Конкурс вдъхновява българчета у нас и по света да опознаят шевицата

Международният конкурс за детски творби „Слънчевите руни в българските носии и история“ се ражда в Силистра преди повече от 20 г. Поводът е бил предстоящото  влизане на България в Европейския съюз. Конкурсът започва под патронажа на Меглена Кунева (тогава министър по европейските въпроси), тя подписва грамотите на участниците. Целта ни е да запазим българския народ и българската душевност. Това разказа за Радио Варна Йонка Господинова, културолог и педагог, преподавател в няколко български училища в Париж. Тя е родена в Силистра и заедно със съмишленици местни етнографи и историци създават конкурса като част от образователната програма „Слънчевите руни“. Искаме децата да открият красотата на българските шевици, на орнаментите, втъкани в народната носия и да научат повече за българския фолклор и обичаи, казва Господинова.

 

Произведенията т.г. се изпращат до 8-ми май в централната поща в град Силистра 7 500. Конкурсът е в две възрастови групи: от 6 до 12 години и от 13 до 18 години. Техниките са абсолютно свободни приложно или изящно изкуство, графика, както и компютърни презентации и рисунки, везба, моделиране. Понякога получаваме дори обемни кукли и пана от всякакви материали, разказа организаторът.

 

Участниците миналата година са били близо 3 500.  Участват и деца българските общности в Румъния, Македония, Сърбия, Гърция, но така също и от българските училища в Чикаго и Вашингтон, във Франция, Германия, Белгия, Португалия.

Конкурсът има своето продължение в помагало по родолюбие, което съдържа и родословно дърво. Това е лично за всяко детенце, да знае откъде произхожда, защото когато то знае кои са мама, тати, баба, дядо всяко дете стъпва здраво на краката и те се питат от детската градина.

 

Кой съм аз в този 21-ви век?  Ние ги обременяваме с толкова много информация от детската градина, вкл. с телефони, компютри какво ли не, но детето отвътре не знае какво е. Представяте ли си българчетата така наречени на половина или на 100% в чужбина, с каква объркана идентичност са? Когато дори мама и тати да са българи, те живеят в друга държава. А пък ако единия става още по труден отговорът на този въпрос, казва Господинова.

 

Правим пътуващи уроци и даже сега на 1-ви април в Добрич сме в Гимназията по аграрно стопанство, по покана на организацията „Доброжънци“ ще направим такъв урок.

 

Правим тези уроци със български носии и погача хляб.

Българско хоро и разговор пак за това кой съм аз. Този разговор е за всеки един от нас, за малки и големи. Нашето ежедневие от сутринта до вечерта е свързано с това. Започва денят и ти си мислиш какво трябва да направя, къде да отида, всичко това е кой съм аз, какво правя, какво искам, как да го направя по-добре за доброто, за красотата, за десетте божии заповеди. Така че, виждате откъде тръгваме, къде отиваме. Това са много, много важни ежедневни мисли и действия, които определят нравствената система, хармонията във всяко дете.

 

След участие в конкурса, колеги и учители ни канят при тях да направим нашия пътуващ урок

 

Бяхме в читалищата и в Южна България, в Пловдив, в Хисаря, при помаците в Драгиново, Велинград. Има умиление, има желание, има импулс както в България, така и при българите в чужбина. Ето, например в село Климент, Карловско са направили родословно дърво на всеки род в селото.

Близо 60 рода са си написали историята на селото. И всеки, който мине оттам, може да прочете, да потърси и да види, някак си да се запали, да се озари и да си каже „И аз искам да разбера своето родословно дърво“.