Лесна работа: Изключителни форми на живот

Напоследък в обществен план се нагледахме на изключителни форми на живот... Ярки, различни, неповторими, не толкова непредвидими, но на моменти доста шокиращи. За целта имахме на разположение цяла кампания и в добавка още дни след нея, но изобщо няма да ви занимавам с това.

Просто ми се иска да хвърля поглед към всекидневния живот с неговите невероятни хора и сюжети. Често достойни за възхищение, друг път – доста изнервящи или предизвикващи усмивка. Ето например тези дни, вместо да си купя някакъв билет онлайн, експериментирах да го направя физически от дадено място.

Бързам по време на моята обедна почивка, така че да успея преди жената на каса да излезе в своята обедна почивка. Всичко е изчислено с точност до минутата. Животът бърза, ние – колкото можем търчим подире му и си въобразяваме, че се справяме и че всичко е наред. Както и да е.

Стигам навреме до мястото. Пред мен има само един младеж, който изглежда вече си получава билетите. Аз съм доволна, че планът ми работи. Обаче, не. Човекът е купил каквото е купил и желае да го подари на приятели. И започва един изтощаващ диалог. Тъй като часовникът ми е важен, през пет минути го поглеждам за информация.

В рамките на диалога, без да искам чувам как не е възможно покупката да се сторнира, за да мине в някаква друга графа. Сериозно? Системата е калпава, интернетът – това, ай ти специалистите – онова, животът, светът, кривата ракета, космосът и всички останали подробности от пейзажа...

В рамките на точно двадесет и две минути жената на касата се оправдаваше за нещо много простичко, а именно – че не знае как точно да направи съответното нещо. Има и специална дума за това. Как беше? Некомпетентност.

Двадесет и две минути. От времето на младежа, който, сигурна съм, че още в началото горчиво съжали, че е задал въпроса. От моето време /а си мислех, че действам по строен и ненарушим план/. И от нейното време. Вероятно би могла да свърши нещо далеч по-смислено, например да обслужи мен, или да се разрови в системата и да разбере как работят нещата, за да е адекватна, ако не сега, то поне следващия път.

По-късно и диалогът с мен не мина без оригинални завои.

Трябваха ми билети за утре. Тя ми съобщи, че и снощи имало възможност за въпросното нещо. Сериозно? Запазих в тайна от нея, че все още не разполагам с машина на времето, та да купувам билети за вече отминали неща, особено, щом мога да си позволя да ги ползвам в бъдеще. Скрих от нея и още нещо: че не е сама в борбата с някаква непонятна й система, работата с която със сигурност влиза в трудовата й характеристика. Не. Изобщо не е сама. През последните няколко месеца ми се случи още два пъти на различни места дежурният и единствено компетентен служител авторитетно да ми обяснява как системата не му позволява да направи нещо, което от опит зная, че става точно за минута.

Има още много примери за подобни изключителни форми на живот наоколо.

За съжаление.

Питам се само: ако продължава така и ако количеството им нараства лавинообразно, възможно ли е това да се превърне в нормалната форма на живот, а другото да стане изключение?

Кое друго? Знание, компетентност, добре свършена работа. Тези най-обикновени и толкова смислени, хубави и важни неща.