Nag (TSJUDER): Блек метълът трябва да е опасен

Интервю с Nag (TSJUDER)

Норвежкият блек метъл култ TSJUDER за пръви път ще залее София със северен мраз. Бандата ще свири в „Mixtape 5“. Съпорт от българска страна са DIMHOLT и HISTORIAN. Концертът е на 23 април, а организаторите от „Metal Force HMC“ съдействаха за интервюто, което вокалистът и басист на TSJUDER Nag даде специално за „От другата страна“. 

Интервюто с Nag (TSJUDER) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 20.04.2026 година.

 

От другата страна - Здрасти, Nag. Скоро с TSJUDER идвате за първи концерт в София. Приемате ли по различен начин тези концерти, когато за първи път свирите в някоя страна?

Nag - Не точно. За всеки концерт, който правим, се подготвяме така, че да бъде най-добрият, който някога сме имали. Единственото нещо, което бих могъл да добавя е, че когато свирим в Бразилия, е хубаво да бъде със SEPULTURA или SARCOFAGO. Иначе се подготвяме и се опитваме да направим най-добрия възможен концерт.

От другата страна - На тези четири дати на Балканите – България, Гърция и Румъния, „Helvegr“ -  последния албум на TSJUDER ли ще представите?

Nag - Винаги свирим сет, събран от периода на цялото ни съществуване. Това включва, както много стари песни, така и композиции от последния ни албум. Опитваме се да съберем парчета, които си подхождат и в същото време се получават на живо.

От другата страна - Как намирате баланса между студийните версии и пренасянето им в жива среда?

Nag - Никога не сме намирали удоволствие в студийната работа. Там винаги сме били много зле представяща се група. Сега, първите три дни са наистина много добре. След което започваме адски да се отегчаваме. Но искам да отбележа, че процесът при „Helvegr“ беше много различен. На първо място, защото го създадохме по времето на COVID кризата. Тогава взехме решението да направим сами, както записитие, така и всичко около албума. Напълно различен опит. Бяхме много по-ангажирани, настройвайки китарите, ударните, всичко. Постигнахме звука, който винаги сме искали. Много повече от всеки друг албум на TSJUDER. На първо място, когато създаваме музика, не я правим, за да я изпълняваме на живо. Композираме, за да записваме. Т.е. създаваме музика, за да запишем добра песен. След което правим запис. Ако тя звучи добре с десет китари, то я записваме с десет китари. Което веднага я прави трудна за живи изпълнения. Защото имаме само една китара на живо. Това е един недостатък. Имаме песни, които не можем да изпълним на живо. Няма да се получат, защото просто ще бъдат различни. Така стоят нещата при TSJUDER.

От другата страна - Т.е. на живо сте още по-примитивни?

Nag - Да, ами трябва. Можем да го постигнем и в студиото. Обикновено в песните ни има по четири китари. Това е един вид основата. На живо на Draugluin му се налага да свири с една китара, колкото е възможно по-близо до четирите записани. Така че естествено е да е по-примитивно на живо.

От другата страна - Спомена, че в последния албум сте постигнали звука, който най-много се доближава да вкуса ви. Защо не го направихте и в предишните?

Nag - В предишните албуми имахме продуценти. Разбира се, че сме били в студиото с тях и сме им казвали, че искаме повече ефекти. Няма нищо погрешно в хората, с които сме работили. Те са много добри и готини. Разликата идва от там, че е много трудно да кажеш на професионален студиен специалист какво искаш. Примерно, че не те интересува, че децибелите са твърде високи. Не те интересува, че звукът криви и има шум. Тези хора просто казват, че това е невъзможно и че, ако го оставим така, всичко ще бъде съсипано. А ние, такова, не влизаме в конфликти и се съгласяваме. Щом така казват... Обаче, в „Helvegr“ никой не ни казваше какво да правим. Е, имахме някои вътрешни спорове, но бяхме много по-свободни. Опитахме се да направим всичко без външна намеса. Обикновено Draugluin работи по китарите. По техния звук, изпробва различни усилватели. Настрои всичко по тях. Аз също опитах с различен китарен звук, но работих предимно по барабаните. Направихме няколко микса на записите, които бяха много различни. Всеки от тях беше добър, но по различен начин. Много сме доволни от „Helvegr“. И двамата сме съгласни, че научихме много от работата по него. Надявам се, че заради това следващият албум ще бъде по-добър. Вече имаме повече опит и сме много по-наясно как искаме да звучи музиката ни. Виж, винаги знаем как искаме да звучим, но е много трудно да го изкарам от главата си и да го олицетворя изцяло в албума.

От другата страна - TSJUDER са създадени преди Интернет. Дигиталната ера оказва ли влияние на начина ви на създаване на музика?

Nag - Всъщност доста рано започнахме да използваме компютри. Не точно за музиката. През 90-те си чатехме по IRC и mIRC. Тогава беше нов начин за свързване на хората по целия свят. Все още изпращахме писма и разменяхме касети. Но имахме компютри и Интернет. За първи път използвахме компютър доста рано – през 1995-1996. Но по-скоро изпробвахме нещата. Никога не сме го използвали за нещо друга. За музика двамата с Draugluin използвахме за първи път компютър през 97, 98. Това беше „Cubase“, професионална дигитална звукова работна станция. Използвахме дръм машина и по този начин създавахме музика. От тогава до съвсем скоро не сме използвали дигиталните записи за нищо друго освен да запишем някои рифове. Това беше всичко. За „Helvegr“, обаче, Draugluin наистина работи с компютърни програми, за да създава песни. Нещо, което аз никога не съм правил в нито един албум на TSJUDER.

От другата страна - Това предимство или недостатък е за бандата?

Nag - Мисля, че е въпрос на възприемане. За нас така е много по-лесно. За Draugluin е по-лесно, защото като китарист е сам. Тук прибавям и ситуацията с COVID, и проблемите с него, както и начинът, по който беше създаден „Helvegr“. А той беше създаден основно от Draugluin. Направи го сам. Т.е. е предимство. Записваш основната китара, пускаш я и върху нея записваш втората. В миналото стоях до него и свирех най-примитивните китарни рифове, върху които той изпълняваше втората китара. Това е предимство, но ако не разполагахме с този инструмент, щяхме да сме принудени да се виждаме. А сега можем за дълго време да стоим далеч един от друг. Не губим химията в групата по този начин, защото винаги сме на една и съща вълна. Имаме различни възможности. И някак си всичко това ни притегля един към друг. Т.е. не е необходимо да се виждаме всеки ден.

От другата страна - Кое е по-важно за вас – свободата или ограниченията, за да работите?

Nag - Ние нямаме крайни срокове. За това и паузите между албумите са толкова големи. Разбира се, искаме да създаваме музика, но без напрежение и стрес. Правим го, когато ни е удобно и когато се почувстваме вдъхновени. Може да се каже, че имаме ограничения, защото TSJUDER е блек метъл и ние винаги ще свирим блек метъл. За това имаме неписано правило как трябва да звучи групата. Примерно създаваме риф, който е невероятен. Но ако е траш или дет риф, който не пасва на TSJUDER, го оставяме настрана или го използваме за нещо друго. Т.е. имаме някои граници и ограничения, но не е нещо, за което наистина мислим. Процесът е естествен. Обикновено и много често Draugluin измисля риф и ми го показва, за да си кажа мнението дали е твърде траш или дет метъл. Т.е. това е единственото нещо, за което следим.

От другата страна - Последното издание на TSJUDER е миниалбум с кавъри на BATHORY. Могат ли по-късните ви влияния да имат същото въздействие върху вас?

Nag - Ние сме вдъхновени и сме се повлияли от много групи. Когато създаваме музика, я сравняваме предимно с ранните IMMORTAL, GORGOROTH, MARDUK. Не се съпоставяме толкова много с BATHORY. Но BATHORY е една от много банди, които сме слушали толкова много, че се е превърнала в основа за нас. Ако има някоя нова група, която се е събрала преди две години, едва ли ще ни окаже подобно въздействие. Все пак вече сме твърде стари, за да се намери нещо, което да ни повлияе по подобен начин, защото отпечатъкът от първите е вече в кръвта ни. Разбира се, ако се появи група, която никога не съм чувал преди, създадена преди две години и има албум, риф или песен, които наистина да ме завладеят, е възможно да ме вдъхновят, но не мисля, че ще ми окажат някакво въздействие по начина, по който свирят или какъв е рифа. По този начин биха ми повлияли.

От другата страна - Имаше ли момент, в който напълно осъзна, че блек метълът е повече от музика? Или че е просто музика?

Nag - Не, не мисля, че е нещо насила осъзнато. Появява се по естествен път. Започна преди още блек метълът да съществуваше за мен. В началото слушах траш и хеви метъл. Всичко, до което успеех да се докопам. И това постепенно стана част от мен. Осъзнато търсех все по-екстремна музика. Чух SLAYER и си помислих, че са някаква лудост. Спомням си, че онова, което ми въздейства най-силно, беше когато за първи път чух SEPULTURA. С тях наистина намерих пътя си така да се каже. Не мога да си спомня дали имах „Soulside Journey“ на GORGOROTH или слушах него и „A Blaze in the Northern Sky“. Може би първо си бях взел „Soulside Journey“ точно преди да излезе „A Blaze in the Northern Sky“. Но когато се сдобих с този албум, веднага разбрах, че е нещо различно. Никога не съм мислил, дали блек метълът е начин на живот или е просто музика. За мен той е в кръвта ми. Със сигурност е начин на живот и всичко се получи естествено.

От другата страна - До колко е важен начинът по който изглеждате? И променили се с годините значението на тези външни елементи като шипове и корпспейнт?

Nag - За TSJUDER това са алфата и омегата.Част от самите нас. Те са част от идентичността ни. Винаги ще ги използваме. За мен самия са много важни. Има нещо, което хората не виждат. Примерно те виждат снимките. И за тях това е всичко. За мен или по-скоро за нас са ни необходими поне два дни, за да ги направим. Единият да се подготвим, да отидем някъде далече, дълбоко в горите или в планината. Обикновено е ледено студено. Имам предвид, че е много повече от една снимка. Става въпрос за много по-дълбоки неща. Сами, някъде там в пустошта с тъмнината. Всичко това само по себе си е преживяване. По същия начин постъпваме, когато репетираме. Барабанистът ни Emil Wiksten изгася всички светлини освен една, когато свири. Напълно съм съгласен с неговите действия, защото, когато групата свири, сякаш изпадаме в транс. Така репетираме. Не се мотаем, не си говорим глупости в репетиционната. Говорим си някакви неангажиращи неща, когато се видим. И когато започнем с репетицията, два часа се занимаваме само с музиката. Много повече е от начина, по който изглеждаме. Става въпрос и за усещанията зад образа.

От другата страна - А има ли нещо, което не много хора знаят да TSJUDER, но би искал повече да научат?

Nag - Това е частта от музиката, при която казваме, че я правим за нас самите. Мнението на другите не ни интересува. Разбира се, че положителните отзиви са хубаво нещо. Но работата е там, че когато изпълняваш собствената си музика в репетиционната и я усещаш едва ли не физически, това се равнява на преживяванията при един добър концерт. Точно преди няколко дни имахме репетиция и всички изпитахме тези усещания. Но без публиката.

От другата страна - Какво не разбират хората, когато стане въпрос за блек метъл?

 

Nag - Преди време мнението ми за блек метъла и какъв би трябвало да бъде, беше много крайно. Все още мисля по същия начин, но реших да го задържа за себе си и да стоя настрана. За мен блек метълът трябва да е опасен. Не трябва да е музика за всеки. Той не трябва да предлага слушаеми рифове, за да привлича публика. Блек метълът трябва да е музика единствено за малцината, които я разбират. Не ме интересува какво мислят хората за онова, което искам да правя.

От другата страна - Спомена, че блек метълът трябва да е опасен. Кое е най-опасното ти преживяване?

Nag - Не знам, за да съм честен. Не мисля, че съм имал подобни преживявания. Бил съм на места, където не съм се чувствал в безопасност. Които могат и да бъдат разглеждани като опасни. Но във всички тези случаи, ако се беше случило нещо, то щеше да се случи на мен. Всъщност не мисля, че съм изпадал в опасни ситуации.

От другата страна - Последно – каква е крайната цел на твоята музика?

Nag - Целта е същата, каква беше през 1993 година, когато създадохме TSJUDER. И тя е да създаваме истински и брутален блек метъл. Целта ни е все още тази. Когато дойде денят, в който решим, че повече не ни се занимава, това ще бъде денят, в който ще сложим край на TSJUDER.