Sam Totman (DRAGONFORCE, CHOP SUEY): Музиката е усещане

Интервю със Sam Totman (DRAGONFORCE, CHOP SUEY)

CHOP SUEY е британска „all-star“ трибют група на SYSTEM OF A DOWN. Групата активно турира основно във Великобритания и Европа и често дели сцена с трибют бандата SLIP-NOT, посветена на SLIPKNOT. В CHOP SUEY влизат утвърдени музиканти от различни рок и метъл проекти. Бандата е известна с изключително енергичните си концерти и често изпълнява целия албум „Toxicity“ на живо. Както ще стане и на 22 април в софийския клуб „Mixtape 5“. Поканата е от „BGTSC“. Зад микрофона в CHOP SUEY е Martin Jackson от CONFYDE. Басист е Sam Totman, познаткато китарист на DRAGONFORCE. На китарата е Tommy Hunt от ANTI-NOWHERE LEAGUE, а зад барабаните - Andre Joyzi, свирил с BREED 77. Със съдействието на организаторите Sam Totman, басистът на CHOP SUEY и китарист на DRAGONFORCE, даде специално интервю за „От другата страна“.

 

От другата страна - Здрасти, Sam. С CHOPSUEY ще направите трибют на SYSTEM OF A DOWN в София. Какво точно?

Sam Totman - Ще отбележим 25-годишнината на албума „Toxicity“. Ще изпълним всички песни от него, както и хитове от предишните издания на SYSTEM OF A DOWN. Ще има по-малко за всички. Ще е супер. Това е основното. Изпълняването на „Toxicity“ в неговата цялост.

От другата страна - По какъв начин усещаш този албум?

Sam Totman - Той е страхотен. Не бях много запознат със SYSTEM OF A DOWN до излизането на албума. Преди това се интересувах от други стилове музика. Но знам, че е наистина голям и много новаторски. Знаете, че е много популярен навсякъде по света. И е изиграл огромна роля в рок музиката. В съвременната рок музика. Е, днес не е чак толкова модерен, защото е вече на 25 години, но си спомням, когато клиповете от него се появиха по телевизията. Стори ми се едновременно различен и страхотен. Така че „Toxicity“ е голяма част от историята на рока и метъла.

От другата страна – Какво точно представляват трибют групите за теб?

Sam Totman - Винаги е имало трибют банди. Не е нещо ново. Те са нещо като забавно преживяване. Веднъж ходих да гледам една трибют група на KISS. Беше преди много време. Живеех в Нова Зеландия. Бях на 20 и никога не бях гледал истинските KISS. Бях толкова щастлив да бъда на този трибют концерт. Бях наясно, че не е истинско, но за мен беше много забавно да чуя песните им на живо в този малък град, в който бях и да видя някой да ги изпълнява на живо. Мисля, че трибютите са нещо хубаво за хората, които не са имали възможност да видят истинските банди. Също така е шанс за едно приятно вечерно излизане, когато истинската група не прави турнета. За мен трибют бандите са нещо хубаво и имат своето място в света. Публиката се забавлява, ние също. Да, наясно сме, че не сме истинските, но можем да се потопим в момента и да се насладим на музиката. Мисля, че са нещо готино.

От другата страна - Защо популярността на трибютите нараства все повече?

Sam Totman - По принцип зависи от групите. Истинските банди все още разпродават зали и стадиони. Но когато не можеш да ги видиш или те вече не съществуват, идват трибютите. Те са просто за забавление. Една чудесно изкарана вечер. Също така със сигурност концертите на трибют бандите са по-евтини от оригиналните. И със сигурност е забавно да гледаш изпълнението на тези песни от близо. Защото едва ли ще видиш истинските SYSTEM OF A DOWN в клуб пред 500 000 души. Те винаги свирят на големи стадиони. Така че и от тази гледна точка е забавно. Всъщност става въпрос за добро изкарване на всички.

От другата страна - Какво си позволяваш и какво не си позволяваш, когато изпълняваш песните на SYSTEM OF A DOWN?

Sam Totman - Опитвам се да запазя изпълнението вярно с оригинала. Забавно е, че можем да добавяме малки музикални детайли тук и там. Но е най-добре да се придържаме към оригиналите. Това искат да чуят феновете, а точно така познават и песните. Опитваме се да имаме своя собствена индивидуалност на сцената. Обличаме се почти като истинските SYSTEM OF A DOWN, защото е забавно. Когато гледам някой трибют, очаквам изпълнители да изглеждат почти като оригиналните музиканти и поведението им на сцената да се доближава до тяхното. Защото е забавно. И в същото време ние обичаме да влагаме собствената си енергия и креативност. Позволяваме си поведение, което не е присъщо на SYSTEM OF A DOWN. Намираме го за забавно. Публиката също. По принцип няма никакви ограничения, но мисля, че на сцената се опитваме да добавим много продуцентски елементи. Имаме видео съдържание за екраните например. Но винаги се опитваме да изпълняваме музиката възможно най-близо до оригиналната. Разбира се, че певецът ни е различен. Гласът на Serj Tankian от SYSTEM OF A DOWN е уникален. И все пак се опитваме да направим изпълнението така, че да звучи като оригинала.

От другата страна - А какво мислиш за концертите с холограми? И те са вид трибют.

Sam Totman - Не знам. Никога не съм присъствал на такъв. Може би е така. Винаги съм си мислил да отида, да гледам един на ABBA в Лондон. Не съм им голям фен, но смятам, че ще е интересно. Холограмните концерти на ABBA се получават добре. Т.е. може би имат бъдеще. Според мен, обаче, тези концерти са нещо по-различно от трибютите. Защото на тях се опитваш да си представиш истинския човек. Може би ще е забавно да посетя холограмен концерт на Elvis, защото е невъзможно да го видя на живо. Не мога да кажа със сигурност, че холограмните концерти са вид трибюти, защото не съм гледал такъв, но са добра идея. В същото време бих предпочел да гледам трибюти, отколкото холограми. Чувствам, че гледането на холограми е като да зяпаш в телевизора. От друга страна може да са нещо невероятно. Не знам. Ще отида да гледам някой и после ще ти разкажа.

От другата страна - А имаш ли един вид списък с желания, кои музиканти, които не са между нас, би искал да видиш на живо?

Sam Totman - Имам такъв. Голям фен съм на TYPE O NEGATIVE. Бих бил щастлив, ако мога да ги гледам отново. За щастие съм бил няколко пъти на техни концерти преди Peter Steele да напусне този свят. Преди няколко години бях на концерт на трибют група на TYPE O NEGATIVE и беше страхотно, защото от дълго време не бях чувал на живо тези песни. Много харесвам DEATH. Гледах трибюта DEATH TO ALL. Беше наистина страхотно преживяване, защото никога съм бил на концерт на DEATH. А като малък те бяха една от любимите ми групи. Концертът на този трибют ме направи много щастлив. Така че трибютите са страхотно нещо поради точно тези причини. Още повече, че в DEATH TO ALL свирят някои от оригиналните музиканти, без вокалиста, разбира се. За щастие някои от желанията ми в списъка са изпълнени.

От другата страна - Какви фенове идват на концертите на CHOP SUEY и на DRAGONFORCE, твоята основна група?

Sam Totman - По отношение на това публиката не се различава много, защото феновете на DRAGONFORCE са много разнообразни. На дет метъл концерт е точно обратното. Там имаш единствено фенове с камуфлажни панталони и метъл тениски. Но мисля, че DRAGONFORCE и трибюта на SYSTEM OF A DOWN имат много разнообразна фен база и на концертите идват всякакви хора. Млади и стари. Хора, които изглеждат като метъли и до тях такива, които са си съвсем нормални. Трудно е да определя какви са точно феновете. Още повече, че на улицата не е толкова лесно да забележиш фен на SYSTEM OF A DOWN. Някои са облечени като рокери, други изглеждат съвсем нормално. Т.е. аудиторията и за двете групи е доста широкообхватна.

От другата страна - Коя е най-трудната публика, пред която някога си свирил?

Sam Totman - Преди много години с DRAGONFORCE бяхме на турне с MACHINE HEAD. Имахме концерт във Виена. Публиката сметна, че не сме достатъчно тежки и започна да хвърля по нас пълни чаши с бира. Но всъщност ние бяхме много радостни, защото успяхме да хванем няколко и да ги изпием. Нещо подобно ни се случи, също преди много години, когато с DRAGONFORCE подгрявахме IRON MAIDEN в Гърция. И там ни замеряха с бири. Чувал съм, че подобно нещо се случва често с бандите, които излизат преди IRON MAIDEN. Феновете просто искат да гледат IRON MAIDEN и съпорт бандите не ги интересуват. Мисля, че това са единствените два пъти, при които публиката не ни одобри. Убеден съм, че пред сцената са присъствали и фенове, които харесват DRAGONFORCE. И единствените път, когато са хвърляли бира по нас.

От другата страна - А имали места, където не бихте направили концерт?

Sam Totman - Не искам да свиря някъде, където е страшно. Твърде съм стар за подобни преживявания вече. Когато бяхме по-млади, нямахме задръжки и свирехме навсякъде. Но всъщност не искам да ходя някъде, където не се чувствам в безопасност. Тези неща, обаче, постоянно се променят. Веднъж едно място е безопасно, на следващата година не е. След което отново е безопасно. Така стоят нещата. Но е хубаво да свириш навсякъде и да имаш възможност да разгледаш света. Без, разбира се, да си подложен на стрес и подобни неща.

От другата страна - А защо от спийд метъла на DRAGONFORCE се прехвърли в стил, който е съвсем различен?

Sam Totman - Стана заради барабаниста на CHOP SUEYAndre Joyzi. От години той е техник на барабаните на DRAGONFORCE. И вече свиреше в трибюта на SYSTEM OF A DOWN, когато ме попита дали не бих се присъединил към тях за няколко песни просто така за забавление. Направих го. Така нещата потръгнаха. Стори ми се доста забавно. И продължих. Наистина е хубаво да видиш как нещо израства. Харесва ми чувството да съм свидетел как нещо се разраства. От малкото към по-голямото. А и останалите в CHOP SUEY са добра компания, както за по питие, така и за турнета. За мен този трибют е едно голямо забавление. В същото време наистина харесвам музиката. Никога не съм бил голям фен на SYSTEM OF A DOWN, но вече знам цялата им дискография, мога да я свиря и я оценявам много повече. Смятам, че е наистина страхотна.

От другата страна - Ти си китарист, в CHOP SUEY свириш на бас. Т.е. намали скоростта…

Sam Totman - Така е. В трибюта свиря на бас. Което за мен е много по-лесно. По- спокойно ми е, защото не ми се налага да мисля за толкова много ноти. Забавно е и е много по-лесно.

От другата страна - Кое е най-голямото недоразумение, с което се сблъскват трибютите?

Sam Totman - Предполагам, че има някои хора, които смятат трибют групите за нещо глупаво. И по някаква причина не ги харесват. Според мен те са малцинство. Понякога се случва трибютите да бъдат приемани за истински, както и самите музиканти да се вземат твърде насериозно. Което е глупаво. Мисля, че е необходимо постоянно да си напомняш, че не си действителния певец на групата, която имитираш. Ставал съм свидетел, че и това се случва понякога. Не смятам, обаче, че е някакво погрешно схващане. Не знам нещата как изглеждат от гледна точка на публиката, но са такива, каквито са.

От другата страна - Защо днес не е важно как изглеждаш дори и да си фен на тежката музика?

Sam Totman - Не съм сигурен. В миналото беше по-лесно да определиш кой е рок фен. Те се обличаха като групите, които слушат. Когато слушах METALLICA, исках да имам дълга коса и да нося черни дрехи. Може би рокът е станал по-мейнстрийм и има хора, които искат просто да слушат музиката без да се опитват да копират музикантите, които харесват. Аз например харесвам кънтри музика, но няма да си купя, за да нося каубойска шапка. Може би и при рока е същото. Може би зависи от това колко много харесваш определен жанр и конкретни групи. В миналото бях такъв. Много харесвах хеви метъла, исках да го слушам, да го свиря, да изглеждам като бандите, които слушам. Това беше голяма част от живота ми. Но предполагам, че ако си случаен фен на рока, с удоволствие ще носиш нормалните си дрехи, без да се обличаш като рок фен.

От другата страна - На концерта ще изпълните целия „Toxicity“ на SYSTEM OF A DOWN. Каква е причината музиката да издържа проверката на времето?

Sam Totman - Просто музиката трябва да е добра. Преди време мислих по този въпрос. Вземи всички тези банди, които съществуват от толкова години. Те са примерът, че са издържали проверката на времето, защото на техните концерти идват поколения, които дори не са били родени, когато тези групи са започнали. Забелязвам го и при DRAGONFORCE. На сцената сме вече 20 години. И на концертите ни има фенове, които не са били родени, когато дебютът ни излезе. Обикновеният отговор е, че ако нещо е добро, то ще издържи проверката на времето. Дори може би жанрът не е толкова важен. Добро може да означава много различни неща, но ако нещо е добро, то това е напълно достатъчно. Наистина това е всичко.

От другата страна - Провокацията или себеизразяването стоят в основата на DRAGONFORCE?

Sam Totman - Ние просто свирим музиката, която харесваме. Всичко е толкова просто. Самият аз обичам да създавам бърза, весело звучаща метъл музика. Няма нищо по-дълбоко. Обичам да свиря песни, които са за мен. Това е перфектната музика, която харесвам. Тя е комбинация от всичко, което харесвам, събрано в една банда.

От другата страна - Тогава кое е най-погрешното схващане по отношение на DRAGONFORCE?

Sam Totman - Трудно е да отговоря. Не съм съвсем сигурен. В Интернет има много хора, които имат мнение за какво ли не. Не съм попадал на нещо значимо като погрешно схващане. Ние правим нашите неща. Някои хора ги харесват, други не. Това е всичко, което съм забелязал.

От другата страна - Кога експериментът се превръща в проблем?

Sam Totman - За оригиналната музика? Наистина не знам. Ако имаш предвид експеримент, който е определян като „продал се“, не знам дали е все още актуално. Например бих могъл да променя песните си в нещо, за което смятам, че ще е по-популярно, но това не е задължително да проработи. Може и въобще да не стане. Това да се „продадеш“, не е незабавен път към успеха. Ако беше, всички щяха да го правят. Много е лесно да си кажеш, че ще създадеш нещо, което да е на вълната на популярното в момента, но това не е гаранция, че ще проработи. Нещата не работят така. Да се продадеш, означава, да се опиташ да си по-популярен. Но това е доста странна концепция, защото каквато и музика да свириш, очевидно е, че искаш да си по-разпознаваем. Наясно съм, че на първо място всеки прави музика заради себе си. Но никой не иска да излиза постоянно пред десет души публика. Винаги е хубаво, когато музиката е оценена. Т.е. дори и да искаш да се продадеш, това не означава, че ще стане. Така че по-добре прави каквото трябва. Винаги съм си мислил, че просто е по-добре да се занимаваш с музика, защото ти харесва. Това е основната цел.

От другата страна - А какво е всъщност музиката за теб – нещо, което се учи или усеща?

Sam Totman - Мисля, че на първо място се усеща. Музиката е усещане. Тя е нещо, което чувстваш. Не може са обясниш защо харесваш определени неща. Това е така и толкова. Някои харесват рап, други хеви метъл, трети класическа музика. Защо? Няма как да знаеш, няма как да го обясниш. Харесваш и това е. Заради това бих казал, че тя се усеща. Когато бях малък, слушах доста различна музика. Родителите ми се интересуваха от класика и опера. Постоянно слушах подобни произведения, но никога не ги харесах. Опитах се, опитах се да ги науча, дори посещавах музикално училище и трябваше да уча класическа музика, дори и се научих, но не успях да я харесам. За това и казвам, че музиката е усещане. Мозъкът е програмиран да се наслаждава на едни неща, а на други не.

От другата страна - С годините си виждал няколко поколения слушатели. Забелязал си ли промяна във вкусовете на публиката?

Sam Totman - Не, наистина не съм. Мисля, че днешният 20 годишен фен, е същият както 20 годишния фен преди 20 години и дори 20 години преди това. Нищо не се е променило при феновете на големите банди, които са издържали проверката на времето. На фестивали и концерти виждам 20-годишни почитатели, които изглеждат като мен преди 20 години. По някакъв начин музиката е вечна. Винаги ще се появяват млади групи, които ще правят нещата леко по-различно, но като цяло сме стигнали до точката, в която вече не излиза нещо наистина супер ново. По скоро е комбинация от всичко, което сме чували, опаковано малко по-различно. Може би външният вид на бандите е леко различен, прическите са други, но в общи линии сме стигнали до точката, в която нищо не може да бъде променено твърде драстично.

От другата страна - Последен въпрос. Какво би искал да повториш от успеха на SYSTEM OF A DOWN в DRAGONFORCE и какво не би искал да повториш от него?

Sam Totman - Мисля, че основната цел е една и съща. Както отбелязах и по-рано, основната цел на всяка музика е да й се наслаждаваш. Свиренето в тези две групи ми носи истинско удоволствие. Тласкам ги напред и ми е интересно да ги гледам как израстват и стават по-големи. В тази посока нещата са еднакви. В трибюта полагаме много усили за продукцията, опитваме се да направим голямо шоу. Не просто изпълняваме музиката. На сцената има сценични ефекти, пироефекти, видео екрани. Целта в тази посока е една и съща. Просто да растем и да ставаме свидетели на това как става по-голямо, защото е забавно. Винаги е удоволствие да свирим пред все по-голяма публика. Чувстваш, че музиката ти е оценена или шоуто, което предлагаш, е оценено. Всъщност целите и при двете банди са подобни.