Лесна работа: Олигархия

Една от най-често употребяваните думи напоследък е думата „олигархия“. Възможно е дори да се окаже дума на полугодието или на годината.

Очевидно е важна. Предполагам, че първата асоциация при споменаването й, е усещането за предопределонст - едва ли има смисъл да правиш каквото и да е, тъй като изходът зависи от чуждо решение, а не от твоите собствени действия. Доста неприятно. Но казано е: „С всичко се свиква“. Още повече, че колкото и да разтягаме въпросната олигархия като дъвка, обикновено не я обявяват официално за режим, а си върви под сурдинка. Както отдавна знаем, може една държава да има парламент и конституция, може гражданите вместо на разходка в планината, от време на време да се отбиват в избирателни секции, но това не пречи малцина да държат здраво юздите чрез финансиране на партии, законотворчество и контрол във всяка област.

Спокойно! Няма да ви надувам главите с това как големият мистичен брат съсипва животите ни, прецизно спазвайки своите собствени интереси и погазвайки нашите. Мисля, че идеята отдавна се лее като вода навсякъде в пространството.

Именно във връзка с това предлагам по-леката гледна точка. Все пак, намираме се в рубриката „Лесна работа“.

И така: да си представим затворен жилищен комплекс - разкошен, нов, чист, светъл. Той, разбира се, е на хората и според системата, за която говорим, официално държавата е на всички. Дребна подробност е, че е заключено, а ключ имат само неколцина. Другите гледат отстрани и се радват на живота... Доколкото могат.

Когато свикат общо събрание, хората се изсипват да обсъждат и да гласуват. Покривът тече - трябва да се извика бригада. Асансьорът е спрял - необходима е поддръжка. Басейнът е замърсен – належащо е да се погрижим... Говори се за ремонти, чистота и справедливост. Всеки има право на мнение и е вдъхновяващо, демократично някак.

После, в процес на реализиране на решенията, се оказват други неща.

Поддържащият басейна е брат на председателя на Управителния съвет и до момента басейн е виждал само от шезлонга, докато се е наливал с шампанско по някакви светли поводи.

За асансьора идва група, специализирана във внос на автомобили, но отлично оценена заради роднински връзки с касиера на комплекса.

Фирмата, която предлага услугите си за ремонт на покрива е регистрирана преди два дни с основна дейност туристическа, след лиценз. И понеже лиценз няма, експертите могат да започнат от покрив. Всички способни хора започват отнякъде преди да се докажат. И... А, да! Фирмата е на съпругата на член на Управителния съвет.

Може да се каже: всички са добре проучени, проверени и с отлични препоръки. Работата, естествено, не е заек, та да избага. Тя търпи и чака години наред, след като е преминало последното плащане и реалният собственик си е получил договорената сума, дори отдавна вече я е похарчил. Кой е той? Хората говорят... Но доказателства няма...

Накратко: това е обяснението за олигархия. Прилича на театър. На сцената всичко изглежда разумно. Чисто, прозрачно, подредено. Финалът е неочакван.

Зад кулисите няколко души пишат сценария, раздават ролите, делят приходите от представлението и се забавляват с всички приказки, които си разказваме.

Ако изобщо ги е грижа какви ги говорим. Толкова за думата на полугодитето, на годината и... Горещо се надявам, да не е думата на целия ни живот.