Лесна работа: Изпълнено с обич сърце

Спокойна пролетна вечер по главната улица. В края на месец май. Както винаги по това време на годината небето изглежда по-теменужено, витрините светят по-ярко и хората са по-усмихнати... Разбира се, мнозина са замесени във вдъхновяващите абитуриентски празници. Вероятно са родители на абитуриенти, техни близки, приятели, или самите те сега завършват училище и бързат към голямото тържество.

И винаги някъде наоколо звучи една китара, която прави емоциите по-силни и разхубавява света, ах как го разхубавява... Младежът докосва струните като в ритуал.

И вече не е град, не е улица, а е храм на музиката в майска вечер. Погледът на китариста е устремен надалеч, над шареното оживление и над светлините на витрините. Там, където вероятно свършват всекидневните мисли и започва светът на големите планове, на важните прозрения за живота, на откритията за себе си, за другите, за приятелството и за смисъла.

Музиката също лети натам – към силата на новите решения и към светлината на всичко, което предстои. Вечерта ухае на люляци и на море.

Някъде далеч в открити води се разминават кораби, а екипажите им вероятно броят дните до слизането на брега.

Зад прозорците на съседните къщи смълчани майки, загърнати във воала на музиката, вероятно очакват порасналите си деца.

Някъде някой си тръгва. Друг бърза да сграбчи вдъхновението, за да напише история, да нарисува пейзаж, да създаде нещо хубаво. Изящният свят на музиката прави всяка една от тези картини по-лека и красива.

Китаристът се усмихва. Прилича на толкова много хубави и умни млади хора, които днес завършват училище и нямат търпение да създадат историята на своя живот – каквато им харесва и както искат да го направят. Всяка година по същото време си припомням онова неустоимо вълнение и непреодолимото желание да влетиш в неизвестното, да видиш, да научиш, да преживееш.

В теменужените майски нощи ще има много разговори до зори. Има споделени планове, обещания, въпроси.

Вълнуващо е. Музиката се слива с красотата на града. Очарователно е как, независимо от отминалите години, ни превръща в част от празника на другите след нас, от радостта и очакването им за бъдеще.

На добър час, млади, красиви, устремени и будни хора!

Живейте така, че един ден, застанали на хълма на времето, да погледнете назад, доволни от взетите решения и изминатия път. Живейте така, че след много десетилетия, когато времето стопи голяма част от енергията за планове, бъдеще и действия, винаги да ви остават сили за радост и с изпълнено с обич сърце да си казвате:

„Струваше си! Всичко си струваше. От първата до последната секунда“.

Изпълнено с обич сърце.

Обич към себе си, към хората, към света и към живота.

Прекрасният живот, който ви предстои.