Jarle Kvåle (VREID, екс-WINDIR): Неизбежният край идва

Интервю с Jarle Kvåle (VREID, екс-WINDIR)

Норвежците VREID се раждат от кончината на WINDIR. Годината е 2004. За 22 години издават девет албума. Последният „The Skies Turn Black“ ще представят и в София на 14 април като част от тур пакет с VOMITORY и ABBATH, водени от HYPOCRISY. Концертът е в "Joy Station". Организатори са "Fest Team". Басистът на VREID Jarle Kvåle даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Jarle Kvåle (VREID, екс-WINDIR) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 6.04.2026 година.

 

От другата страна - Привет, Jarle. Кой албум създадохте по-трудно – първия „Kraft“ или новия „The Skies Turn Black“?

Jarle Kvåle – „Kraft“ беше създаден за няколко месеца. Доста бързо се справихме тогава, но времената бяха трудни. Както знаеш, VREID се зародиха директно от смъртта на WINDIR и загубата на Terje Valfar. Периодът беше труден, но не беше трудно по отношение на създаването на дебюта. За новия „The Skies Turn Black“ ми трябваха малко или много четири-пет години. Откъдето и да го погледнеш процесът беше много по-дълъг. Дълъг и чудат път, но когато някак си успях да привлека вниманието на всички от групата и те бяха готови да се включат в създаването на новия материал, когато се захванахме с основната работа, нещата наистина тръгнаха добре.

От другата страна - Промениха ли се условията по създаването на един албум днес?

Jarle Kvåle - Създадох албума, както обикновено стават нещата при повечето издания на групата. Пиша музиката и изпращам демо записи на останалите, за да ги репетират. Този път обаче исках нещо повече. Исках цялата банда да допринесе за създаването на албума, както беше в WINDIR. Когато започвахме, събирахме се заедно, свирехме, репетирахме, импровизирахме. Когато подкарах цикъла за новия VREID през 2023 и вече имах първата песен „Flammen“, си казах, че ако всички не сме въвлечени 100% в процеса, по-добре да си вземем почивка. Така спряхме работа за около година. Аз продължих да композирам, след което се събрахме отново, за да преценим дали вече сме в кондиция. Духът във VREID беше коренно различен. Ако съществата ни не са 100% в музиката, спирам с нея и се захващам с нещо друго.

От другата страна - Лесно ли беше да мотивираш останалите, за да се включат пълноценно в процеса?

Jarle Kvåle - Не мисля, че наистина можеш да мотивираш някого за това. Според мен всеки трябва да успее да открие собствения си източник на мотивация. Не усещах, че не се интересуват. Същото е и при мен. Винаги има ентусиазъм и апатия. Зависи животът ти в какво състояние. Обръщаш внимание на толкова много фактори. Въпросът е дали можеш всъщност да отделиш 100% от вниманието си за онова, което правиш. Ако има нещо друго в живота ти, което те разклаща и те принуждава да правиш музика по задължение, тогава си поел в грешната посока. По-добре си тръгни и дай възможност на някой друг да заеме мястото ти. Или открий необходимата мотивация. Така постъпвам със себе си. Ако не почувствам нещата, не се захващам с тях. Знаеш ли, да бъдеш в група не е задължение, не е нещо, което задължително трябва да правиш. Светът няма да се разпадне, ако не свириш в група. Трябва наистина да го приемаш сериозно и да го правиш искрено и честно.

От другата страна - Как знаеш дали нещо ще се получи?

Jarle Kvåle - Не знаеш. Никога не знаеш. Това е усещане. Интуиция, че нещо е наистина добро. Усещаш, когато се получи специално. Вярваш в него. Понякога, когато мине известно време, можеш да си помислиш, че не се е получило така, както си се надявал. Чувствата се променят. Може да е било песен или риф, с които си бил страшно доволен, но след време усещаш, че не са кой знае какво или някак вътре в теб знаеш, че е точно това, което е трябвало да бъде. Но на този отговор няма еднозначен отговор. В което се крие и красотата на процеса.

От другата страна - Предимството и недостатъкът да издадеш албум във времена, в които музиката се слуша от плейлисти?

Jarle Kvåle - Все още работим по старомодния начин. Не съм се променил много в тази посока. Оборудването ми в студиото е почти същото, както преди 20 години. Разбира се, че съм подобрил някои неща, но не чак толкова много. Придържам се към основното, от което се нуждая. През повечето време създавам музиката на китара, след което работя по някои основни партии за ударните, баса и клавирите. Все още се придържам към този звукозаписен свят. И когато стане въпрос за студиото, използваме старомодните големи помещения, в които има голяма стая за барабаните, за да постигнем органичния звук, към който се стремим. Първо се опитваме да изсвирим музиката на живо и едва след това правим някои настройки по нея. Знам, че много неща са се променили, но не се опитваме да се адаптираме твърде много към тях.

От другата страна - Все пак не използвате ленти и не пренебрегвате дигиталните програми, нали?

Jarle Kvåle - Не, не записваме на лента. Правим го дигитално. Харесвам лентовите записи и ще се радвам, ако записваме по този начин, но тогава трябва да свирим наистина добре, защото няма как да поправяме нещата.

От другата страна - Т.е. кога една банда подхлъзва слушателите?

Jarle Kvåle - Не, не става въпрос за измама, просто програмите правят процесите по-лесни. Което от своя страна не те кара да полагаш повече усилия и да се напрягаш повече, защото не ти се налага да изпълниш нещо десет пъти, докато се получи. Изсвирваш го веднъж и готово. Ако си превърнал този подход в рутина, то няма как тя да не ти повлияе. Според мен, когато започнеш записи, трябва да си концентриран, трябва наистина да искаш да ги направиш. Напрежението трябва да го има, трябва да я има онази нервност, която да те провокира да запишеш всичко наведнъж. Разбира се, че няма как да се получи винаги, но този глад, този дух трябва да е там. Ако знаеш, че можеш просто да го повториш или нещо подобно, това по някакъв начин оказва влияние на целеустремеността, а на мен това не ми харесва.

От другата страна - Това не пречили на уменията при овладяването на инструмента?

Jarle Kvåle - Разбира се. Можеш да направиш много неща след това в пост продукцията, но аз не обичам да работя така. Ние подходихме по много старомоден начин при записите, след което се опитахме да извадим най-добрия резултат при смесването. Предпочетохме да направим наистина истински запис. Все пак ако вкараш нещо калпаво, то и крайният резултат ще е такъв. Този път подходих с баса по друг начин. Просто взех моя „Gibson Explorer“ и го включих директно. Вкарах сигнала директно в компютъра, с леки корекции, колкото да го закрепим така да се изразя. Добавих някои ефекти тук и там, но не много. Така постъпихме и с китарите. Намерихме звука, който ни трябваше, без да работим допълнително по него при смесването. Според мен днес мнозина отделят твърде много време за смесването. За мен миксирането трябва да се използва за балансиране на инструментите, а не за преправянето им.

От другата страна - В новия албум на VREID има инструментал, който е част от саундтрака на филма „Kraken“. По друг начин ли подходихте към него?

Jarle Kvåle - За останалите песни от албума не говорим за никакви правила. Следвах вътрешните си усещания за композициите и се оставях да ме отведат, накъдето си поискат. Но, когато създавах саундтрака към филма, имаше ограничения. За дължината на композицията например. Самият аз много харесвам филмовата музика. Така че исках да създам инструментал, който да се откроява. Не можеш да го натовариш с твърде много елементи. Предварително трябваше да си изясня, кои от тях трябва да останат като водещи. За мен това бяха клавирната част и бас линията. Останалите детайли трябваше да бъдат адаптирани към тях, за да може основните да се откроят силно. В същото време исках композицията да съдържа някои от тоновете и запазените знаци, които хората да свържат с VREID и WINDIR,и техния отличителен звук. Така че оголих инструментала, опитах се да открия същността му и го оформих по определени правила. Установяването им беше малко по-различен процес, но ми беше интересно да се изправя пред подобно предизвикателство.

От другата страна - Този филмов инструментал не нарушава ли целостта и концепцията на „The Skies Turn Black“?

Jarle Kvåle - Не, не мисля. В основата му стои бас линия, която съществуваше от доста време. От преди да знам, че ще я използвам за изграждането на музика към филм. За мен беше просто музикална идея, от която се получи този резултат. За компактността на един албум не работя по зададени правила. Следвам усещанията, които имам за дадена песен и понякога те ме отвеждат в различни посоки.

От другата страна - Днес много екстремни банди се появяват под някаква форма в различни филми – игрални и документални. Дори, май, това се превръща в мода.

Jarle Kvåle - Не знам каква е причината. Може би като цяло самият интерес към музиката е голям, а също така и към нейния произход. Виждам, че документалните филми за музиката, не само за екстремния метъл, а всякакви музикални документални филми бележат рязък подем през последните пет или десет години. Хората искат да се докоснат до историята или да ги използват като визуално доказателство. Това по никакъв начин не е обвързано с екстремния метъл, но го виждаме и при него.

От другата страна - Това помага ли му?

Jarle Kvåle - Не знам. Ако документалната лента е добра, може да му помогне. Ако е ужасна, едва ли. Не знам дали е добре. По-скоро зависи много от самия филм и за какво разказва историята. Няма еднозначен отговор.

От другата страна - Ето, че VREID са част от филма „Kraken“. По този начин групата би ли могла да стане по-видима?

Jarle Kvåle - Беше интересно. И беше свързано с продуцента на първите демо записи на WINDIR. Беше забавно да направим нещо различно. Не знам как филмът ще бъде приет в Норвегия. Ако отзивите са добри, ще бъде разпространен и в други страни. Може би никой няма да се поинтересува от него. Може някой да открие VRIED чрез видеото и филма. А може и въобще да не стане така. Нямам идея. Как ще се развият нещата е извън нашия контрол.

От другата страна - Агресията или мелодията е водещата част в музиката ви?

Jarle Kvåle - Агресивна музика? Някои части са такива, други не са. VREID винаги са били комбинация от агресия и меланхолия или атмосферична музика, или там, както й казват. В последните интервюта постоянно ме питат за голямото разнообразие в последния ни албум. Да, има го и аз го обичам. Но когато си пуснеш първия албум на VRIED, ще чуеш музика, която следва създаденото от WINDIR и съответния музикален стил. Но има и пънк рок в „Raped by Light“, електроника в „Helvete“, както и балада като „Empty“ и фолк музика в „Songen åt fangen“. Т.е. още от първия ни албум вървим в различни посоки. А аз едновременно създавам, слушам и харесвам наистина лека, бавна, тиха музика, но също и наистина екстремна. Т.е. в моята или в нашата вселена има място и за двете.

От другата страна - Тази разнообразна меланхолична агресия от миналото ви като WINDIR ли идва?

Jarle Kvåle - Да. Но това е и музиката, която винаги слушам. Още от хлапета атмосферичната и меланхолична музика са били много важни за нас. После се появи агресивният звук. Тази комбинация винаги е присъствала в живота ни. И в същото време беше много важна част от WINDIR – тези два свята, тази двойнственост, тази смесица, тези противоположности. Имало ги е във всички групи, в които съм бил и във всичката музика, която слушам през целия ми живот. Харесвам и двете части. Мога да се насладя на песен на Nancy Sinatra и в следващия момент да си пусна DARKTHRONE. Това е музиката, която означава нещо за мен.

От другата страна - Има ли музика в колекцията ти, за която никой не предполага, че слушаш?

Jarle Kvåle - Не знам какво се очаква, че имам в колекцията си. Мога да я разделя на три части. Рок и хард рок от 70-те с ранните албуми на Alice Cooper, които много харесвам, както и KISS, BLACK SABBATH, и Ozzy. Осемдесетте с траш метъла на METALLICA, SLAYER и останалите, след което идва блек метъл сцената на 90-те. Но винаги съм харесвал поп музиката на 60-те и ранната рок музика. THE BEATLES, Nancy Sinatra, Lee Hazlewood, Johnny Cash, Elvis. Прекарал съм много време в слушането им и все още го правя.

От другата страна - Би ли споменал нещо, което ти е оказало голямо влияние като артист и твоето изкуство?

Jarle Kvåle - Голям въпрос. Как да отговоря? Има толкова много неща. Музиката на другите, филмите, литературата може да е важна, изобразителното изкуство също. Природата е голяма част от моето вдъхновение. Животът сам по себе си. Семейният живот. Той е много важен за мен. И когато видиш как част от семейството ти или близък приятел си отиват от този свят, и един вид те оставят след себе си, и създавайки собствено семейство, осъзнаваш, че всъщност разполагаш с доста ограничено време на тази планета. Има толкова много неща, които оказват влияние. Опитвам се да ги използвам в музиката, текстовете, клиповете или дизайна на обложките, за да ги изразя. 

От другата страна - Коя е тогава крайната цел на твоето изкуство?

Jarle Kvåle - Да създавам. Да творя. Такъв е процесът. За това и правя всичко това. Ако ме попиташ какво искам да правя с живота си, ще ти отговоря, че искам да създавам. Обичам да създавам музика, текстове, клипове, изкуство. Това ме удовлетворява, понякога ме разочарова, но ми дава енергия и обичам да отделям времето си за тези неща. И когато създам парче изкуство, резултатът е, че хората го слушат или го преглеждат. Страхотно е, когато бъде оценено. Понякога го поминават, с което също съм наред. От друга страна, обаче, тези неща са извън моя контрол. Ние можем единствено да творим и това, което създадем да го предоставим на света.

От другата страна - Защо небесата почерняват?

Jarle Kvåle - Значенията са няколко, но малко или много, както и обложката подсказва, нещата отиват на зле и неизбежният край идва. Той се приближава все повече и повече с всеки изминал ден. За това и мисията в живота ми е да направя колкото се може повече от нещата, които искам да правя във времето, което ми е отредено. Няма откъде да знаеш, кога небесата ще станат непрогледни. Може да е утре или след 10, 20, 30 години. Върху това нямам никакъв контрол. Колкото повече остарявам, толкова повече загърбвам всичко останало и отделям внимание единствено на нещата, които имат значение за моя живот. Не се фокусирам върху онези за които другите смятат, че имат смисъл. И мисля, че това ме прав и по-щастлив.

От другата страна - На какво е метафора новия албум на VREID?

Jarle Kvåle - Метафорите са много. Винаги съм искал и пиша за двойнствеността. Винаги съществува противоречие в онова, което правиш. Има двойнственост. Живот и смърт. Ден и нощ, толкова много неща, агресия и меланхолия. Ако тръгнеш в някаква посока, винаги можеш и често можеш да почувстваш копнеж или жажда за нещо друго. Ако животът беше само един път, един отговор за всичко, предполагам, че щеше да е по-лесно. Но щеше да е толкова божествено и скучно. А аз не съм чак толкова религиозен.

От другата страна - Има ли нещо, което не много хора знаят за VREID, но би искал повече да научат?

Jarle Kvåle - Добър въпрос. Не! Искам хората да знаят онова, което казваме с нашата музика, албуми, концерти. Едва ли ще им е интересно да знаят повече извън тези неща.

От другата страна - Кое ти помага повече – свободата или ограниченията?

Jarle Kvåle - Бих казал, че зададе много добри въпроси. Избирам свободата. Това е добър въпрос. Свободата е онова, което преследваме и в същото време тя може да бъде много неща. Но свободата да се изразявам и да правя онова, което искам, е едно от най-важните неща в живота ми.

От другата страна - Последен въпрос – наследството на WINDIR подценено ли е или е надценено?

Jarle Kvåle - Не знам. WINDIR беше фантастична група. Знаеш какво създаде Terje, когато основа тази група, първите му идеи за нея. Ние останалите имахме щастието да се присъединим към него и да развием наследството на WINDIR. Това бяха фантастични времена. Беше страхотно да работя с Terje. Наследството му е невероятно. Но дали е подценено или надценено не е моя работа да определям. Надявам се, че не нито едно от двете, но кой знае…