Павлин Надворни - разговор без навигация

Докато самотният мореплавател Павлин Надворин още е в световните води / на входа на Дарданелите/ по пътя към Варна, решихме да му разнообразим малко самотата с един по-различен блиц куиз. Не за вятъра, курса и бурите — а за онова, което се случва в главата на човек, когато остане сам с хоризонта твърде дълго. Павлин се съгласи да участва и, честно казано… даде изненадващо силни и странно красиви отговори. И така.......

- Случвало ли ти се е да поздравиш вълна, защото ти е приличала на човек?

Отговор: Случвало ми се е да “поздравя” вълна, която току-що ме е заляла, с цитат от Стоичков:)

- Кое те побъркваше повече — когато морето крещи или когато мълчи прекалено дълго? Отговор: И двете състояния имат своя чар и тъмно лице - ако това те побърква, нямаш работа в морето.

- Имаше ли ден, в който компасът сочеше една посока, а душата ти — друга?

Отговор: Имаше повече от ден - 35 на брой, през които това се случваше много пъти на ден. След 55-я ден го преодолях.

- Ако самотата на океана имаше мирис, на какво щеше да мирише?

Отговор: Мирише на дома......

- Колко личности живеят в един човек след хиляди мили сам със себе си?

Отговор: Поне двама, но се стараеш да останат в синхрон и да не си противоречат. Това е най-трудната част и изисква здрава и калена психика.

- Имало ли е момент, в който да се усъмниш, че сушата изобщо съществува?

Отговор: Имало е - в Индийския океан, когато за няколко дни изчезнаха и морските птици около нас.

- Кой те наблюдаваше повече — ти хоризонта или хоризонтът теб?

Отговор: Хоризонтът мен в лиричния смисъл на думата. И то с пълно безразличие - както Бог наблюдава смъртен. Аз го сканирах за потенциални опасности и дотам. Освен в редките моменти на пълен релакс при красив залез, да речем.

- Ако трябваше да оставиш едно послание в бутилка за себе си отпреди тръгването — какво нямаше да му кажеш?

Отговор: Нямаше да си кажа какъв пълен гърч е всъщност. И какво психологични кризи ми предстоят. И нямаше да хо кажа, защото в крайна сметка всичко това си струва осъществяването на житейска мечта.

- Морето отне ли ти нещо, което вече няма да си върнеш?

Отговор: Да - отне ми остатъците от търпимост и толерантност към дребнави, злобни, незначителни, двулични, придаващи си важност, неграмотни и неможещи хора.

- След толкова време сам — тишината още ли е тишина, или вече говори?

Отговор: Тишината говори - с гласа на Бог.

- Кога се чувстваше по-малък — под бурята или под звездите?

Отговор: Ти си прашинка в пространството - смъртна, незначителна на вид и в буря и под тропическото звездно небе. И твоята значимост идва единствено от Създателя, поставил те в това време и място по причини, нямащи нищо общо с твоята въобразена самоважност.

- Имаше ли миг, в който да ти се стори, че лодката мисли вместо теб?

Отговор: Има много такива мигове - но може и да са илюзии на моряк, който мисли за лодката като за живо същество.

- Как разбира човек, че още е нормален, когато седмици наред няма друг човешки глас? Отговор: Не разбира нищо - надява се. С новите технологии, обаче, този аспект от самотното океанско плаване определено е зачеркнат от дългия списък с всякакви проблеми:)

Зад километри вода, сол и вятър стои човек, който мисли дълбоко, усеща силно и разговаря с морето по начин, който малко хора разбират. Този куиз започна като закачка към човек, останал сам насред морето. Но отговорите му показаха нещо друго — че самотата не винаги оглушава човека. Понякога го прави по-истински. Понякога най-интересното пътешествие не е през океана, а през собствената глава. Очакваме го във Варна жив и здрав с много емоции и готовност да РАЗКАЗВА !