Младежи проучват нагласите към насилието и трафика на хора в ромската общност

Проучване "Насилие и трафик на хора в ромската общност", проведено сред деца от ромски произход във Варненска област, показва сериозни пропуски в разпознаването от участниците в анкетата на тези социални феномени и на риска. Резултатите от над 400 анкети ще бъдат представени на открита дискусия в Юнашкия салон във Варна на 23 април от 17.30 часа. 

Инициативата е на 21 годишната студентка във Варна Мария Кафедзи, която е била доброволка в кризисния център на "SOS семейства в риск", и е реализирана с подкрепата на други неправителствени организации, училища, читалища и ромски медиатори. Целия разговор на Валерия Василева с Мария Кафедзи и Елина Райнова можете да чуете в звуковия файл в края на публикацията.

Какво показва проучването

Анкетата обхваща 400 деца от училища във Варненска област като целенасочено са включени училища до ромски махали в малки населени места и ползватели на социални услуги. Около 30% от анкетираните се самоопределят като част от ромската общност. За сравнение, официалната статистика посочва 2,4% ромско население в областта, което показва, че младежите са достигнали реално до по-уязвими целеви групи.

Въпросникът съдържа 20 въпроса, разделени в две части – разпознаване на признаци на насилие и трафик на хора и наблюдения за средата: ранни бракове, ранна бременност, прекъсване на училище, контролиращо поведение в интимните отношения. Децата най-лесно разпознават физическото насилие, но имат големи затруднения да идентифицират контрола, болезнената ревност, емоционалното и сексуалното насилие като форми на насилие.

„Много от тези деца мислеха, че трафикант е човек, който продава наркотици и че трафик на хора е продаване на наркотици“, разказва Мария Кафедзи за едно от най-тревожните открития. „Децата, които израстват в такава среда и в такава динамика, просто не могат да разберат какво е насилието. За тях това е нормално вече“, казва тя.

Цикълът на насилието и ролята на доброволците

Мария Кафедзи започва работата си като доброволец в кризисния център и една година работи с деца в риск от трафик на хора, насилие и с тежка семейна среда. По думите ѝ, динамиката в кризисния център е голяма – децата остават там от 2–3 до максимум 6 месеца, а доброволците и екипът ги подкрепят с обучение, грижа и за формиране на ежедневни умения.

„Първо те търпят насилието, а след това стават проводници на насилието“, обобщава тя порочния кръг, в който попадат много от децата. Чрез игри, филми и интерактивни методи тдоброволците и специалистите в кризисния център развиват т.нар. "меки умения" у децата – умения за контрол на емоциите и действията, разпознаване на рискови ситуации, защита от наркотици, насилие и трафик.

Доброволците им помагат с подготовката за училище, водят ги на занимания, учат ги на елементарни умения като подреждане на стаята, готвене, организиране на свободното време – неща, които често липсват в семейната им среда. „Ние им показваме другия модел в една почти семейна, подкрепяща среда, към която могат да се върнат и да си спомнят как се прави по друг начин“, подчертава Мария.

Трудности в училищата и липса на институционална подкрепа за проучването

Една от най-големите трудности при провеждането на проучването е съпротивата на някои училища във Варна, включително такива, разположени в ромски махали. По думите на Елина Райнова от сдружение "ЗА ТЕБ" част от директорите първоначално се съгласяват да разпространят анкетата, но след като разбират, че е насочена към ромската общност и съдържа думи като „насилие“ и „агресия“, отстъпват с аргумента, че „нямат такива ученици“.

„Посетих училище в махала, в чийто двор почти не се чува български език, но директорът настояваше, че при тях няма деца от ромска общност“, разказва Мария. Екипът търси съдействие от Регионалното управление по образование и Министерството на образованието, но така и не получава официален отговор.

За разлика от Варна, училищата в по-малки градове и села се оказват по-отворени и виждат смисъл в анкетата, което позволява събирането на общо над 400 попълнени въпросника. Паралелно с училищата, младежите търсят съдействие от места със социални услуги, читалища и дори ДКЦ в ромски махали, където ромски медиатори насърчават деца и младежи да участват доброволно в анонимната анкета.

Коя е ромската общност според децата

Анкетата показва и интересен детайл за самоопределянето на децата не толкова по етнос или ДНК, колкото по културни признаци. Част от тях се определят като турци, защото говорят турски или старотурски и следват мюсюлмански празнични традиции, други се наричат „копанари“ или „рудари“, говорят разновидност на румънски език и имат християнски празници.

Немалко деца използват думата „цигани“ в графата „друго“, вместо да отбележат „ром“, защото чувстват, че този термин по-точно описва езика и културата им, докато "роми" е твърде общо. Има и деца, които се определят като българи, въпреки че околните биха ги възприели като част от ромската общност – те говорят само български и следват български празници и традиции.

Публична дискусия във Варна

Резултатите от анкетата и изводите за насилието и трафика на хора в ромската общност ще бъдат представени на публична дискусия на 23 април от 17:30 ч. в Юнашкия салон във Варна. Поканени са представители на училища, социални услуги, Комисията за защита от дискриминация, Комисията за борба с трафика на хора, неправителствени организации и ромски медиатори.

„Надявам се препоръките ни да бъдат чути и взети предвид от хората, които вземат решения“, коментира Елина Райнова и отправя покана към всички, които следят темата и искат да видят „как изглежда общността отвътре“ през очите на самите деца.