"На село" в Доброплодно

Тази събота предаването "На село" по Радио Варна е посветено на село Доброплодно, което се намира в община Ветрино и е на около 50 километра западно от Варна. Доброплодно е заобиколено от селата Калоян, Белоградец и Добротич. До 1934 година името на селото е Иляс Факъ в превод "книжник Иляс" - основател на селото. 

Близо 800 са жителите на Доброплодно в момента, разказа ни кметът Мариян Неделчев, който вече втори мандат печели доверието на местните жители. В Доброплодно има смесено население, което живее задружно в мир и сговор. В селото има църква и джамия. Има и училище, което за съжаление е затворено, заради липсата на деца. Учениците всеки ден пътуват до училището във Ветрино. 

Църквата в село Доброплодно се нарича „Свети Йоан Рилски”. Тя е строена в далечната 1886 година. Отваря врати през 1889 година, тогава са положени и първите икони в нея. Преди няколко години, по повод 130-годишнината на храма се осъществява голяма реставрация и основен ремонт на храма.

За силата на вярата, смирението на духа в навечерието на Възкресение Христово си поговорихме със Станислав Друмев – свещеник в град Вълчи дол, който служи и в село Доброплодно в храм "Свети Йоан Рилски Чудотворец".

Част от жителите на Доброплодно са потомци на преселници от анадолските села Гьобел и Мандър, които са били с компактно българско население, попаднало в Анадола по време на османската власт при изселването на различни български родове. Сред първите заточеници в Анадола са били и част от болярските родове, живели в Търново при завземането му от турците.

През 1884 година някои българи от селата Гьобел и Мандър напускат Анадола и пристигат със семействата и част от покъщнината си в освободена България. Установяват се в провадийските села Елес факъ (Доброплодно) и Яйлякьой (Ягнило), в които дотогава живее турско население. Българите от Анадола и турците от България се споразумяват да разменят имотите си. Изпратени са делегации от двете страни да огледат имотите и размяната става декар за декар, къща за къща, глава добитък за глава добитък. Общо 40 турски рода от Елес Факъ заменили ниви, ливади, къщи, лозя, добитък с 40 български фамилии от Гьобел. През този период в Доброплодно пристигат общо 317 българи. Така Доброплодно се превръща в средище на малоазийските българи, които пренасят тук не само вещите си, а и богат фолклор и древни обичаи и традиции.

Тодорка Пенчева е касиер на храм "Свети Йоан Рилски" – село Доброплодно от 2014 година. Тя ни разказа за историята на храма и големия ремонт, който са направили с помощта на дарители с големи сърца.

Джамията в Доброплодно се намира на центъра на селото и е построена години преди църквата. Шабан Кара – председател на Джамийското настоятелство в селото отвори вратите на Еюб джамия за екипа ни и разказа за историята на молитвения дом. И той потвърди, че в Доброплодно заедно и задружно живеят християни и мюсюлмани.

12 чешми има в Доброплодно, хората с възможности са ги правили на времето, за да оставят нещо след себе си, обясни ни още Шабан.  

В село Доброплодно природата е красива, земята - плодородна, а въздухът - чист. В непосредствена близост до селото е най-големият язовир в общината - "Доброплодно". След кметството, църквата и джамията се отправихме към читалището. Там ни очакваше Василка Димитрова - читалищен секретар на Народно читалище „Поука 1919“ – село Доброплодно. Голям е библиотечният фонд в библиотеката към читалището, на читателите са малко - предимно хора на около 70-80 години. На толкова са и самодейките, които правят възстановки на автентични обичаи, правени в миналото в Доброплодно. Те са и "виновниците" са многото медали, грамоти и заслужени отличия от фестивали, на които са изявяват. 

Спокойствието на село е несравнимо - автентично и вечно, със звуците от природата и свежия въздух. Така описва живота на село Павлина Неделчева – жител на Доброплодно от почти 7 години, но родена и израснала в центъра на Варна. Първият й досег със селото е още през далечната 1983 година, когато отива като млад учител да преподава в училището в Доброплодно. Тогава среща и любовта в лицето на настоящия кмет на селото – Мариян Неделчев, с когото наскоро отбелязват 40-години семеен живот.

Павлина Неделчева стои в основата на издаването на написаната през 1989 година, но останала неиздадена книга на Борис Янев - „Път през равнината. Спомени на млад селски учител”. Борис Янев е учител и училищен инспектор, краевед и писател - човек с щедра душа, отдаден на просвещението на децата и хората. Последната му книга се появява на бял свят и става достояние на читателите благодарение на родолюбието на сина на Борис Янев - Продан Янев, както и с активното съдействие на Мариян Неделчев, кмет на село Доброплодно.