Яйцето - многоликото чудо на живота

На Великден яйцето заема централно място на трапезата, в църковните ритуали и в народната обредност. То е символ на новия живот, възкресението и надеждата.  Разнообразието в природата прави този символ още по-впечатляващ — от деликатните пъстри яйца на пъдпъдъка, през магията на люпилните, където всяко яйце носи зараждащ се живот, до истинския гигант в природата – щраусовото яйце. Така яйцето не е просто част от великденската трапеза — то е символ, който свързва природата, вярата и традицията, напомняйки ни за силата на живота и новото начало, които носи Христовото Възкресение.

Вече близо 20 години Снежанка Добрева от балчишкото село Дъбрава се грижи с любов за своите пъдпъдъци. Отглежда ги в клетки, понеже ако ги пусне, си удрят главите и има опасност да загинат.

На 75 години и през ум не й минава да се откаже от малките пернати, които снасят миниатюрни десетграмови яйца. Търсенето им по Великден е огромно, защото тези яйца не се нуждаят от боя.

За Снежанка всичко започва, когато със собствени средства купува местната кравеферма. Първоначално има 1 200 пъдпъдъка, колкото е капацитетът на фермата й. Днес отглежда около 700 пъдпъдъка. Когато се затопли времето, ще възстанови стадото. Работи с манджурка и калифорнийска порода, защото е производител на яйца. Най-много снася манджурката. Ако всеки ден храни животните редовно и им дава прясна вода, Снежанка е сигурна, че на другия ден ще има здраво и качествено яйце. Обяснява, че пъдпъдъкът е продуктивен около една година, "после цяла зима ядем пъдпъдъци". Помещенията на малките птици се отопляват с калорифери на твърдо гориво, за да се избегне високата цена на тока.

Реализира продукцията си на пазара в кв."Чайка" във Варна и на фермерския пазар в Добрич. Не работи с големите търговски вериги, тъй като изкупуват яйцата на безценица. 

Пъдпъдъчите яйца нямат холестерол, срокът им на годност е 40 дни, за сравнение на кокошите яйца срокът е 28 дни. Едно пъдпъдъче яйце по съставки е равно на три кокоши яйца.

Когато има свръхпроизводство, Снежанка Добрева подарява яйцата на домове за деца и възрастни хора. Негодува, че трябва да внесе ДДС, вместо държавата да я поощри за дарението. Затова тя се надява следващите законотворци да променят правилата на данъчно облагане при дарения

В село Паскалево край Добрич започва животът. В центъра на събитията е Йордан Йорданов – човекът, който знае тайната на началото. В неговата люпилня животът буквално се „пропуква“ пред очите ни.

Семейният бизнес започва през 1990 г. , когато конструира инкубатор, който се оказва изключително успешен. Следва втори уред , а през 2000 г. създава първата производствена база–люпилня в  Добрич.  Две години по-късно купува птицеферма в кв. "Рилци", а през 2010 г. – птицекомплекс в с. Паскалево, където Йорданов посрещна екипа на Радио Варна. В него магията на природата е под контрола на техниката.

Отглежда пилетата подово, с автоматично събиране на яйцата. Така животните имат по-малко стрес и отношението към тях е по-хуманно. Това обаче оскъпява крайния продукт. Собствената фуражна база намалява себестойността на продукцията. 

Един петел покрива между 10 и 12 кокошки, в зависимост от възрастта и кондицията му, обяснява Йорданов. В момента има около 9 хиляди родители.  Влизат във фермата като еднодневни пилета, внос от Унгария. В едното хале има кокошки от вида Супер Харко,  унгарски хибрид, подходящи са за домашно отглеждане. Поколението им се използва в дома за месо и яйца. Търсят се у нас, изнася за Албания, Румъния, Косово. В другото хале са бройлерите, които са основно за месо. 

Програмата по ваксиниране на пилетата включва много ваксини - 22 реда на лист във формат А4.

В България все още не се използва методът, който разпознава дали има зародиш в яйцето и какъв ще бъде полът на пилето. Методът съществува от две години, но е скъп, затова все още само четем за него, обяснява Йорданов.  

Черупката на яйцето, което е за разплод, трябва да бъде достатъчно здрава, за да издържи на транспорт и инкубация, същевременно трябва да е достатъчно мека, за да се излюпи пилето. Яйцата, предназначени за инкубация, не трябва да са над една седмица. Престояват в инкубатора 21 дни при определени условия. Срокът на инкубация при пуйките и патиците е 28 дни, докато при щраусите е 42 дни.

"През лятото ще станат девет години, откакто се занимаваме с тези птици". Това разказва Ирина Агафонова, която заедно със съпруга си Сергей, създава ферма за щрауси в село Равна гора, община Аврен. Двамата московчани са превърнали българската земя в дом за африканските гиганти.  Разговорът с Ирина е като пътешествие през два континента:

"Птиците ни са 15. Освен африкански щрауси, вече имаме и семейства австралийско ему. "

От март до септември е размножителният период на щраусите. Мъжките екземпляри започват да пазят територията си и стават по-агресивни. Ухажват женската с красиви танцови движения. Допускат фаворитката близо до себе си, останалите женски държат на по-голяма дистанция. Докато в дивата природа мъжките мътят заедно с женските, във фермата в Равна гора африканските щрауси и австралийските ему нямат майчински инстинкт - мътят яйцата, но не ги пазят по никакъв начин, разказва Ирина.  В най-добрия случай една женска за един сезон може да снесе до 90 яйца, а най-малко около 10-15, което зависи от времето и спокойствието й.

Най-старата птица във фермата е на 18 години и все още снася. Щраусите могат да доживеят до 70 години, ако има грижи за тях - "все едно са на курорт", усмихва се Ирина. Няма разлика в движението и поведението между младите и по-възрастни екземпляри. 

Докато разговаряме, чуваме боботене - оказва се, че това е гласът на мъжкия, който предупреждава останалите за евентуална опасност. 

Щраусовото яйце не се вари. След 2-3 часа жълтъкът може да се свари,  но белтъкът ще остане като желе. Затова щраусовото яйце се използва за приготвяне на омлет, с който могат да се нахранят 9 души, или за крем карамел. 

Над 2 мм е дебелината на черупката на щраусовото яйце. Едно пълно яйце може да издържи натиск около 50 кг. , колкото е теглото на птицата. Ирина обяснява, че чупи яйцето с дръжка на нож, когато иска да запази черупката цяла, тогава посяга към бормашината.

За Великден Ирина боядисва яйцата с четка и с акрилна боя или прави декупаж. Търсенето на яйцата-гиганти за празника се запазва през годините, без промяна е и цената на едно яйце.

Експедицията ни в село Равна гора завърши с оборването на един мит - щраусите никога не заравят главата си в пясъка:

"Щраусите събират всичко от земята, главите им винаги са надолу, търсят камъчета и песъчки за по-добро храносмилане. Човките им са обли и им е трудно да оберат това, което е на земята. Понякога изглежда като че ли почукват, но никога не заравят главите си в пясък", категорична е Ирина Агафонова. 

За да запълним обема на едно-единствено щраусово яйце са ни нужни близо 120 пъдпъдъчи или поне 30 кокоши яйца, пресмятат стопаните от Добричко и Варненско, за които яйцето е не просто храна, а мисия.

От малките пъдпъдъци, през традиционното птицевъдство до гигантите в щраусовата ферма - размерите се променят, но животът остава еднакво чудодеен, а природата - съвършена и в 10 грама, и в 2 килограма.