Vicotnik (DØDHEIMSGARD): Твърденията без критерии, нямат никаква стойност

Интервю с Yusaf "Vicotnik" Parvez (DØDHEIMSGARD)

DØDHEIMSGARD се събират през 1994 година. Започват като типична блек метъл банда. След което идват експериментите. Блек метълът остава единствено като база и то не навсякъде – а върху него експерименти, абстракции, авангардизъм. На 13 юни DØDHEIMSGARD ще разкрият духовния си свят на фестивала „Metal Weekend“, организиран от „Blue Hills Events“. Мястото е „Маймунарника“ в Борисовата градина. Другите банди са ISOLE и EREB ALTOR, а на 14 юни – EMBRACE BY DARK, THEOTOXIN и KAMPFAR. Със съдействието на организаторите интелектуалният лидер на DØDHEIMSGARD Yusaf "Vicotnik" Parvez даде специално интервю за „От другата страна“.  

Интервюто с Yusaf "Vicotnik" Parvez (DØDHEIMSGARD) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 18.05.2026 година.

 

От другата страна - Здрасти, Vicotnik. Съвсем скоро ще направите първи концерт в България. Има ли го напрежението, когато свирите някъде за първи път?

Vicotnik - Ще е хубаво да се срещнем с феновете и като цяло публиката, която ще посети шоуто, и ще гледа групата за първи път. Разбира се, попадали сме на българи, когато сме били на други фестивали. Среща ли сме ваши сънародници на други събития. Ние ще се постараем да направим онова, което винаги сме искали да направим, за създадем страхотно впечатление. Надяваме се да предложим забавление и да донесем усмивки върху лицата на хората, когато си тръгнат към дома. В България няма да е по-различно. Може би е нетрадиционно да се говори за усмивки на блек метъл концерт. Но смятам, че хората не биха отишли на някое шоу, ако не се забавляват, нали така? Нека сме честни. Хората ходят на концерти защото смятат, че е забавно и там могат да завържат социални контакти. Това е искреният отговор. Концертът на DØDHEIMSGARD ще бъде въобще първото ми идване в България. Никога досега не съм посещавал страната ви. Нито като турист, нито като артист. Много се вълнувам. София е голям град. Доколкото знам е 15-я най-голям град в Европейския съюз. Също така знам, че в София има голяма катедрала.

От другата страна - Правите ли обиколки на местата, където свирите?

Vicotnik - Да, правим. Не е задължително да разглеждаме църкви. Може да е плаж, планина или може да е някои известен бар. Или каквото и да е. Ако имаме време, разглеждаме наоколо. Понякога, обаче, както знаеш, времето около концертите е строго разпределено. Свободното е малко. Понякога просто сме заседнали посред нищото. Може би фестивалът е дълбоко в горите и наоколо има единствено дървета. Което също не е лошо.

От другата страна - Спомена в предишния отговор, че хората обичат да бъдат забавлявани. Това означава ли, че музиката става все повече забавление, отколкото изкуство?

Vicotnik - Винаги съществува този финансов аспект в музиката. Хората правят пари. Било то на фестивали, самите фестивали, бандите, тези, които се занимават с мърча. В този аспект музиката е комерсиализирана. За щастие метълът все още има публика, която наистина му е отдадена. Феновете все още купуват билети, тениски, албуми, плочи… Може би блек метълът днес няма нищо общо с онова, което е бил, когато нещата са започнали организирано в началото на 90-те. Може би днес той стои по-близко до блек метъл бандите от преди второто поколение, които поставиха началото като CELTIC FROST и VENOM. Те вече свиреха на живо, правеха концерти, които бяха за забавление. Те даваха на хората нещо за гледане и слушане, докато пият и общуват. В същото време не виждам нещо лошо в това да си едновременно шоумен и артист. Този критерий не се прилага за други музикални направления. Ако си класически композитор, ти си творец, а музиката ти се изпълнява на живо в опери и на големи сцени. И все още те определят като артист. Много от изкуството по природа се представя на живо. Предполага се, че изкуството се създава, за да достига по един или друг начин до хората. Това е една от целите му. Емоционално или интелектуално да се идентифицираш с него. Дори посещенията на музеи е вид забавление. Отиваш, за да разгледаш автентичните картини. Те те вълнуват. По-късно отиваш в кафенето, обядваш, пиеш по бира и след това отново се връщаш в музея. Изкуството се нуждае от развлекателните канали, за да разпространява посланието и съдържанието си.

От другата страна - Тогава кога забавлението е изкуство и кога се прави просто за пари?

Vicotnik - На този въпрос е много трудно да бъде отговорено. Все пак хората имат различни мнения по темата. Не е лесно да се стигне до истината, защото тук по-скоро тя отсъства. Просто защото става въпрос за мнения. Нещо като „Парадоксът на купчината“ във философията. Представи си, че имаш купчина от милион песъчинки. Колко от тях трябва да премахнеш, за да не е вече купчина? На този въпрос не съществува точен отговор. Ако премахнеш една песъчинка, купчината още ли е купчина? Вероятно е купчина. Ако премахнеш половината, купчина ли е? Разбира се. Все още е купчина. Т.е. коя песъчинка трябва да премахнеш, за да не е вече купчина? 1 335 000 ли? Това е проблемът с абстрактния език. Много често хората използват абстрактни понятия, като фактически, а това не работи.

От другата страна - Къде е тънката линия между експеримента и „да се продадеш“?

Vicotnik - Не знам. Предполагам, че понякога го разбираш. Ако обърна въпроса, мисля, че, ако бяхме запазили блек метъл стила на групата от първия албум до днес, това за мен е „да се продадем“. Не обратното, защото вероятно сме загубили повече фенове, отколкото сме спечелили, което може би нямаше да е така, ако просто бяхме запазили стила си през годините. Индивидуалното експериментиране никога не може да съвпадне с „продаването“. Ако се справяш добре, значи си се справил добре, независимо от промяната на рецептата. Най-безопасното за DØDHEIMSGARD би било да си останем в един жанр и да не правим нищо различно. Но от артистична гледна точка би било страшно неудовлетворяващо. За мен подобни изказвания са базирани на мнения. Ако имаш десет души в една стая, ще получиш десет различни мнения. Един може да каже, че DØDHEIMSGARD стават все по-добри заради експериментите. Друг може да посочи, че сме продали и за това експериментираме. Въпреки че, както казах, вероятно сме загубили повече фенове, отколкото сме привлекли. Но всичките тези твърдения са просто мнения. Когато стане въпрос за самия артист или за нас, чувстваме, че щом се занимаваме с изкуство, трябва да пътуваме из неизследвани територии. Щастливи сме с всичко, което сме направили в кариерата ни. Но то е вече направено. Вече сме начертали картата къде е съкровището, къде са планините и плажовете. Искаме да се движим из мътните води, без да сме наясно какво ще излезе от другата страна. След 30 години правене на точно това, лично аз нямам нужда от разрешението на някого, за да продължа да го правя. Преди всичко аз съм артист. Свиря, продавам записи, а публиката ми е предимно от метъли. Тези неща обаче са второстепенни. Те са важни, но не толкова, колкото връзката ми с моето изкуство.

От другата страна - Важен ли е балансът между творческата ти енергия и очакванията на феновете?

Vicotnik - Мисля, че започнах до не отдавам значение на втората част. Това не означава, че феновете не ме интересуват. Това са две напълно различни неща. Също така би трябвало да позволиш на публиката си свободно да решава какво мисли за продукта, който й предлагаш. И независимо от всичко да не се чувстваш наранен от мнението й. Следователно трябва да намериш друго обяснение, защо се занимаваш с изкуство. То трябва да е лично. Кой си ти, какво правиш? Отговорът на тези въпроси, ще остави мнението на другите на заден план. Мненията, които получаваш, са различни. Каквото и да правиш, винаги има коментари от - че си създал шедьовър, до – за нищо не става, боклук. Ще чуеш всякакви мнения, каквото и да правиш. Виждам как някои банди получават много критики, защото не са това, което са били преди. Феновете говорят, че вече не стават, защото не са като ранните си неща. А други са критикувани точно по обратните причини. Критикуват ги, защото звучат по един и същ начин. Никога не се развиват и свирят едно и също. Т.е. независимо какво правиш, мненията винаги ще бъдат разделени. За това и не трябва да им обръщаш внимание. Те не трябва да имат значение. Не трябва да се отразяват на вътрешната ти мотивация защо правиш онова, което правиш. Създаването на музика и престоят в студиото винаги са били по-важи за мен от концертите и фестивалите. Защото дори да приключа с фестивалните участия след 10-15 години, ще продължа да посещавам студиото, за да създавам музика.

От другата страна - Коя е крайната цел на творческата ти работа?

Vicotnik - Не знам дали има дори една. Творческата работа просто се е превърнала в неразделна част от това, което съм. И не винаги тази мания да се изразяваш по различни начини, е удоволствие. Понякога може да е истинска мъка. Но днес това е някак си закачено за мен и е голяма част от живота ми. След година ставам на 50. Занимавам се с музика от 10-12-годишен. Преди това бях запален слушател и исках да бъда в групи. На практика целият ми живот е свързан с музиката. Ако я премахнеш от мен, ако ни разделиш, ще отнемеш голяма част от идентичността ми. Когато става въпрос за периодични цели, тогава нещата са други. За всеки албум, например, имам специфична цел. Дали ще е сбор от песни или концептуална история, която ще обхване всички композиции, звуково или тематично ще бъде обвързано съдържанието… Забавната част със създаването на изкуството е, че то много бързо остава далече в миналото. След което се нуждаеш от ново занимание, нови мисли, ново вдъхновение. Това е един безкраен процес. И краят му ще настъпи, когато настъпи и моят.

От другата страна - Сменяме темата. Това че блек метълът обикновено се свързва със сатанизма предимство ли е или недостатък?

Vicotnik - Със сигурност беше предимство за привличане на интерес. Но тогава трябва да се запиташ, дали няма ъндърграунд групи, които не желаят това внимание. Сатанизмът е присъщ на блек метъла. Той насочи вниманието към стила. И създаде интерес заедно с черно-белите корици, корпспейнта, пентаграмите, използването на сатанински заглавия. Предполагам, че много хора няма да са съгласни с мен. Блек метълът е изпълнителско изкуство. Той е широко изпълняван. И изглежда, че на никого не му пречи, че отново и отново повтаря формулата. Едни и същи изпълнителски тропи, както интелектуално, така и физически при сценичните представяния. Предполагам, че това взаимодействие, това пресъздаване все още е привлекателно и носи някаква магия на хората. Защото те продължават да посещават концерти, за да го слушат и гледат.

От другата страна - Блек метълът музика ли е или е нещо повече от музика?

Vicotnik - Разбира се, че е повече от музика, но в същото време трябва да можеш и да продължиш. Има много хора, които казват, че е повече от музика, но не добавят нищо като съдържание. Не могат да обяснят защо е така. Не могат да допълнят нищо повече. Това твърдение не може да стои просто така само. Може би този подход е моят начин да бъда духовен човек. Може би в момента използвам друг неубедителен термин. Знам го всъщност. Имам предвид, че живееш си живота, справяш се с различни задачи в реалността. Заключваш вратата, вземаш душ, хапваш, когато си гладен. А изкуството е противопоставяне и противовес. Каквото и да е, различно е. Дори и да не съм наистина духовен човек в смисъл, че вярвам в лековити камъни или в някакъв по-голям Бог-творец, смятам себе си за духовен човек, защото имам духовни чувства и мисли. А изкуство е мястото, където най-добре мога да предам тези чувства и мисли, а също и как те се пресичат с физическото съществуване. Как духовното се слива с физическото.

От другата страна - Резултатът е музиката на DØDHEIMSGARD.

Vicotnik - Точно така. След като правиш това повече от 30 години, в някакъв момент то се превръща в мисията на живота ти. Това е делото на живота ми. Дори и да са едва няколко албума, имам предвид във физически смисъл като хартия и винил, се усещат като небостъргач, като една голяма духовна постройка. Която е много по-важна от картона и винила. Издигаш един метафоричен и духовен субстрат, надявайки се, че можеш да го предадеш на слушателя, който слуша музиката и притежава ключа, за да я отключи. Да достигне до по-дълбокия смисъл, който резонира емоционално в него. Това е ключът, предполагам. Има доза тактичност в звуците и в начина, по който ги интерпретираме като настроения. Вероятно е вродено в човешката природа. Защо определяме конкретни мелодии като тъжни и защо определяме конкретни мелодии като весели? Вероятно трябва да се върнем хиляди години назад в миналото, когато хората са си тананикали тъжни мелодии за самоуспокоение или са си подсвирквали весели мелодии, защото са се чувствали вътрешно щастливи. Това е едно от приложенията или инструментите в музиката, които според мен са много полезни. А именно, че нотите и настроенията взаимодействат с човешките емоции.

От другата страна - Каква е ролята на индийския ти период в DØDHEIMSGARD?

Vicotnik - Част е от моето израстване. Израснах с баща ми. Той беше индиец. Културно също. Мисля, че не се опитвам нарочно да извадя нещо от Ню Делхи, за да го добавя в DØDHEIMSGARD. Но по някакъв начин показвам шизофреничността си. В смисъл, че моето наследство е едновременно индийско и северно. Те са слети. Онова, което чуваш, произлиза от натрупания опит, придобит от двойния произход и как аз самият, стъпил върху тази основа, създавайки шаблон в живота ми, преживявам всичко това.

От другата страна - Т.е. по някакъв начин музиката на DØDHEIMSGARD е духовно преживяване?

Vicotnik - Абсолютно. Така обичам да гледам на нещата. Духовно и емоционално пътуване. И особено по-късните записи. Които са все по-малко обвързани със стила и все повече емоционално задвижвани. Искам да е завладяващо. За мен е ненужно да създам албум на DØDHEIMSGARD, който да е подходящ за купон. Има тонове записи за тази роля и те се справят много добре. Смятам музиката, която правя за самотно  преживяване. Което е превод за начина, по който може би трябва да се възприема. Едно самотно пътешествие, което преминава през музиката. Ако повтарях всеки път всеки албум, щях да имам рецепта. И това нямаше да е пътешествие, а поглед в готварска книга. А ние изоставяме създадения албум и когато започваме следващия, започваме от нищото. Т.е. започваме целия процес, цялото пътешествие, как да определиш какво искаш да кажеш следващия път текстово и музикално от нулата. Смятам, че всичко това стои на една духовна основа. Ако мога да привлека хора в този процес, слушайки музиката, ако те го разберат, разберат, че е много дълбочинен, тогава всичко надхвърля обикновеното забавление. Има толкова много хора, които ми пишат, че са имали много тежки периоди, но „Black Medium Current“ им е помогнал да ги преодолеят. Смятам, че за това има причина. Че този албум има точно такава роля. Не пишеш на момчетата от TANKARD, че си имал наистина тежък период и техните албуми са ти помогнали. Обичам записите на TANKARD, не ме разбирай погрешно. Те са весели и страхотно забавни. Забавни албуми за махмурлук и пиене на бира. Важна е стойността, която влагаш в изкуството си. И ако си късметлия, ще преживееш и нейното трансформиране като интелектуално разбиране от хората. И в някакъв момент съответният запис става техен. Как го възприемат и преживяват. Той се свързва с техните мисли, чувства и емоции.

От другата страна - Най-голямото недоразумение, свързано с блек метъла днес?

Vicotnik - Много широкобхватен въпрос. Най-погрешното схващане? Дори не знам как да отговоря. В блек метъла има толкова много недоразумения. И повечето от тях са резултат от лични мнения. Което означава, че повечето недоразумения нямат никакво значение. Наистина не знам как да отговоря на въпроса… Но ако го стесним малко и се върнем например в началото, то е било поставено от тийнейджъри. И всеки може да каже по повода, каквото си иска. Примерно, че са били много истински, когато са били на 16 години. Не, не бях, дори не знаех кой съм на 16. Нямах абсолютно никакъв опит. Според мен това е причината ранните блек метъл записи, както и хората, включително и аз, да са толкова противопоставящи се. Тук не става въпрос дори за някакъв дълг или за осведомен избор. Противопоставянето обаче е във всякакви посоки. А това води и до противопоставянето на обществото. Следващата крачка. Готов си да се сбиеш, както на местно, така и на световно ниво. Готов си да влезеш в юмручен бой, защото чувстваш, че не принадлежиш на това общество, на порядките в квартала или на всичко онова, което е подтикнало появата на подобни емоции. За това и противопоставянето в ранните блек метъл албуми е толкова истинско. То е толкова истинско. Самият аз никога не съм срещал някой от норвежката блек метъл сцена, който да е истински сатанист. Срещал съм такива, които са го твърдели, но е звучало повече като позиция, отколкото като вярване. Нещо, което сами са си наложили без определени критерии. Просто казваш: „Да, аз съм сатанист“. Но знаеш ли, твърдения без критерии, нямат никаква стойност.

От другата страна - Има ли клише в блек метъла, което те дразни много?

Vicotnik - Всичко е клише. Блек метълът ми е много близък. Но правя разлика между блек метълът, от който аз бях част, зад който не стояха никакви звукозаписни компании и той нямаше място на фестивалите, нямаше концерти. Това е блек метълът за мен. Разделям го от това, което имаме днес. А то е възстановка на старите времена. Правим концерти за забавление. Не се разграничавам от съвременната сцена, защото съм част от нея. Все пак продължавам да издавам албуми. Но като преживяване двете сцени са две различни епохи. И те са коренно различни една от друга.