Децата не са малки възрастни – те имат нужда от разбиране, не от наказание

На 3 април в Исторически музей – Балчик психологът и психотерапевт Наталина Пекова представи своята книга пред местната общност. Зад личната ѝ мисия стои кауза – създаване на център за психично възстановяване край Балчик.

Събитието, организирано от Исторически музей – Балчик и Инър Уийл Клуб Балчик, събра родители, педагози и гости, обединени от желанието да разберат по-добре предизвикателствата на съвременното родителство.

Книгата не е просто психологическо ръководство, а откровен и човешки разговор за едно от най-важните пътувания – порастването на нашите деца. Тя предлага ценни насоки за изграждане на по-добра комуникация с подрастващите, справяне с конфликти и създаване на спокойна семейна среда.

По време на срещата авторката представи основните идеи в книгата и сподели личен опит, както и работещи стратегии за по-лесно преминаване през трудния, но важен период на тийнейджърството. Засегнати бяха теми като емоционалните и социалните промени в юношеството, влиянието на съвременната среда, социалните мрежи и предизвикателствата в комуникацията между поколенията.

Събитието премина в оживена и открита дискусия, в която присъстващите имаха възможност да зададат въпроси, да споделят лични ситуации и да потърсят насоки.

Най-силното послание, което остана с всички присъстващи, беше, че не е нужно да бъдем перфектни родители – нужно е да бъдем присъстващи, разбиращи и търпеливи.

През месец май в читалище „Васил Левски 1959“ се предвиждат семинари за тийнейджъри, а по предложение на балчиклии – те ще се развият и в семинари за родители.

На какъв етап е изграждането на центъра за психично възстановяване и защо е необхоидм, ни разказва Наталина Пекова в следващия разговор:

– Каква беше целта на представянето на книгата в Балчик?

– Целта ми беше да представя труда на живота си – това, което съм постигнала до момента. Книгата е компилация от моя житейски и професионален опит с децата в кабинета. Исках да запозная балчишката общност.

– Книгата е свързана и с по-голяма кауза – изграждане на център. Защо е нужен такъв?

– Да, написването на книгата е част от идеята да събера средства за център за психично възстановяване. Той ще бъде в село Царичино и ще бъде „safety place“ – място за хора, които имат нужда да подредят мислите си и да се възстановят.

Там ще се работи със здрави хора, преминаващи през житейски трудности, най-вече с тийнейджъри – с проблеми в комуникацията, липса на доверие, конфликти с родители и среда.

– Има ли подобни центрове в региона?

– В този район – не. Центровете за обществена подкрепа са под държавна егида и работят по различен модел. Моят център е изцяло лична инициатива.

– Какво ще го отличава?

– Основната разлика е, че ще се работи с психолози, които правят дълбочинна терапия и мислят в дългосрочен план. Също така – няма да работим с хора със специални потребности, а с ментално здрави хора, които просто преминават през труден период.

– Какво наблюдавате при работата си с деца? Къде родителите най-често грешат?

– Най-голямата грешка е убеждението, че знаем как да бъдем родители, защото и нас са ни възпитавали така. Светът обаче е различен – социалните мрежи, интернет, платформи като Facebook и Netflix променят изцяло средата.

Децата започват да се влияят повече от приятелите си, отколкото от родителите. Авторитетът се измества – и това създава сериозни рискове.

– Кои са най-работещите подходи във възпитанието днес?

– Тихият тон. Липсата на физически наказания. Можете да поставяте граници – например чрез лишаване от привилегии – но не и чрез бой. Съвременните деца не могат да бъдат възпитани чрез насилие – те могат само да бъдат травмирани.

– Защо е важно да се работи първо с родителите?

– Защото децата не се раждат нито добри, нито лоши. Всичко започва от родителя.

Съвременният тийнейджър е феномен – нямаме аналог в миналото. Родителят трябва да умее да изчака, да замълчи, да овладее собствения си гняв, за да реагира адекватно.

– Как да разчитаме бунта при тийнейджърите?

– Много често гневът, пиърсингът, различният външен вид са просто зов за внимание:
„Виж ме. Аз съм тук.“ Най-опасни са тихите деца – тези, които не създават проблеми, но вътрешно се отдалечават. Те са най-рисковата група.

– Кога ще бъде готов центърът?

– В момента работим в няколко посоки – представяния, семинари, комуникация с хората. Самият център вече се строи и очакваме до края на годината да бъде отворен.

– Какво предстои?

– Планираме семинари за тийнейджъри и родители – както онлайн, така и на живо. Получихме покана и от местното читалище в Балчик.

Но това е само началото. Нужно е обществено отношение и държавна политика. Преди това обаче ние, родителите, трябва да започнем да говорим – защото дистанцията между нас и децата става все по-голяма.