Лесна работа: В къщата от карти

Още малко на тема политика. Все пак треска ни тресе около изборите, нали? И тук ще стане дума за двама автори, които много харесвам. В книгата на Никола Бьогле "Архипелагът на забравените" един от героите описва концепцията за диктатура върху мисълта по следния начин: опростяваш до крайна степен изказванията на всички, които мислят различно от теб, представяш последните като тъжни, заблудени хора и убеждаваш аудиторията в тяхната безотговорност. Накрая ги провъзгласянаш за врагове и вече официално си в правото си да се отървеш от тях. На това място героят добавя, че същото се случва с овластените хора, които имат лоши съветници. Накрая те винаги поставят своите възгледи над общото благосъстояние. Постигането на техните планове се превръща в единственото нещо, което дава смисъл на съществуването им, а те са готови на всякакви компромиси с реалността, за да продължат да гонят целите си.

Не звучи ли близко и познато?

Сега напред към друг интелигентен политически трилър - за човек, който руши всичко около себе си, за да се изкачи на върха. Разбира се, Майкъл Добс и "Къща от карти", където задкулисието, жаждата за власт, цинизмът, корупцията, манипулациите правят цената на амбицията изключително висока. Но кое не е така в реалността?

Жестоки житейски уроци и в този сюжет, и във всички сюжети наоколо. Наивността е скъпа привилегия. Още? Докато гледаме към сцената, най-важното се случва зад кулисите. Също: хората предпочитат да вярват в това, което искат да е истина – ето защо манипулацията работи толкова често. А, и още нещо: силата е тиха, защото истинското влияние не се нуждае от шум и крясъци.

Така. И преди гемиите ни да потънат от толкова много мъдрост, предлагам да разчупим обстановката с усмихната версия - наръчник на начинаещия политик в стил "Къща от карти". Той би могъл да включва следното:

Усмихвай се непрекъснато и на всички, особено на онези, които планираш след малко да предадеш. Усмивката не ти струва нищо, а те ще платят прескъпо за объркването, което им причиняваш.

Когато ти се иска категорично да отрежеш някого, използвай израза: "Ще разгледаме въпроса". Звучи по-меко, но всъщност означава "няма да стане".

Щом възникне проблем, сформирай комисия. Това е нещо като политически еквивалент на килер. В килера прибираш всичко неудобно.

Обърка ли се нещо, вината задължително е чужда, не твоя. Обичайните заподозрени са: предишното управление, сложната международна обстановка, опозицията, мисирките, ретроградният Меркурий.

Когато изнасяш реч, хубаво е тя да е дълга и тотално неясна. Например: "Важна е устойчивата перспектива за развитие. В този контекст предприемаме структурни промени".

Бъди смел в обещанията. Кой и кога ще ги изпълни в бъдеще и дали това изобщо ще се случи, не е твоя грижа. До бъдещето има много време и избори.

Да си близо до народа е също толкова ценно. Изглеждаш правилно на снимки, когато се здрависваш с хората или замислено се взираш в хоризонта

Хванат ли те в крачка, използвай спасителната фраза: "Това е атака срещу демокрацията". Няма да повярваш колко добре работи.

И да обобщим: къщата от карти издържа по-дълго, когато не е на течение, а властта е като вечеря в скъп ресторант – по-сладка е, когато друг плаща сметката.