Cederick Forsberg (BLAZON STONE): Не искам да съм анимационен герой

Интервю със Cederick Forsberg (BLAZON STONE, ROCKA ROLLAS)

BLAZON STONE започват преди близо 15 години като студиен проект на пънкаря Cederick Forsberg. Като музиката е изцяло вдъхновена от творчеството на RUNNIG WILD. А с годините BLAZON STONE от студиен проект, се превърна в пълнокръвна банда. На 30 май шведите ще оглавят второто издание на „Blazing Steel Festival“ (29–31 май), организиран от HMC „Metal Force“. Той ще бъде отново на къмпинг „Стринава“ край Дряновския манастир. Другите банди - KAMENOLOM (Сърбия), MALLEVS (Гърция), THE OUTER LIMITS (България), интернационалната бригада BRONZE, сърбите OATHBRINGER. Интересен факт от историята на BLAZON STONE е, че във втория албум „No Sign of Glory“ вокалист е Георги Пейчев от THE OUTER LIMITS. И той ще се качи на сцената с шведите за общо изпълнение. А лидерът, основател и основен композитор на BLAZON STONE Cederick Forsberg даде специално интервю за „От другата страна“.  

Интервюто със Cederick Forsberg (BLAZON STONE, ROCKA ROLLAS) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 11.05.2026 година.

 

От другата страна - Здрасти, Cederick. скоро с BLAZON STONE ще оглавите втория „Blazing SteelFestival“. Какво сте предвидили като сетлист?

Cederick Forsberg - Всъщност имаме сетлист, който ще използваме и за това участие. Той е стандартен за 2026 година. Свирим го и ще го използваме възможно повече за всеки концерт, защото откакто вокалистът ни е финландец, не е толкова лесно да се правят репетиции. Опитваме се да го поддържаме рутинен. Миналата година имахме един набор от песни за концерти, към който добавихме една композиция от миниалбума „Treasure Hunt“, който издадохме през декември миналата година. Повечето песни, обаче, са от албума „Damnation“. Т.е. наблягаме на късния период на групата, отколкото на по-ранния.

От другата страна - След толкова албуми, защо се спряхте на миниалбум?

Cederick Forsberg - Работим върху албум, но това EP съдържа отпаднали песни, които няма да влязат в него. Създал съм толкова много композиции, че не всички ще влязат в следващото издание, защото искам то да е най-доброто досега. А тези от миниалбума не са подходящи за него. Също така в следващия албум няма да използваме пиратски теми. Ограничихме ги много още в „Damnation“. Песните от „Treasure Hunt“ няма да влязат в следващото пълнокръвно издание на BLAZON STONE.

От другата страна - А какви са темите тогава?

Cederick Forsberg - Ще видим. Но ще се опитам да се придържам към по-интересни теми. За да не се повтаряме и за да не тъпчем на едно място. На този етап е трудно да се каже. Имаме едва няколко песни, които със сигурност ще станат част от следващия албум на бандата. Все още работим по оформянето и създаването на съдържанието. За текстовете ще мисли по-нататък.

От другата страна - Създаваш BLAZON STONE през 2011. Какво те провокира да го развиеш до пълнокръвна група?

Cederick Forsberg - Оригинално създавам метъл композиции откакто се помня. Всъщност зависи за кой период ще говорим. Мисля, че написах първите си песни, когато бях на пет. Но на тази възраст си нямах идея за концепцията да си в група, както и едва ли имах някакви амбиции. Това продължи докато не станах тийнейджър. Започнах да създавам метъл композиции, защото от десетгодишен се занимавах с метъл. Но като тийнейджър свирех предимно с пънк и хардкор банди. Като в същото време пишех материал, вдъхновен то RIOT и JUDAS PRIEST. Мисля, че беше през 2004, 2005. Вече не съм много сигурен... Но от онези години все още тук и там могат да бъдат открити някои отломки. ROCKA ROLLAS беше първият ми опит за метъл проект. Но не беше нещо кой знае колко сериозно. Просто исках да издам нещо, което преди това не съм правил. Докато се занимавах с ROCKA ROLLAS, започнах да композирам материал, директно повлиян от RUNNING WILD. В първия и втория албум на ROCKA ROLLAS имаше остатъчни влияния от RUNNING WILD. Но твърдо бях решил да освободя проекта от тях, за да ги издам отделно. Има хора, които продължават да твърдят, че ROCKA ROLLAS е всъщност BLAZON STONE, но без пиратската тема. Което абсолютно не е така. Както казах и в началото, всичко зависи от това, за кой период става въпрос. За ROCKA ROLLAS в началото влиянията наподобяваха повече RIOT и JUDAS PRIEST. След което се появиха HELLOWEEN и BLIND GUARDIAN, и навлязох в тяхната територия. Т.е. BLAZON STONE трябваше да бъде нещо отделно и самостоятелно. Проектът е директно повлиян от RUNNING WILD. Няма защо да го крия. Очевидно е. Не знам дали съм се отклонил от тази посока.

От другата страна – Т.е. имал си първоначален план да развиеш BLAZON STONE от студийна група в пълнокръвна банда.

Cederick Forsberg - Това беше постепенна промяна. В първите пет албума съм записал всички инструменти. С първия певец Erik Nordkvist, който е местен, направихме дебюта. След което работих с вокалист от България. Това беше Георги Пейчев от THE OUTER LIMITS. Трудно ми е да произнеса фамилията му... Препоръча ми го лейбълът „Stormspell Records“. THE OUTER LIMITS бяха записали албум към тях. И от звукозаписната компания ми препоръчаха вокалиста им Георги Пейчев. Той записа втория албум на BLAZON STONE „No Sign of Glory“. Получи се много добре. Аз, обаче, исках да направя от проекта група, с която да свиря на живо. Благодарих му за работата и започнах да се оглеждам за местни музиканти. Така попаднах на „Erik Forsberg“, за когото, колкото и да е странно, някои хора твърдяха, че ми е брат, заради еднаквата ни фамилия. Тогава, по някакъв начин, тези приказки натежаха по две причини. Първата е, че не сме братя, но заради името, имаше такива предположения. Той е наистина много добър певец. И ако бяхме братя, щяхме да се знаем от деца, и аз щях да работя с него и за първите албуми. Но не беше така. На много хора им убягваше логиката на нещата. С него направихме един концерт и пътищата ни се разделиха. След което трябваше да намеря друг начин да продължа напред, защото вече се бях свързал с барабаниста Karl Löfgren, който свири в „Damnation“ и „Treasure Hunt“. Първоначално той участваше само на концерти с нас. После на живо излизахме с Daniel Sjögren от TWILIGHT FORCE, който се появи в концертния „Live in the Dark“. Karl ни беше гледал на живо с Daniel. И ми каза, че ако имаме нужда от барабанист, е насреща. Вторият ни китарист Emil Westin Skogh е с мен от ROCKA ROLLAS. Давам му песен, той прави онова, което трябва и готово. Което е супер. Басистите се променяха постоянно. След което на дневен ред отново дойде поста зад микрофона. Един ден проверявах в YouTube и попаднах на канала „Unknown Power Metal“. Щракнах върху няколко албума, просто да видя дали няма да открия някой интересен глас. Първият, който пуснах, беше на MERGING FLARE. Сещам се, че си пуснах песента „Alliance in Defiance“. И тогава си казах, че точно това е гласът, който искам за BLAZON STONE. Свързах се с един пич от тук, който познавам от едно шведско списание. Казва се Яне Мадсон. Казах му, че търся певец за групата и му пуснах изпълнението на MERGING FLARE, за да ми каже мнението си. И той ми каза, че се познават с вокалиста Matias Palm. Бил от Финландия. Редовно са се виждали покрай базарите за плочи в Швеция и Финландия. В началото бях леко предпазлив с Matias, защото не исках да го претоваря. Казах му, че BLAZON STONE ще правят едва по няколко концерта на година. Все пак той живее във Финландия. Т.е. още веднъж имах певец, който не е от Швеция, което не беше първоначалният ми план, когато си поставих за задача групата да бъде подходяща за концерти. Но гласът беше точният. Така че реших да му дам шанс и да опитаме. Всичко проработи много добре, защото Matias Palm е също много голям фен на RUNNING WILD. И се наслаждава на пеенето в BLAZON STONE. Така лека полека увеличаваме броя на концертите, които можем да правим, но все още сме ограничени в някои сфери. Той има основните си групи, други музиканти от групата имат своите житейски ситуации и други банди, а това отнема време. Не мисля, че настоящият състав е подходящ за турнета. Но нещата за мен са наред, защото истинско турне все още е трудно осъществимо независимо от всичко. Не разполагаме с букинг агенция. Организираме си концертите сами. Заради тези причини не е възможно да правим концерти където и да е по света.

От другата страна - RUNNING WILD са все още активни. Не толкова за концерти, колкото в студиото. Но какво ти липсва днес в тяхната музика?

Cederick Forsberg - Достатъчно ми е, че издадоха „Black Hand Inn“. Щастлив съм, че го има този албум. Не очаквам, че вече ще направят нещо като него. Все пак ми е забавно, когато изкарат нещо, за да го чуя. Но някак си каквото и да направят днес, не ме впечатлява особено. Тук и там има някои неща, но като цяло Rock 'n' Rolf се движи в съвсем различна посока от тази, която ме интересува. Липсват песни като „Masquerade“, „Powder & Iron“, „Riding the Storm“ – бързите неща, които вече не прави. Последната композиция от онези наистина бързи песни, които ми липсват, мисля, че беше „Libertalia“, бонусът към „Rogues en Vogue“.

От другата страна - Трудно ли се поддържа този дух на RUNNING WILD днес?

Cederick Forsberg - Да, трудно е. Издали сме седем албума. Това са куп песни, които не бих могъл да повторя. В същото време RUNNING WILD имат своите. Важно е да не бъдат повтаряни като мелодии и рифове. Има хора, които без да се замислят, ни обвиняват, че всъщност ние просто ги копираме. Работата е там, че ние сме вдъхновени от техния стил, но аз все още трябва да пиша рифове и мелодии, които са уникални в тази сфера. В един момент се появиха X-WILD, които произлязоха през 90-те от RUNNING WILD. След това имаме банди като LONEWOLF и SILVERBONES, които също създават музика, вдъхновена от RUNNING WILD. Когато те напишат песен, аз няма как да я повторя. Така че стилът е доста ограничен. Както виждаш няма кой знае колко групи, които да се подвизават в него. Повечето банди експлоатират JUDAS PRIEST, GAMMA RAY или HELLOWEEN. Да не забравяме всички дет метъл групи. Има много банди като DEATH и ENTOMBED, и разликата между тях е много малка. Но когато свириш този тип музика, имаш малко повече свобода заради нотите, защото в повечето случаи не си ограничен единствено в мажорни, минорни или пентатонични гами. В повечето случаи, можеш да свириш хроматични гами, което отваря много повече възможности. Разбира се, че можеш да направиш много само с регулярните минорни, мажорни и пентатонични гами. Но ако искаш да запазиш тази тънка ирландска фолклорна основа, откъдето идва голяма част от музиката на RUNNING WILD, няма как да се отдалечаваш твърде много от нея. И в същото време трябва да се опиташ да откриеш мелодични модели, които не са правени преди. Което със сигурност е предизвикателство.

От другата страна - Сравненията с RUNNING WILD предимство ли са или недостатък за BLAZON STONE?

Cederick Forsberg - Каквото, такова. Ако това е основната тема, нещата наистина не звучат добре. Но много добре разбирам, защо ги има.

От другата страна - Трудно ли е да излезеш от сянката на RUNNING WILD?

Cederick Forsberg - Както казах, нещата са такива, каквито са. Тя винаги ще бъде там и сравнения винаги ще има. А в следващия албум ще изоставя пиратството. Обаче, като го обявих, видях коментари, че в такъв случай съм щял да се насоча към сатанинските теми от „Branded and Exiled“. В никакъв случай няма да стане. Няма да скачам от едно нещо на друго като анимационен герой. Можем да правим, каквото си поискаме. Ако искам следващия албум да е траш блек, просто ще го направя и ще запазя името. Въпросът е, че музикално искам да е същото.

От другата страна - Има ли песни, които са трудни за изпълнение на живо?

Cederick Forsberg - Чисто технически няма разлика в изпълнението на песните. По-скоро става въпрос за определени части. Стилът не се е променил много от началото. Дали аз ще запиша всичко или песните ще бъдат записани от група, няма особено значение. Ако песента е бърза, то я изпълняваме както е била записана без значение дали е от първия или втория албум. Промените са в нотните модели. Най-трудната за изпълняване, обаче, е „Eagle Warriors“, защото моделът на основната мелодия ми е голям кошмар на живо. Не искам да го свиря, но трябва. При записите съм я повтарял толкова много пъти, за да се получи правилно. На живо обаче не е толкова лесно. Но това е една малка част от всичко. Повечето песни не са чак толкова трудни технически. По-скоро става въпрос за дисциплина при репетирането им, която на мен ми липсва. Напоследък става все по-вълнуващо, с организирането на концерти в страни, в които никога не съм свирил като България. В Гърция сме свирили, но сега бяхме с GRAVE DIGGER. Всъщност всяко шоу е вълнуващо без значение дали е свирене в някой пъб в Швеция. Това не е извинение да не репетирам. Открих, че докато репетирам, мога да правя лайв стриймове, при които незабавно получавам моментално удовлетворение от хората.

От другата страна - Заради името BLAZON STONE феновете очакват ли песни на RUNNING WILD?

Cederick Forsberg - Ние не вървим в тази посока и не свирим техни песни. Но, разбира се, сигурен съм, че има фенове, които ги очакват. Не виждам причина да го правим. Имаме толкова много песни. Издали сме седем албума и два миниалбума. Т.е. не съществува никаква основателна причина да включваме кавъри. По-добрият вариант е да свирим наши собствени композиции.

От другата страна - Последно – кой е твоят най-рокендрол момент?

Cederick Forsberg - Зависи. Много са. Опитвам се да ги огранича до BLAZON STONE. Прецаках първото ни гостуване в Гърция, защото използвах погрешен паспорт. Но като се върнахме за фестивала „Up The Hammers“, вместо само да подписвам албумите, които феновете носеха, си носех една бяла китара. Имах и маркер. Имаше много фенове на фестивала, които искаха да гледат за първи път BLAZON STONE. Тогава бяхме съпорт на HAMMERFALL. И поисках от феновете да ми се разпишат на китарата. Исках фенски автографи. В края на концерта, обикновено групата си прави снимка с публиката. Ние също си направихме снимка, като аз извадих и китарата, на която се бяха разписали феновете.

От другата страна - А какво мисли Rock 'n' Rolf за BLAZON STONE?

Cederick Forsberg - Да. Бяха го попитали в едно интервю. Каза, че е наясно с групата. И нещо от рода, че е доста яко…