Варна и Балчик сред петте общини, които приемат 50% от туристите у нас

Основно в пет общини се развива туризмът у нас, сочи анализ на Института за пазарна икономика. 50% от посетителите се концентрират в Несебър, София, Варна, Пловдив и Балчик. Всяка от тези общини развива различен тип туризъм, а това обяснява техния устойчив успех, подчерта икономистът Адриан Николов.

Безспорният лидер в класацията е община Несебър – с концентрацията на леглова база и силно развит сектор на туристическите услуги. Курортът разполага с добре изградени връзки с чуждестранни туроператори и привлича масов поток от международни туристи, заяви Николов. Несебър е най-посещаваната община в страната с близо 1,5 млн. туристи, пред София с 1,3 млн. и Варна с 1,2 млн.

Приходите на местата за настаняване достигат 1,4 млрд. евро през 2025 г., като само Несебър, Варна и София формират над половината от всички постъпления от нощувки.

Несебър е и лидер по дял на чуждестранните туристи сред водещите общини с 76%, следван от Варна и Каварна с по 70%

В няколко черноморски общини туризмът има ключова роля за местната икономика, като секторът "Хотелиерство и ресторантьорство" създава 56% от добавената стойност в Приморско, 55% в Несебър и 54% в Созопол. На национално ниво този дял е 2%.

Краткосрочните посещения са характерни за София, където градският и културният туризъм са изключително добре развити, подчерта Николов. Варна от своя страна съчетава добре морския и градския туризъм. Подробностите са в звуковия файл:

Варна е на второ място в класацията, а първенецът - Несебър, е на тази позиция заради най-големия туристически у нас - "Слънчев бряг". Да имаме повече посещения и по-голяма целогодишна заетост е ключът към успешно развитие на туризма, подчерта за Радио Варна проф. Стоян Маринов от Варненската туристическа камара. Здравният и денталният туризъм се развиват много добре в региона, а посетителите се настаняват целогодишно в хотелите, и то не само в силния летен сезон, уточни проф. Маринов. 

Балчик се нарежда сред общините с най-голям туристически поток в страната – над 200 хиляди посетители през изминалата година, сочи изследване на Института по пазарна икономика.

По данни от туристическия регистър, през същия период община Балчик е посрещнала над 350 хиляди туристи, реализирали повече от 1,5 милиона нощувки. Близо две трети от тях са в курорта Албена. Средната продължителност на престоя достига 4,5 дни. Наблюдава се значителен ръст на германските туристи, леко увеличение при българите и спад при румънските посетители.

Около една трета от всички туристи са българи, приблизително толкова са и румънците, които остават средно по три дни и половина. За сравнение, германците и украинците – следващи по дял – предпочитат по-дълъг престой, поне една седмица.

Балчик се утвърждава като предпочитана дестинация за градски туризъм, докато Албена е ориентирана към по-дълги, пакетни почивки. Районът привлича както с природните си дадености – просторни плажове и богата зеленина, така и с разнообразието от културни, спортни и конгресни събития. Възможностите за спорт също се разширяват – от голф игрищата на север до ледената пързалка в Кранево. На територията на общината се намира и един от най-посещаваните туристически обекти в страната – архитектурно-парковият комплекс "Двореца", а хилядолетният Бял град впечатлява с многобройните си културно-исторически паметници.

За настоящия сезон курортът Албена залага на достъпен туристически продукт в горната зона, насочен както към български семейства, така и към организирани групи, спортни събития и младежки фестивали, коментира Красимира Стоянова – мениджър "Устойчиво развитие и зелен преход" и директор на "Албена тур". Основна цел е удължаването на активния туристически сезон. Паралелно с това курортът активно участва в международни туристически борси и изложения в Германия, Молдова, Турция и Румъния, което се отразява и на профила на посетителите – водещ остава българският пазар, следван от германския и румънския.

Според заместник-кмета по туризма Димитрин Димитров, Балчик има значителен потенциал за развитие, но ключово предизвикателство за Североизточна България остава инфраструктурата. Завършването на автомагистрала "Хемус", както и модернизацията на пътните връзки Варна – Добрич и Дуранкулак – Варна, са от съществено значение. Той подчерта, че успешните съвместни проекти за популяризиране на региона в Германия и скандинавските страни трябва да бъдат разширени, а условията за социализация на културното наследство – допълнително облекчени.