"Двореца" откри бронзова скулптура на Балчика Мошеску

В навечерието на 24 май в Културен център "Двореца“ – Балчик бе официално открита за посетителите бронзовата скулптура "Дъщерята на Балчик“, представяща Балчика Мошеску Мачука – поетеса, родена в Балчик, чийто живот и спомени остават свързани с града. За събитието от Канада пристигна нейната дъщеря Оана Мария Кажал, която дари скулптурата на Двореца в изпълнение на желанието на своето семейство паметта за Балчика да се завърне там, където започва нейната история. Скулптурата е произведение на изкуството “Портрет в Бронз” , изработена през 1945 г., от известния художник Георге Д. Ангел (1904-1966).

Балчика е дъщеря на Октавиан Мошеску, последният румънски кмет на Балчик (1940 г.) и българката Пенка Добрева, сестра на известния гинеколог д-р Борис Добрев. Момичето напуска България и родния Балчик, но остава в сърцето си предана на мястото, където е родена и отраснала. 

В словото си директорът на ДКИ КЦ "Двореца“ Галина Миткова отправи послание за мир, културен диалог и взаимно уважение между народите: "Нека обръщаме внимание и ценим това, което свързва нашите народи, а не това, което ни разделя.“

Представянето на скулптурата е съчетано с изложбата "История, писменост, памет“, представяща старинни румънски документи, написани на кирилица – част от програмата на КЦ "Двореца“ по повод Европейската нощ на музеите и празника 24 май. Ор­га­ни­зи­ра се с под­кре­па­та на На­цио­нал­ния ар­хив на Ру­мъ­ния и пред­ста­вя реп­ро­дук­ции на ар­хив­ни до­ку­мен­ти от XVII–XIX век, свър­за­ни с дей­ност­та на кня­жес­ки­те кан­це­ла­рии във Вла­хия – свят, в кой­то ки­ри­ли­ца­та и цър­ков­нос­ла­вян­ска­та кни­жов­на тра­ди­ция са зае­ма­ли важ­но мяс­то в ад­ми­нис­тра­тив­ния, ду­хов­ния и кул­тур­ния жи­вот на Бал­ка­ни­те. Изложбата представя богато разнообразие от стари ръкописи и грамоти с изящна калиграфия, орнаменти, миниатюри и печати, разкриващи художествената и документалната стойност на кирилицата. Акцент е поставен върху по-малко познатото ѝ присъствие в земите на днешна Румъния, където е използвана официално до средата на XIX век. Експозицията показва и документи на османотурски език с арабска графика, свидетелстващи за многообразието на Балканите. Подбраните експонати подчертават естетиката и културното значение на кирилицата – писменост с над хилядолетна история, използвана и днес от повече от 250 милиона души по света.