Лесна работа: Страсти

Благодатно и полезно нещо е тишината преди Великден.

През седмицата, която започва, сме провокирани да сложим на пауза истерията на външния свят, за да обърнем внимание на себе си, на своите собствени светове и мисли. Да го направим поне за кратко. Да оставим водопадите от крясъщи, чужди мисли, думи и мнения - не винаги компетентни, не винаги точни, адекватни, откровени или струващи си.

Страстната седмица през пролетния месец, с пролетни мисли и планове.

Природата разцъфтява. Животът – също.

И както винаги по това време, забавяме ритъма.

Идеята за страданията Христови често ни връща към личните ни страсти и драми.

Някаква история, в която заради лакомията или лошотията на един, целият род се изпокарва или дори се разпада на студени непознати, на необщуващи помежду си хора. От другата страна остават трогателните общи моменти, когато всички са събрани около трапезата, разговарят, пеят песни, спомнят си моменти, планират бъдеще.

Или други лични истории със сбогувания, недоразумения, спорове, раздели... С дъждовни гари, на които чакаш безкрайно дълго, но се разминаваш. Не дочакваш... Продължаваш с наведена глава и натъжено сърце.

Или моментите, към които вървиш дръзко, наперено, с предчувствие за успех, а после животът ти удря един звучен шамар и те сваля от звездите, на които си бил удобно разположен и си мечтал за невероятно продължение.

Задължителните шамари, които всъщност са най-голямата услуга и грижа на съдбата към нас. Тези, които са фундаментът на страстите, на болката, на преосмислянето и на израстването.

Какво бихте направили, ако можете да се върнете във времето, да промените нещо или може би себе си, да пренаредите историята, така че да продължава красиво, а не да се сгромолясва заради няколко спорни квадрата, заради грешна перспектива или за няколко ръбести думи?

Днес приятелка ме попита: "Съжаляваш ли за нещо?".

Ако питаш за шамарите, всеки един от тях ме постави на ново – по-добро място.

Не съжалявам. Благодарна съм.

Но всеки има своята гледна точка.

Накрая нещата се свеждат до култовата реплика на жената в автобуса.

Качила се, огледала се, фиксирала с поглед мой познат, спряла пред него и с пророчески глас го уведомила:

- Господине, за състоянието, в което се намирате, сте виновен само и единствено Вие.

Вероятно такъв е смисълът…

Рестарт, тишина, презареждане, преоткриване на себе си, другите и света.

Важна седмица е тази.