Боряна Петърнишки: Има голяма разлика между критично и осъдително мислене

Образователна общност Варна продължава поредицата от събития, посветени на ненасилствената комуникация. Фокус на работилниците и обученията от 23 до 26 април  са темите как да останем свързани с децата си и в предизвикателни ситуации и как чрез принципите на Ненасилствената комуникация (ННК) да разпознаваме реактивността и гнева си, да ги разбираме в дълбочина и да ги превръщаме в яснота, сила и осъзнат избор.

Гост на тези срещи ще бъде международният обучител по Ненасилствена комуникация  Ирмтрауд Каушат. Тя има над 20 години опит в ненасилствената комуникация и миротворчеството. Живее и работи в Германия, а вдъхновена от труда на американския психолог Маршал Розенбер, тя избира да споделя неговата концепция за ненасилствено общуване в региони на конфликти като Хърватия, Сърбия, Кения, Израел, Палестина, Украйна и Сомалия, където работи за помирение и социална промяна. Вече няколко години подкрепя изграждането на общност за нена силствена комуникация в България, а във Варна идва за втори път – този път от друг район на криза, Нигерия.

За принципите на Ненасилствената комуникация (ННК) Валерия Василева разговаря с медиатора, доброволец и обучител в Образователна общност Варна Боряна Петърнишки. Целия разговор можете да чуете в звукония файл в края на публикацията.

Какво е и какво не е ненасилствената комуникация

Ненасилствената комуникация не е „мило говорене“, а цялостен начин на мислене и живот, който ни помага да поемем отговорност за своите избори и да общуваме така, че да не си пречим взаимно. Това подчертава консултантът и обучител Боряна Петришки в разговор за актуалността на метода на Маршал Розенберг днес – във време на войни, екологична тревожност и силно поляризирано общество.

Преди близо три десетилетия книгата на Маршал Розенберг е преведена и издадена в България, а днес основите вече са поставени и въпросът е „как да я живеем тук и сега“. Според Боряна Петърнишки ключът е във въпроса: „Какво аз мога да направя тук и сега, за да живея според своите ценности, посрещайки своите нужди, така че и нуждите на хората около мен да са посрещнати и зачетени?“

„Как да не си пречим?“ – така би могъл да звучи екзистенциалният въпрос на нашето време, когато войните, екологичната криза и злободневните теми ни носят болка повече от всякога. „Колкото повече нещо ни пречи, толкова по-мобилизирани сме да правим нещо, за да променим ситуацията“, казва Боряна и призовава към съзнателни, а не автоматични избори – включително и в политическия контекст.

Критично мислене, а не осъждане

Трябва да правим ясно разграничение между критично и осъдително мислене. „Критичното мислене не е мисленето: този е крив, онзи е прав, този е добър, онзи е лош, а - това, което този човек прави, служи ли на живота или не – и ако не, какво аз мога да направя по този въпрос?“.

Боряна напомня, че всеки от нас има своя сфера на влияние и че ненасилствената комуникация е начин да изграждаме вътрешна устойчивост, за да не ни „събарят“ тревожността и депресията. „Как аз мога да присъствам за себе си, как мога да се погрижа за своята вътрешна устойчивост и стабилност?“ – това са въпроси в центъра на подхода и важни за съвременника.

Повече от доброжелателност и далеч от манипулация

„Ненасилствената комуникация е много повече от просто доброжелателност. Това е начин на живот, начин на мислене, начин на съществуване“, категорична е Боряна Петърнишки. Тя подчертава, че подходът не е „любезен начин да накараме хората да направят това, което ние искаме“.

„Изключително важно в ненасилствената комуникация е с какво намерение аз влизам в едно взаимодействие. Искам ли на всяка цена да направя така, че другият да се съгласи с мен, или искам да постигнем ниво на разбиране и съгласие, така че да съхраним връзката помежду си?“, казва тя. Според нея всички форми на подкуп, награди, наказания и увещаване – особено в отношенията родители–деца – са вид манипулация, която в краткосрочен план „работи“, но в дългосрочен план подкопава доверието.

Родителство, деца и „фино насилие“

Голяма част от работата на Образователна общност Варна е с родителите. „Подкрепяме родителите, за да могат те да подкрепят децата си", обощана Боряна и поставя под въпрос другото популярното пожелание „детето ти да те слуша“: „Това ли искаме – деца, които да слушат? Или деца с критично мислене, които могат да поемат отговорност за себе си?“.

Тя дава множество примери за ежедневни фини форми на насилие към децата: „Не ме занимавай с глупости“, казано на дете, което иска да сподели нещо, подмятания за оценки от типа „за тази двойка ли ще ми плачеш, чудо голямо!“ или сравнения като „ти знаеш ли, че на Верка дъщеря ѝ има шестица?!“. Според нея това са малки ежедневни травми, които подкопават връзката и доверието между дете и родител.

През емпатия, не през вина и „прошка“

В темата за родителството и трансгенерационните травми Боряна Петърнишки предлага различна перспектива от тази за „вината на родителите“. „Всеки един от нас прави най-доброто, на което е способен, за да посрещне своите потребности“, казва тя и призовава да видим родителите си „като човешки същества отвъд ролята им на наши родители“.

В ненасилствената комуникация фокусът не е върху формални процеси на прошка, а върху способността да поскърбим за това, което не сме получили и за ограничения ресурс на предишните поколения. „Не толкова да простим, а да поскърбим – и понякога да признаем, че нямаме ресурс да се свържем с тяхната болка.“