Лесна работа: Безкрайната игра

Вероятно има неща, които можем да повтаряме след всички избори.

Едно от тях неминуемо е това, че в безкрайна игра като политиката няма ясни правила, а целта, ако слушаме Саймън Синек, не е победа. Целта е устойчиво развитие и, най-важното: играта да продължи.

В тази картинка най-малкото трябва да виждаме лидери, фокусирани върху дългосрочна визия и мисия, която далеч надхвърля личната печалба. Надявам се, че ги открихте. Впрочем аз много харесвам частта, в която лидерите в безкрайната игра гледат на конкурентите си не като на врагове, а като източник на вдъхновение за подобрение.

Макар че, стигнем ли до там, предизборната кампания ще спре да носи обичайния колорит на площадно забавление и ще се превърне в реална дискусия за бъдещето. А ние май все повече предпочитаме плоското забавление пред скучните, но важни неща, които биха подобрили преживяванията ни в дългосрочен план. Някак... дългосрочното не ни влече толкова, колкото тук и сега да има нещо шаренко, захаросано, забавно, въглехидратно, без реална стойност.

Впрочем съзнанието за мисия, породено в грешния мозък, е изключително опасно нещо. Не веднъж човечеството е страдало от подобни примери.

Най-зловещият е Хитлер, който според изследователите му дори се явява архетип на харизматичния водач. Един човек, изпълнен с омраза и предразсъдъци, неспособен на нормални човешки връзки, социално и емоционално неадекватен. И след като придобива съзнанието за мисия, изиграва ключова роля в три от най-опустошителните за човечеството решения.

Следователно за нормален, успешен, адекватен лидер не е достатъчен само фокусът върху мисията. Лидерът трябва да бъде решителен, последователен, да има реален поглед върху нещата и аналитично мислене.

Е, не че не сме виждали как клинични случаи манипулират цяла държава. Вместо кротичко да си лежат в санаториума, до окончателно оздравяване. Но ние така или иначе живеем в свят на чудеса и невероятности. Дори преминаването към философската система „Ту-туу“ не успя да спаси положението. Преди време мислехме, че само тук е така.

Ами. Епидемията се вихри на много места.

И понеже кампанията съвпадна с Великденските празници, освен високо напрежение, имаше и много промоции. На продукти. Не на политици.

Впрочем и на политици имаше, обаче ние предпочитаме неща, които могат да се сложат на масата. Месо, вино, хляб, салата...

Е, там нещата бяха чудни. Всичко - на промоция. Две - на цената на едно, три - на цената на две, пет - на не зная каква цена и накрая стигаш до диетолог или до някое реалити за борба с килограмите. Защото всичко закупено, донесено у дома и прибрано в хладилника, трябва да бъде изконсумирано в рамките на срока на годност.

Добре, че важи за храни, а не за политици. За последните времето няма никакво значение. То просто си е тяхно. И повечето са с вечен срок на годност. Един и същ продукт, в нова опаковка и с различен бранд.

Така поне изглеждаше през отминалите дни.

Същото нещо, ребрандирано и препакетирано. Това звучи ли като нещо различно?