Декагон на Димитър Бодуров

Композиторът и пианист Димитър Бодуров гостува в студиото на Радио Варна за разговор във връзка с предстоящите два концерта с проекта Декагон – музикална структура от десет части, вдъхновена от числата от десет до едно.

Разкажи ни за този твой стремеж не само да експериментираш на границата между музикалните жанрове, но и да изследваш връзката между музиката и другите измерения на света и живота. Проектът Декагон е замислен като музикална структура, свързана с числата и математиката. Защо избра числото десет?

За мен музиката винаги е била начин да си обяснявам света и да съпреживявам емоции. Когато слушаме музика, се потапяме в друг свят, а това ни учи на емоционална цялост. Когато започнах да се занимавам с джаз, често си представях атмосферата на американските клубове – тази енергия много ми харесваше, понякога дива, понякога тъжна, интелектуална енергия е. Да, чрез музиката винаги съм търсил израз на живота.

Днес, като школуван музикант, бих могъл да композирам за разлчини цели, но за собствените си проекти имам нужда от лична причина. Декагон беше замислен като отбелязване на десетгодишнината на фестивала Радар (бел. авт.Димитър Бодуров е артистичен директор на Radar Festival Beyond Music). Исках да се заиграя с числото десет, да последвам въображението си като дете и да развия идеята, докато се превърне в нещо съвсем различно.

В онзи момент имах и лична потребност от преосмисляне, не само по повод годишнината на фестивала. Разрових се в символиката на числата, а самата десятка, съставена от единица и нула, свързах с бинарния код. Светът ни е доминиран от бинарната система, от компютрите и технологиите, а идеята за катарзис често присъства в мислите ми. Затова в заглавията на отделните части на Декагон отброявам от десет към едно – завръщане към същността.

Как се отнасяш към думата джаз днес? Наричаш ли джаз съвременната музика, която създаваш, или това понятие ти звучи архаично?

Джазът като начин на мислене никога няма да остарее. Той непрекъснато се трансформира още от самото си зараждане и днес има много разклонения, форми и подстилове. За мен джазът е преди всичко съчетание между импровизация и композиран материал, заедно с характерните ритъм и хармония. Определено мога да кажа, че моята музика попада в широката джаз категория, но не принадлежи към традиционните форми на жанра.

Кои са музикантите в Декагон? Те също са десет. Как ги избра?

Желанието ми да създам по-голям ансамбъл съществува отдавна, защото досега основно съм работил в по-камерни формации. Следвайки концепцията на проекта, избрах музикантите да бъдат десет и исках това да са различни по натюрел личности. Всяка пиеса в Декагон е посветена на един инструмент и всъщност -на един музикант.

На барабани е Мартин Хафизи, много талантлив барабанист, който също живее в Холандия. Михаил Иванов е на бас – с него работим от много години. Брат ми Нейко Бодуров, който вече е добре познат на българската публика, е на тромпет. Мишел Нахабедян, саксофонист, който е фотограф и златар, е мой дългогодишен приятел. Христо Големинов е на тенор саксофон, той също живее в Холандия, много талантлив млад музикант,  внук на големия български композитор Марин Големинов. Димитър Льолев е на алт саксофон – и с него имаме дългогодишно познанство. Иван Мелин от Пловдив е на тромбон. Георги Щерев е на туба – инструмент, който в този проект много ме радва, защото дава плътност и сглобява ансамбъла. Александър Логозаров е на китара и аз съм на пианото.

Живееш от години в Холандия, концертираш там, но се връщаш в България, за да изнасяш концерти и предполагам, че това е скъпо за сърцето ти. Би ли направил паралел между публиките в двете държави?

Европейската публика е по-необременена и по-отворена към експериментално звучене. Културната картина там отдавна е пренаситена, достъпът до музика и до всякакъв вид изкуство е огромен. Концертите и културните събития като цяло са част от начина на живот в Холандия, в Европа. Холандците например много обичат да планират и си купуват билети за концерти, които ще се състоят след година.

Българската публика е по-спонтанна, често взема решение в деня на концерта или в предходните дни. Но наблюдавам, че нещата постепенно се променят. Променя се и културната среда като цяло. В България вече идват все повече световни имена, което е положителна тенденция.

Смятам, че е важно да се насърчава творчеството на локално ниво. В крайна сметка именно то остава като облик на една нация и носи посланията си през времето. Съгласен съм, че новите, новаторските проекти трудно стигат до публиката, а тя от своя страна е плахa и предпочита популярни артисти и актове. Това е нормално и го има навсякъде. Но ми се иска да виждам повече авторска музика от България – тя трябва да бъде част от съвременния културен облик на страната ни.

Димитър Бодуров представя Декагон в Плевен и в София. Повече информация на:

Decagon | SIDEA Foundation