голяма част от тези населени места са обезлюдени. Почти 200 населени места в България, въпреки че са със статут на населено място, нямат нито един жител. Днес едва около една четвърт от населението живее в селата, каза председателят на НСИ.

Въпреки намаляващото население, строителството в страната продължава да расте.

Има голяма част от новото строителство, което всъщност е празно. Причината е в начина, по който българите спестяват и инвестират. Един от малкото варианти е да спестявате в България е инвестирането в недвижими имоти.