Лесна работа: Всички тези важни неща

Светъл празник! Обикновено по Великден пречистваме душите си от лоши мисли, търсим добри каузи, на които да се посветим и се радваме на енергията на началото.

В този толкова шумен, истеричен, неспокоен и сложоен свят.

Такъв е, нали? Особено напоследък.

Свят, който акумулира големи количества безсмислена, негативна критика и толкова много палци надолу. Сякаш забравил, че не е приемливо да трупаме собствения си гняв и комплекси върху други хора. Недооценил колко хубаво и важно нещо е подкрепата, която можем да даваме. Подкрепа за добра идея, красива картина, нежна поезия, отлично свършена работа... Подкрепа за човека, за каузата, за мисията.

Подкрепата е нещо прекрасно. И за даващия и за приемащия. Прави света по-хубаво, спокойно и защитено място.

Добре, че има Великден! Да се сещаме за тези неща. Погледите ни да омекват. Думите и мислите да изсветляват. Светът да става по-красив.

Вие какво искахте за Великден?

Аз пожелах важните за мен хора да са здрави, окрилени и щастливи.

Да имаме повече топли, споделени моменти.

За всички да има усмивки, вдъхновение, слънце и добро.

Всеки да постигне, каквото желае; да изгради живот, какъвто иска; да построи мечтаната къща и там, в любов и в радост, да посреща изгреви, залези и незабравими лични истории.

Пред погледите ни да се отварят красиви, светли хоризонти. Наоколо да блестят разцъфнали дървета. Морето да е заслушано и спокойно като на романтична среща.

Да се събират всички стари приятели. Абсолютно всички. Въпреки годините и разстоянията. Да преживяваме отново най-забавните срещи и разговори до зори. Колебания, обсъждания, важни решения. Да имаме в живота си всички красиви блусове, прошепнати мили думи, дълго чакани срещи, зажаднели прегръдки и шумни празненства.

Да имаме всеки един кръстопът в живота си. Въпреки тежестта на избора. Или може би точно затова. И заради хората, които срещаме там, защото знаем, че нито една от тези срещи не е случайна, колкото и мимолетна да ни се струва. Знаем, че всяка дума има смисъл и всеки разказ съществува именно там и тогава, за да натежи на везните и да ни тласне към решение.

Да имаме всички моменти, в които стягаме багажа за мечтани пътувания. Да имаме набелязаните цели, самолетните билети за някъде, всяко първо оглеждане в непознати градове, държави и континенти, всяка разменена дума с близки до сърцата ни хора, всяка мила усмивка, всеки топъл поглед.

Да се смеем повече. Да се наслаждаваме на повече хубави моменти, чудни гледки, весели празници. Да обичаме повече. По-често да прегръщаме любимите си хора и да им повтаряме колко важни са те за нас.

Лично аз за Великден исках да открия детския си дневник, в който пишех, че ще бъда щастлива и после си припомних всеки полунощен новогодишен звън, когато си казвах: „Направих го. Щастлива съм“.

Какво още искам? Искам любимата ми чаша всяка сутрин да е пълна с мотивиращо, ароматно кафе. Вечер да гледам града с тиха усмивка, доволна от работата, която съм свършила. През уикенда да имам най-щастливите моменти – тези, в които прегръщам децата и всеки от нас споделя как е минала седмицата.

Всички тези важни и красиви неща, събрани в две думи: мир и любов.

Това искам и го пожелавам на всички нас. Мир и любов.