Geoff Tate (екс-QUEENSRŸCHE): Dio беше много важен за успеха на QUEENSRŸCHE

Интервю с Geoff Tate (екс-QUEENSRŸCHE)

Кои са QUEENSRŸCHE няма смисъл да обясняваме. Кой е Geoff Tate също. Какво е „Operation: Mindcrime“ и значението му за прогресив сцената още по-малко. Само ще отбележим, че на 4 април целият албум ще бъде изпълнен на живо в софийския клуб „Joy Station“ от гласът Geoff Tate по покана на „BGTSC“. Точно те съдействаха легендарния вокалист да даде специално интервю за „От другата страна“.

Дни след интервюто стана ясно, че Geoff Tate подготвя трета част на култовия „Operation: Mindcrime“. Но преди да чуем продължението на историята от първите две части, първата от 1988 и откъси от втората от 2006 ще бъдат изпълнени на живо в София на 4 април.

Интервюто с Geoff Tate (екс-QUEENSRŸCHE) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 23.03.2026 година.

 

От другата страна - Здравейте, мистър Tate, как се чувствате, изпълнявайки целия класически албум на QUEENSRŸCHE „Operation: Mindcrime“?

Geoff Tate - Обожавам го. На турне сме от януари. Концертите се получават страхотно. Наистина се наслаждавам отново да изпълнявам албума, както и отново да го преразгледам и в същото време да виждам реакцията на публиката. Как феновете реагират на песните, как изпълняват текстовете. Вълнуващо е. Изкарвам си страхотно и нямам търпение да дойда в България, за да изпълня „Operation: Mindcrime“ за всички, които дойдат на шоуто.

От другата страна - И двете части ли изпълняваш?

Geoff Tate - Изпълняваме целия първи албум, както и някои неща от втората част. И ако публиката ни извика на бис, сме подготвили някои изненади от другите албуми на QUEENSRŸCHE.

От другата страна - Какви бяха времената, когато създавахте албума и какво си спомняш от творческия процес?

Geoff Tate - Всъщност си спомням доста. Спомените ми са ясни. Имам добра памет за нещата. Аз съм нещо като дневник. Имам доста обширни бележки за онова, което се случваше тогава. Като цяло си спомням, че нямах търпение историята, която бях написал, да бъде облечена в музика. И да направя концептуален албум от нея. От години работех върху идеята за подобно издание. Най-накрая попаднах на история, написах историята, която се превърна в албум. Времената бяха много вълнуващи. В същото време и светът беше различен. Преди това постигнахме някакъв приличен успех с „The Warning“, „Rage for Order“ и едноименния миниалбум. Бяхме направили доста турнета по света и по-специално в Европа, Северна Америка, Канада, Мексико, Азия също. Предполагам, че по това време си изградих един много ясен мироглед, независимо че бях доста млад. Според мен изследването на света чрез пътуването, е чудесен начин да развиеш и разшириш своя световен речник и начинът по който гледаш на нещата. „Operation: Mindcrime“ беше наистина вдъхновен от събитията по онова време, които се случваха в живота ми и опитът, който натрупах от местата, които посещавах и хората, които срещах по време на пътуванията.

От другата страна - Очаквахте ли тогава албумът да стане толкова влиятелен и защо всъщност стана това?

Geoff Tate - Нямам никаква представа. Не знам. Предполагам, защото в него внедрихме една класическа история. Знаеш как е, имаш хора с власт, които правят всичко възможно, за да я задържат и да се задържат на власт, използвайки други хора, за да стигнат там, където искат. Това е една вековна човешка история. Много богати хора остават богати, като експлоатират работническата класа. Една и съща история, която се повтаря непрекъснато. Някак си се докоснах до този класически сюжет, като добавих мои герои и собствените си наблюдения за това, което се случваше около мен.

От другата страна - Коя е най-личната история, която си разказал в твоя песен?

Geoff Tate - Повечето от тях са лични преживявания. Бих посочил... Коя ли е най-личната ми песен...? Трудно е да отговоря. Имам толкова много песни. Имам 172 публикувани композиции. Бих искал да ги изпълня всичките наведнъж, но предполагам, че концертът ще продължи четири дни. Но като най-лична ще посоча „Jet City Woman“. Това е много лична песен.

От другата страна - В такъв случай има ли момент, в който се постига прозрението, че музиката не е само за забавление, но артистът носи отговорност за посланията, които разпространява?

Geoff Tate - Не знам кога точно се случва това. Мисля, че зависи индивидуално от всеки един артист. Някои хора имат по-развито чувство за съзнание от други. Мисля, че днес е по-трудно да бъдеш съзнателен и да разчиташ на съвестта. Може би точно съвест е думата, когато се интересуваш как влияеш на хората и си загрижен за благополучието на другите, както и за други подобни неща. Според мен днес това е много по-трудно особено в съчетание с успеха в музикалния бизнес. Днес конкуренцията е много по-голяма. Бандите и артистите са много повече от времената, когато аз започвах. И в известен смисъл всички се състезават за внимание. „Слушайте мен, не, слушайте мен.“ И когато артистите не получават вниманието на слушателите, предприемат крайни мерки, за да бъдат забелязани. Не знам кога това се случва с някого. Но вярвам, че зависи от всеки индивидуално и до колко е съзнателен и социално ангажиран.

От другата страна - Днес, за да си видим, трябва да присъстваш в дигиталния свят. А в миналото какво качество трябваше да притежава един артист, за да бъде пред очите на всички?

Geoff Tate - Когато самият аз израствах, започвайки в този бизнес, MTV беше много голяма и важна платформа за артистите да бъдат чути и видяни. Т.е. телевизията провокира едно истинско развитие на музикалните видеоклипове. Те станаха много мащабни продукции. Всеки трябваше да пусне видеоклип към албума си. Превърна се в нещо задължително за всички. Ако нямаш ротации по MTV, по-малко хора знаеха за теб. Визуалният аспект за една група и за един артист се превърна в нещо много важно за пазара и за продажбите на това, което те правеха. Трябваше да се приспособяваме към новите, тогава, реалности, защото не бях израснал по подобен начин. Моята музика беше тази от 60-те и 70-те. При нея не ставаше въпрос за мода или как изглеждаш. По-важното беше същността на музиката и посланията, които се предаваха с текстовете. През 80-те всичко това наистина се промени и бизнесът се фокусира върху визуалните аспекти. Трябваше да имаш видеоклип, за да бъде той в ефир, за да привлече вниманието към групата или артиста. А днес визуалният аспект е още по-важен, отколкото в миналото. Само платформата се промени.

От другата страна - Има ли връзка между успеха на QUEENSRŸCHE през 80-те и твоето участие в проекта на Ronnie James Dio HEAR ‘N AID?

Geoff Tate - О, да, мисля, че да. Ronnie Dio беше много важен за успеха на QUEENSRŸCHE. Всъщност той ни даде шанса да направим първо турне в Европа. След което и ни даде шанса за турне в Америка. През годините сме имали още няколко обиколки заедно. Дори свирихме на последното турне на Ronnie с групата HEAVEN AND HELL. Мисля, че беше през 2010 или 2011. Той беше много важен фактор за QUEENSRŸCHE и ни помогна да привлечем вниманието към групата, да се представим пред неговата публика. Той беше наистина прекрасен човек и истински джентълмен. И винаги ще бъда благодарен за помощта, която ни оказа, както и за съветите, които ни даде, когато кариерата ни започваше.

От другата страна - Днес има ли звезди от нивото на Dio?

Geoff Tate - Мисля, че има. Има музикални и известни личности, които сега се смятат за рок звезди. Те са от по-младите поколения.

От другата страна - Да, но те са просто известни... При тях липсва митологията.

Geoff Tate - Разбирам, какво имаш предвид. Мисля, че става въпрос за това, че световната култура празнува младостта, насърчавайки и предпочитайки музика без особено съдържание и отношение. Просто днес светът е различен. Без вкус. Много съм благодарен, че започнах в друго време. Много съм щастлив и се смятам за късметлия, че всичко при мен започна тогава. А не съм в положението на групите днес, които са доста затруднени в привличането на внимание. Светът днес е доста труден. Могат ли днешните банди да се докоснат до нивото на тези преди тях? Не знам. Мисля, че трябва да поживеем достатъчно дълго, за да видим. Прогнозите са трудни.

От другата страна - Връщам те на албума „Operation: Mindcrime“. Ако беше издаден днес, каква щеше да бъде съдбата му?

Geoff Tate - Кой знае. Не знам.

От другата страна - Предизвикателството да го изпълняваш пред нова публика?

Geoff Tate - Много съм щастлив, че имам възможността да го правя. Много съм щастлив, че хората идват на концертите и празнуват музиката с мен. Чувството е прекрасно. Смирен съм и ми е много приятно. Чувствам се благодарен, че хората са запалени по тази музика. Това е най-големият комплимент, който един артист може да получи.

От другата страна - С кой албум искаш да те запомнят?

Geoff Tate - С всички, които съм създал и в които съм участвал. С всеки един от тях. Няма един, който да е по-специален от другите. За мен всички са специални. Всички са специални. Създал съм много песни, издал съм много албуми. Имам гост участия в албумите на други музиканти. И това е нещо, което обичам да правя. Обожавам работата си с AVANTASIA. С Tobias Sammet съм записал три албума. Участвах в турнето в подкрепа на албума „Moonglow“ през 2019. Беше истинско забавление да съм по пътя с тези момчета, както и всяка вечер да излизам на сцена в различен град. Наистина се наслаждавах на моментите. Преживяването беше прекрасно.

От другата страна - Кои са качествата, които цениш в музиката днеси които винаги те карат да се учудваш и да им обръщаш повече внимание?

Geoff Tate - Трудно е да бъде обяснено. Наистина. Просто го знаеш. Ако чуеш нещо интересно за самия теб, просто го изслушай. Има много музика, която не ме интересува. Всъщност няма чак толкова много албуми, които харесвам. Има песни в албумите, които харесвам. Когато създаваш собствена музика, няма как да не се влюбиш в нея. Просто винаги си обсебен от нея. А музиката на другите можеш да я приемеш или да я зарежеш. Винаги ме питат, кой е любимият ми певец. Отговарям: Аз!

От другата страна - Има ли музикално клише, което те дразни много?

Geoff Tate - Когато създаваш песен и някак си пропускаш определени моменти от процеса. Това се случва често напоследък. Примерно днешните композитори пропускат преходите между секциите в песните. Измислят малко въведение точно в куплета и бум след 30 секунди идва припевът. Днес музиката не пътува толкова много. Не отвежда слушателите на пътешествие. Сякаш авторите искат веднага да достигнат до същината преди слушателите да превключат към нещо друго. Музикантите чувстват, че трябва да побързат и бързо да стигнат до припева на песента преди слушателят да превърти и да се насочи към следващата песен, която се вписва в плейлиста му.

От другата страна - Последно, кой е твоят най-рокендрол момент?

Geoff Tate - Предполагам, че питаш за моя най-клиширан рокендрол момент... Ще отбележа, че всеки момент в живота ми е рокендрол.

От другата страна - Страхотен живот живееш.

Geoff Tate - Не мога да се спра. Постоянно съм на турне. Рядко се застоявам по-продължително на едно място. Три седмици са максимумът, в който съм. Постоянно пътувам, постоянно правя турнета, постоянно имам концерти в различни градове, в различни страни. Рокендролът никога не спира.