Michael Angelo Batio (MANOWAR): Свиря толкова бързо, колкото е необходимо

Интервю с Michael Angelo Batio (MANOWAR, екс-NITRO)

Само след ден е шоуто „Electric Guitarlands 2026“. И за втори път ще мине през България по покана на BGTSC. Мястото е софийския клуб „Joy Station“. Участниците са Michael Angelo Batio (MANOWAR, екс-NITRO), бившият китарист на UFO Vinnie Moore, Rowan Robertson (екс-DIO) и Johnny Nasty Boots. Със съдействието на организаторите най-бързият китарист на планетата Земя, китаристът на MANOWAR Michael Angelo Batio даде специално интервю за „От другата страна“.  

Интервюто с Michael Angelo Batio (MANOWAR, екс-NITRO) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 20.04.2026 година.

 

От другата страна - Здрасти, Michael, скоро идваш в България с Vinnie Moor, Rowan Robertson и Johnny Nasty Boots. Како всъщност ще представите? Това концерт ли ще бъде или клиника?

Michael Angelo Batio - Ще бъде концерт. Определено ще бъде концерт. Преди две години вече го направих по този начин. Тогава бях с Gus G. Третият китарист тогава беше Rowan Robertson, който е свирил с Ronnie James Dio в „Lock Up the Wolves“. Аз съм хедлайнърът. Всеки китарист ще изпълни самостоятелен сетлист. Няма да бъде китарна клиника. Самият аз ще направя изцяло авторски сет. Ще свиря и с моята двугрифова китара. В края на концерта всички ще се качим на сцената за общо изпълнение. Ще бъде нещо като формата на G3. Не е клиника. В същото време организираме VIP срещи преди самото шоу. Тогава феновете ще могат да присъстват на саундчека. Тези срещи ще бъдат нещо като клиника, независимо че не са точно такива. Всъщност са нещо като творчески работилници, на които феновете ще могат да ми задават въпроси. Така че правим и от двете, но сме фокусирани върху концерта. Той е главното.

От другата страна - Най-странният въпрос, който са ти задавали през годините?

Michael Angelo Batio - През годините са ми задавали всякакви въпроси. Но не смятам, че са били чак толкова странни. Поне според мен. Ако трябва да отговаря на въпроса ти, най-странният беше дали бих искал да се подпиша на определен предмет, както всъщност всички правят. Странното беше, че предметът беше презерватив. Т.е. попитаха ме дали бих могъл да се разпиша на презерватив. Казах, че ще го направя, на само ако е нов и не е използван. Няма да разпиша използван презерватив! Иначе съм бил молен за подпис на ръце, рамена, всичко, палки, каквото и да посочиш, няма да сгрешиш. Също така са ми задавали всякакви въпроси, повече от тях, в 99% от случаите са били наистина добри. Защото хората наистина искат да научат нещо от мен. А аз се опитвам да има дам най-добрият възможен отговор. Имало е въпроси, които са били странни.

От другата страна – Връщам те на шоуто. Ти какво точно ще изпълниш?

Michael Angelo Batio - Имам 14 солови албума. В същото време съм китарист и на MANOWAR. Но няма да изпълнявам песни на MANOWAR, защото MANOWAR изпълняват песни на MANOWAR. В сета съм се концентрирал върху нещата, с които съм познат – инструментали като „No Boundaries“, трибютът ми към VAN HALEN. Ще изпълня няколко трибюта, част от моите собствени композиции и ще завърша с двойно китарно соло. Това е форматът.

От другата страна - Спомена китарата с двата грифа, но навремето свиреше на китара с четири грифа. Защо вече не я използваш?

Michael Angelo Batio - Двата грифа са напълно достатъчни. Вече не свиря на тази с четирите. Последният път, когато я използвах, беше на едно шоу в Лас Вегас преди години. Честно, пренасянето й е чудовищен проблем. Смятам, че китарата с двата грифа, на която свиря и която въртя нагоре и надолу и напълно достатъчна. Също така продължавам да използвам два усилвателя, все едно на сцената има двама китаристи. Двата грифа са напълно разделени. Единствената причина да не пътувам с четиригрифовата китара е, че изисква много усилия, за да бъде пренасяна по пътищата. А и за нея са ми необходими четири усилвателя. Знам, че двойната китара е мое изобретение. Тази с четирите грифа, беше в отговор на Steve Vai и неговата с трите грифа. Т.е. аз имах китара с два грифа. В отговор Steve направи версия на моята, но с три. Аз от своя страна добавих четвърти, за да го надскоча. Така че двойната китара е моята запазена марка и съм се фокусирал върху нея.

От другата страна - На нея свириш едновременно ритъм и соло. Естествено ли ти се отдава или трябваше да се понаучиш?

Michael Angelo Batio - И двете. Аз съм левичар. Когато бях хлапе, свирех с обратен гриф. Но започнах да усвоявам и китарите за дясна ръка. Основно свирех на нормалните китари, но съм левичар. Свиря на пиано, но двойната китара не е точно свирене на две пиана, ако ме разбираш, защото тя е конструирана едновременно за дясна и за лява ръка. Ако беше с два грифа, разположени един под друг, всеки ще се справи. С моята конструкция трябва да мисля на обратно. Т.е. нотите са подредени огледално една на друга. Това изисква определени умения. Упражнявах се, но вече имах основата. Можех да свиря нещата като контрапункт. Свирех Бах на пиано, както и Моцарт, Албертивия бас. И ги адаптирах за двугрифовата китара. Но т.к. грифовете са модифицирани за лява и дясна ръка, трябваше да поработя по изпълнението. Днес ми е много по-лесно, защото съм задобрял, но в случая става въпрос и за вроден талант, и за упражнения.

От другата страна - Когато стана част от MANOWAR двамата с Joey DeMaio разпространихте видео, в което и двамата свирите много бързо.

Michael Angelo Batio - Наистина е много бързо свирене!

От другата страна - Колко по-бързо от това можеш да свириш?

Michael Angelo Batio - Ето какво мисля за скоростта. Бях избран за най-бързия китарист. Не съм се определял сам за това. Но целта ми никога не е била да съм най-бързия. Просто свиря толкова бързо, колкото е необходимо. Така че, дали знам колко бързо мога да свиря? Да, мога да изсвиря 28 ноти за секунда, но не това е целта ми. Не разсъждавам дали бих могъл да изградя кариера на базата „Аз съм най-бързият“. При мен винаги е ставало въпрос за нещо повече от скоростта сама по себе си. Вземи инструменталната ми музика. Чуй „No Boundaries“. В инструментала има страхотни мелодии. Обаче, когато свиря бързо, то е наистина бързо. Обичам да свиря наистина бързо. Обожавам го. Но това не е всичко. Така че наистина не знам колко бързо мога да свиря. Оставям останалите да преценят. Не е моя работа да се провъзгласявам.

От другата страна - Младите китаристи какво не схващат при свиренето на китарата?

Michael Angelo Batio - Знаеш ли какво им липсва? Две неща. На първо място много от младите китаристи са фантастични. От най-младото поколение има страхотни китаристи. Проблемът е, че много от тях не свирят на живо. Те свирят на техните компютри. В което няма нищо лошо. Наистина няма нищо лошо. Но има нещо друго. Всички те използват софтуер. Виж, моят звук идва от работата на ръцете ми. Трябваше ми много време, за да го развия. Когато ме чуеш как свиря, чуваш моя стил, моя звук. Той е моделиран с години. Години експерименти с усилватели, кой от тях звучи правилно, търсене на вярната комбинация от ефекти. Включен към добър софтуер, всеки може да звучи добре. Но е трудно да изработиш свой собствен звук, когато всички използват едно и също. А на живо трябва да се включат към усилвателите. Днес е трудно да изработиш собствения си китарен глас. Можеш да поправиш всичко и то по изключителен начин. Когато създавах моите китарни инструкции „Speed Kills“, най-ранните ми видео уроци, нямаше поправки. Когато свирех в албумите на NITRO, HOLLAND и другите, нямаше редакции. Всичко беше аналогово. Трябваше да го изсвиря. Това е нещото, което се губи и забравя, когато можеш да постигнеш всичко със софтуер. Защото с него можеш да изработиш какъвто звук искаш, можеш да поправиш всяка една нота. Можеш да звучиш перфектно. Което няма нищо общо с живите изпълнения, където звукът минава през усилватели. Това според мен е голямата разлика.  

От другата страна - Дигиталната ера предимство или недостатък е за китаристите?

Michael Angelo Batio - Смятам, че е огромно предимство. Наистина. Имаш таблатури, можеш да гледаш как свирят. Само като пример – в ранните ми видеа можеш да видиш колко съм бърз, колко бързо свиря и го правя изключително чисто. Т.е. ако днес искаш да се научиш да шредваш, просто си пускаш клиповете и ги гледаш. Ние нямахме тези възможности. Моята ера започна с обучителни програми. Днес със софтуерите всеки може да звучи добре. А това от своя страна е много силно начало. Отне ми години, за да разбера какво е добър звук и какъв е моят звук. И когато го установих, не можех да го получа от всеки усилвател. Но почти всеки софтуер днес може да предостави този дисторзиран звук с дилей, когато удариш струните. В миналото това се постигаше много трудно. Буквално не можеше да се направи. Не всеки усилвател имаше цикличен ефект. От друга страна дигиталната ера дава големи предимства. Ако искам да се науча да свиря блус, няма да ми се наложи единствено да отварям разни книги. Мога да гледам видеа на хора, които наистина са го измислили. Можеш да си пуснеш клип на Django Reinhardt от преди сто години. Ние нямахме тази възможност. Връщам се още по-назад. Не можеш и няма как да гледаш как свири Моцарт. Не можем да гледаме Бетовен. Но музиката им е много точно описана, нотирана и предадена. А музиката, създадена днес, дори не се доближава до това да бъде предадена точно. Как се описва Jimi Hendrix в музика? Не може да се опише. Как се описва „Rainbow In The Dark“ на Ronnie James Dio?Как се нотират тези неща? Няма как. Ако никога не сме чували Ronnie James Dio, а сме гледали само нотите, нямаше да имаме идея как звучи. Днес светът ти предоставя всичко. Което за мен е огромно предимство. Трудната част е да откриеш отличителния си звук, защото всеки използва една и съща качествена техника. Това е компромисът. Но добрите музиканти ще намерят начин да изпъкнат.

От другата страна - Това не прави ли, обаче, музикантите днес малко по-лениви?

Michael Angelo Batio - Не, не мисля. Все пак компромисът е, че в противен случай ще трябва да стоят и да слушат записи на касети. Когато започнах като тийнейджър да свиря и да преподавам китара, нямаше таблатури. Това беше нещо, което аз трябваше да правя. Нотните редове бяха пет, добавях шести и създавах таблатурите. За първата ми обучителна програма„Star Licks“, трябваше да напиша книжката на ръка, защото нямаше програми за таблатури. Обикновено се правеха снимки на позицията на пръстите. А аз бях този, който можеше да ги създаде. Такъв е компромисът. Може би днес не става въпрос за леност, а за това, че процесите са по-лесни. Компромисът е, че техниката на младите музиканти е наистина много по-напреднала от възрастта им. Според мен това е разликата. И нещата едва ли ще се върнат в положението, в което бяха. Дигиталните технологии просто ще останат. Ще ти дам за пример песните на MANOWAR. В бандата съм от известно време. Почти пет години. Но когато за първи път започнах да изпълнявам нейните композиции, не свирех като Ross The Boss.Нищо, което да наподобява неговото свирене. Гледах видеа с неговите изпълнения. И в момента съм много коректен. Използвам неговата пентатоника. В същото време използвам онлайн „Songsterr“ и различни приложения, за давидя какво мислят другите при изучаването на песните на MANOWAR. Защото съм ги чувал, извадил съм ги слушайки ги, но ги чувам малко по-различно. Т.е. ухото ми чува песните по-различен начин, което се отличава от начина, по който винаги съм си мислел че са. Не съм гледал клипове. Слушах музиката и я разбирах. Голямата част от нея разбирах коректно. За друга ми помогна китарният техник на MANOWAR, който ме спираше и ми показваше как точно се свирят песните.

От другата страна - С MANOWAR работите ли по нов материал?

Michael Angelo Batio - Да, имаме много нов материал. Joey DeMaio е гений. Често го казвам, но той наистина е гений. Брилянтен е в създаването на музика. Вземи „Warriors of the World United“– създал е песен, която се изпълнява от цялата зала. MANOWAR имат толкова много добри композиции. А Eric Adams е фантастичен певец. При него има и друго. Той е забавен. Той е много забавен като човек, какъвто трябва да е един вокалист. Толкова е общителен. Издава онези звуци, нали се сещаш, като лък и стрела. И те звучат точно така, както ги прави. Заради тези звукови ефекти, гласът му е толкова добър и гъвкав. Работим върху много музика. От Joey зависи да я издаде. Виж, едно от нещата, които са ясни е, че всяка група ще издаде нова музика. А и всеки иска нова музика. Феновете все за това говорят. След което бандата издава нова музика. И какво се получава? Всички продължават да искат хитовете. Ето, всеки подканя IRON MAIDEN да издадат нов материал. Обаче всеки очаква да чуе „666 – The Number Of The Beast“ или „Run To The Hills“. И ако ги няма в сета, започват въпросите, защо ги няма. На английски казваме на това положение „Параграф 22“. Парадоксът е, че те заклемайват, ако го направиш и в същото време те заклеймяват, ако не го направиш. Защото, ако свириш сет само с нов материал, феновете веднага ще скочат, че не изпълняваш старите песни. Така че, за да отговаря на въпроса ти, по-скоро за издаването на нова музика нещата зависят от мениджмънта на MANOWAR. Но постоянно работим върху нови неща, преработваме някои стари песни. За себе си мога да кажа, че наистина обожавам старите сола на Ross The Boss. И затова не свиря нищо като него. За съжаление той напусна този свят. Изобщо не свиря като него. Но се опитах да отдам почит на неговите сола и на моя собствен стил. Когато започнах с MANOWAR, Joey не ми каза да копирам Ross The Boss. Той каза, понеже съм китарист с име, да свиря като Michael Angelo Batio. При първите концерти не разбирах съвсем нещата, но с времето осъзнах, какво се очаква от мен. Днес съм абсолютно наясно. Сега свиря много по-вярно солатав „Battle Hymns“ например. Свиря солото много точно. Но то никога няма да звучи като Ross The Boss, защото аз не съм той. Аз звуча като Michael Angelo Batio, който свири соло. Но отдавам почит на музиката му.

От другата страна - Сигурно всеки те пита защо стана част от MANOWAR. Но какво ти носи това?

Michael Angelo Batio - Срещнах Joey преди много години. Още бях в NITRO. Видяхме се в родния ми Чикаго. Винаги сме се разбирали. Бяхме близки приятели, дори и когато MANOWAR се превърнаха в една от големите метъл групи в света. Просто сме такива. Той успя да си проправи собствен път. Истински метъл е. Той е всичко това. И всичко това е той. Но и аз съм истински метъл. Придържам се към онова, в което вярвам. Когато шредването беше силно критикувано и за мен казваха, че единственото, което правя, е да свиря бързо, никога не промених нито една нота. Не им обръщах внимание. Продължих да свиря по начина, по който свиря. Ако се харесва, страхотно. Ако ли пък не – нямам проблем. Никога не съм правил компромиси с начина, по който свиря. MANOWAR също никога не направиха компромис с музиката си. Получи се някак естествено, когато се събрахме. И не започна от там, че ме поканиха да се присъединя към групата. По време на COVID кризата не можеха да пътуват, а китаристът им беше от Бразилия. Наистина много приятен човек. По това време MANOWAR записваха, а аз отидох, за да изсвиря някои неща. Издадохме една песен „Immortal“, която се превърна в наистина много добра композиция на MANOWAR. Тогава осъзнах, че харесвам музиката им. Сработихме се много добре с Joey, както и с Eric. Просто се разбирахме. Все едно сме сродни души в метъла. Така се получиха нещата. Обичам да съм в групата.

От другата страна - Въпросът беше какво ти носи участието в MANOWAR?

Michael Angelo Batio - Ритъмът, който Joey създава, е наистина страхотен. Не е като при James Hetfield, където всичко е обрано и сведено до минимум. При Joey имаш сила, имаш скорост. Това добавя изцяло ново измерение за мен в свиренето на метъл. Не звуча и не получавам същия звук. Моят Michael Angelo Batio звук е различен от комбинацията между мен и MANOWAR. При тях се фокусирам повече върху ритъма и да бъда част от групата, подкрепяйки певеца. Това ме провокира да израствам като музикант. Когато бях момче, изпълнявах кавъри, свирех AC/DC и всички тези страхотни неща. Когато днес съм на сцената с MANOWAR, се чувствам по същия начин. Когато свириш песни, които са толкова популярни и цялата публика знае текстовете и пее заедно с групата, на това казвам голям стадионен рок.

От другата страна - Доста голяма отговорност си поел – от една страна да затвърдиш звука на MANOWAR, а от друга да запазиш твоя.

Michael Angelo Batio - Като при брака. Трябва да намериш мястото си. Joey ми каза нещо страхотно. Той ми каза, че няма наръчник, който може да ми даде. Няма набор от правила. Аз трябва да намеря мястото си. Виж, нещата за мен бяха различни, защото все пак съм известен китарист. Хората в метъла вече ме познаваха. Но намерих мястото, където мога да бъда себе си и в същото време да се впиша. Причината е, че приемам музиката сериозно и й отдавам почит. Ключът е в това, да уважаваш онова, което е било записано преди теб. Ние го правим. Сценичното ми шоу е много добро. На сцената съм като аниматор. Всичко се получава страхотно и заедно работим много добре. Самата група работи добре. Като ни видиш на живо, ще разбереш. С Joey имаме предварително заучени движения, нещо като хореография. Наистина се получава добре и ми харесва.

От другата страна - Ти си най-бързият китарист, той е много бърз басист и работите заедно.

Michael Angelo Batio - Той е супер бърз. Но вземи песента „Mountains“. Каква песен само! Прогресията на акордите и начинът по който Eric влиза в нея и пее, са брилянтно създадени. Динамиката е фантастична. Композицията е фантастична. В момента й правим наша собствена обработка. Обожавам я. Но отговорността е голяма и само истински метъл воини могат да се справят с нея.

От другата страна - Има нещо интересно при MANOWAR. Те са една от малкото групи, които могат да изпълнят на живо всяка една песен, която са създали.

Michael Angelo Batio - Защото тези песни на първо място са създадени по истинския начин. По-рано говорихме за младите хора и за младите музиканти. Аз идвам от времената, в които, когато влезеш в студиото, трябва да свириш на живо. Всичко там се изпълняваше на живо. Нямаше нелинеен монтаж. Днес можеш навсякъде да вкараш по една нота дори, можеш да заменяш всичко, което си поискаш. В студото можеш да направиш магия, но не можеш да я повториш на живо, защото е перфектна. А при нас, дори сега, когато записваме, е истинско. Все още използваме истински усилватели. Eric Adams наистина пее по този начин, който чуваш в записите. Той е фантастичен вокалист. За това всичко може да бъде възпроизведено на живо, защото в студиото е направено на живо. За мен в това се крие ключът. Както работя и аз. В най-ранните ми записи и с NITRO, използвахме аналогови ленти. Натискаш бутона за запис и свириш. Катопри „Let It Be“ на THE BEATLES. През всички тези години, когато изпълнява песента, Paul McCartney допуска една грешка на пианото. Най-накрая успях да я чуя. Но никога преди това не ми се е отдавало да го направя заради начинът, по който са смесили песента. Записът е перфектен, пеенете е перфектно, с изключение на тази малка грешка. Но всичко е истинско. Това е нещото, което прави THE BEATLES такива, каквито са. Bruce Dickinson от IRON MAIDEN пордължава да е велик певец. В това е същността. Защото те могат да претворят всичко онова, което са създали в студиото. Самите LED ZEPPELIN постъпваха по съвсем различен начин. Jimmy Page не винаги повтаряше солата. Просто на живо добавяше още 10 минути към тях. Бандата удължаваше песните си с десет минути. Нещата бяха различни. Музикалната ера беше друга.

От другата страна - И тези групи не използват подложки на живо.

Michael Angelo Batio - И ние не използваме. Работим обаче с метроном.

От другата страна - За да следвате ритъма.

Michael Angelo Batio - Също така трябва да координираме светлините и зарядите. Но няма нито една предварително записана китарна нота. Също така няма да чуеш нито една предварително записана вокална линия от Eric. Нищо. При някои от новите групи половината музика, която чуваш на живо, е предварително записана. Когато правя солови концерти по света и аз използвам подложки. В миналото имах истински барабанист. Смятам, че днес хората очакват повече от един концерт. Работих по няколко записа с продуцента Josh Wilbur. Той е миксирал албума на MEGADETH „Dystopia“. С едноименната песен те взеха награда „Грами“. Продуцирал е албумите на LAMB OF GOD. Chris Adler свиреше на барабаните. Josh Wilbur ми каза нещо много важно. Метълът днес е като създаването на поп песен. Каза ми още, че хората очакват съвършенство. Вземи новия албум на MEGADETH. Слушал съм го и наистина ми харесва. В него всичко си е на мястото – ритъмът, китарите, вокалите, ударните са мощни. Съвършен е. Просто защото днес хората очакват много повече съвършенство, отколкото беше в миналото. На Jimi Hendrix можеше да му се размине с това, че китарата му е леко разстроена или изпълнението му не е перфектно. Наистина нямам отговор на този въпрос, но според мен младите хора имат различни очаквания към онова, което слушат. А и са израснали в дигиталната ера. В епохата на социалните медии. Във времена, в които всичко е пред очите – таблатури, видеа. Просто така е устроен светът.

От другата страна - Последен въпрос – кой е твоят най-„Spinal Tap“ момент?

Michael Angelo Batio - Имал съм много подобни моменти. Веднъж бях в Италия по време на едно турне и с тур мениджърът ми се изгубихме в един паркинг. Така и не успяхме да намерим фоайето на хотела. Чудехме се къде сме. Не можехме да намерим изхода от паркинга. Имал съм случаи, в които не съм успявал да намеря сцената. Губел съм се в бекстейджа. Веднъж ни откраднаха тур буса. Имал съм много моменти тип „Spinal Tap“. На един концерт ми се строши двойната китар, защото падна от сцената. Моментите са много. Имам един, при свиренето ми в Далас. На открито. Китарата ми с двата грифа стоеше на слънце. Беше настроена, но когато дойде моментът, в който трябваше да съм на сцената, слънцето така я беше нагряло, че чак пареше. Дървото беше горещо, което пък беше разстроило китарата. Започнах да свиря, а тя издаваше някакви странни звуци. Не знаех какво става. Звучеше ужасно. Случват се всякакви неща. Много съм преживял. На едната ръка имам голям белег. V-образен. Правех триковете със свирене под и над грифа. В някакъв момент от тавана се откачи един прожектор и ми сряза ръката. Кръвта шурна и започна да се стича по китката и ръката ми. Но не спрях шоуто. Феновете мислеха, че всичко е част от него. Не смятаха, че е истинско. Аз пръскам кръв навсякъде. И те полудяват. Но си казах: „Ще свиря! Аз съм метъл воин!“ Направих го. Завърших шоуто. Случи се на последната песен. Свирех много бързо и прожекторът ме уцели, точно при завъртането на ръката над грифа. Просто разряза кожата ми във формата на V. Направо я обърна. Все още нося белега. Имам толкова много подобни моменти. Свирил съм на хиляди концерти. Обичам всяка секунда и знаете ли защо? Дори и днес след хиляди концерти в 66 страни, все още съм като дете. Все още ми харесва, все още съм във форма да свиря. Все още съм бърз, колкото винаги съм бил. Просто наистина обичам да свиря музика и да обикалям света. Страхотно е!