IRON MAIDEN са зверове!

Чудех се как да започна този репортаж. В крайна сметка реших, че ще го карам с последователна хронологичност. Миналата година от „Fest Team“ обявиха, че турнето на IRON MAIDEN, посветено на тяхната 50-годишнина, ще има спирка и в България. Добре. Все още не бях убеден, че ще ги гледам отново на живо. Още повече, че щяха да изпълняват песни от т.нар. класически период на бандата. Т.е. от едноименния дебют до „Fear Of The Dark“. Класики от класици за любителите на класиката. Обаче, после стана ясно, че заедно с тях идват и ANTHRAX. Пакетът вече не беше за пренебрегване. ANTHRAX са ми едни от траш любимците, а 40 минути с тях са си цели 40 минути с тях. Разговарял съм през годините с вокалиста им Joey Belladonna, миналата година и с барабаниста Charlie Benante. Винаги ми е правило впечатление, че са добри момчета. Културни. И винаги поздравяват. После турнето на MAIDEN започна и излязоха сетлистите на двете банди. Добре, ще слушаме и ще гледаме детството им. Няма лошо. Преди да порасне, всеки е бил дете.

Датата на концерта наближи. 26 май беше хубав топъл пред-летен ден. БДЖ-то – най-добрият транспорт на всички земни кълбета, който винаги се движи в паралелна реалност. Така беше и този път. Взех си запазени места за едни вагони. Те се оказаха други. Някои номера липсваха. И тъй като цяла България щеше да се изсипе в София заради този концерт, от БДЖ-то бяха предвидили само два вагона за първия влак и само три за втория. От Варна до София с най-ранния влак има задължителна връзка на Горна Оряховица. Във влаковете беше манифестация. Хора, хора, хора... На гарите слизаха по-малко и се качваха повече. Така до София всяко свободно местенце във вагоните беше запълнено – пред вратите, в пътеките между седалките, пред тоалетните, самите тоалетни... И повечето пасажери - с фланелки на IRON MAIDEN. Традиционно аз не бях с тениска на техни хеви метъл величия. Обикновено нося логото на някоя българска банда, но този път бяха костариканците HERESY. Никога не ходя на концерт на дадената група с тяхна фланелка. Нищо че самите музиканти на сцената носят тениски на собствените си банди. Така бяха брандирани част от ANTHRAX. Така бяха брандирани и част от IRON MAIDEN. В София по централните улици картинката беше абсолютно същата. Толкова много метални глави на едно място. Яко. И с наближаването на часа – хаотичното движение се оформи в потоци с една крайна цел – националният стадион „Васил Левски“. Фенове откъде ли не и откъде ли да. Преди това обаче по традиция отскочих до бирения бар „Носферату“, който се стопанисва от Ицо от VRANI VOLOSA. Биричка, лаф и много случайни и неслучайни срещи. Фенове на IRON MAIDEN от Турция и Гърция. Бирата „Trooper“ изчезваше в невероятни количества и с доста добра скорост. И после? После към стадиона. Влизането беше леко объркващо, но след кратка консултация с охрана и Интернет – безпроблемно. Часът наближаваше. Трибуните постепенно се запълваха като при пъзел. Празните места ставаха все по-малко и по-малко, а феновете все повече и все повече. Трудно започна да се намира място дори и на терена, покрит със специални плоскости, за да не бъде отъпкана тревата, на която нашите футбалери показват класа.

Малко след 19 часа от колоните прогърмяха BLACK SABBATH и тяхната „Hole in the Sky“. След нея веселяшката „I Can’t Turn You Loose“ на THE BLUES BROTHERS. Ясен сигнал, че ще се появи най-малката банда от Голямата четворка на траша. Надписът ANTHRAX светна на екраните и там отпред отново видях основната причина, заради която да пропътувам за пореден път страната, за да съм пред сцената. ANTHRAX започнаха по детски надъхано с откриващата композиция от най-успешния им албум „Among the Living“. И всъщност с три песни той беше и основата на тяхното изпълнение. Защото от него имаше още „Caught in a Mosh“ и финалната „Indians“. Преди това връщане още по-назад във времето с „Madhouse“ и античната „Metal Thrashing Mad“. Обаче, за първи път Scott Ian, Charlie Benante, Frank Bello, Joey Belladonna и Jonathan Donais изпълниха най-новата „It's For the Kids“ – дебют на живо пред българската публика. Чакаме албума по-късно през годината.

ANTHRAX са по-силни отвсякога. Разибра се, че Scott Ian припомни участието на бандата на епохалния лайв на Голямата четворка през 2010 година на същото място. И разбира се, че концерт на ANTHRAX без най-важните кавъри в дискографията им, няма да е пълноценен концерт на ANTHRAX. Така имаше, както „Antisocial“, така и „Got the Time“. Краят дойде с „Indians“. Joey Belladonna не беше с индианските пера, но в края на песента се заигра с познатия рефрен „Run to the Hills“ на IRON MAIDEN като намигване към хедлайнърите. Кратък сет, но интересно интензивен. И една виолетова бас китара. Траш от детските години на стила.

Последва едночасова пауза. За бира, за усамотение и за случайни срещи. На място, на което са се събрали над 35 хиляди, няма как да няма случайни срещи. Видях Про-Роците. Скоро очаквайте изненади от тях, след като върнаха култовото списание от мъртвите в края на 2025 година. В някакъв момент феновете по трибуните подхванаха така добре познатата от футболните срещи Мексиканска вълна. Тя си беше съвсем на мястото, като се има около-предвид, че лидерът на IRON MAIDEN Steve Harris е голям футболен фен. Е, отборът му Уест Хям Юнайтед не успя да се спаси от изпадане, но толкова за футбола сега.

В 21 часа ударно започна „Doctor, Doctor“ на U.F.O. Една от любимите групи на футболния фен Steve Harris и една от групите с доста основна роля при оформянето на звука на IRON MAIDEN. Последва мейдънският инструментал „The Ides of March“ и... IRON MAIDEN за шести път бяха приветствани от българските фенове. Началото беше посветено на „Killers“ – „Murders in the Rue Morgue“, „Wrathchild“ и едноименната композиция. В кратките паузи Steve Harris и Bruce Dickinson си разменяха реплики, а групата... Ами стоеше някак механично на сцената. Много професионално, но клинично. Всеки си знае ролята, всеки я изпълнява съвършено. Но някак си ми липсваше екипът, ако ме разбирате. Така ги усетих аз. Все пак вътрешно груповите отношения са си проблем на групата. Феновете, няколко поколения - от връстници на музикантите до дечица, получаваха онова, за което бяха дошли. Само и единствено професионализъм и класики. Сетлистът на Девиците беше изграден почти хронологично. Три песни от втория албум, последвани от „Phantom of the Opera“ от дебюта. Усещаше се, че групата отдава почит на първия певец, увековечил гласа си в нейни записи. Paul Di'Anno напусна този свят през 2024 година, но винаги ще бъде част от IRON MAIDEN. Както казва Стефан „Stiff“ Йорданов - с Bruce групата стана голяма. Албумите с Paul, обаче, са много по-влиятелни.

Няма да пропуснем и появата на чудовището Eddie. То дефилира няколко пъти на сцената. Друг момент – IRON MAIDEN са изоставили пищния декор и този път разчитаха основно на визуализации. Без да броим превъплъщенията на Bruce Dickinson. Всяка композиция имаше свой видео образ. И това не бяха просто генерирани с Изкуствен интелект кратки филмчета. А концептуални истории, допълващи разказите в песните.

После? После интрото на „The Number of the Beast“ и 35 хиляди, които повтарят „666, The Number Of The Beast“. Веднага се сетих за шегата, която си разказвахме навремето. Какво било „668“? Номерът на съседа на Звяра от страната на четните номера... Бяхме деца...

За съжаление я нямаше "стената" от чинели на Nicko McBrain... Но на този концерт феновете имаха възможност да виждат и да наблюдават и Simon Dawson - сегашният барабнист на IRON MAIDEN.

След 38 години „Infinite Dreams“ отново получи своето живо кръщене. Сега, тя го получи още на първия концерт от турнето в Атина, но в София получи своето първо българско живо кръщене. Тук някъде музикантите изоставиха механичността си. Най-вероятно от реакциите на публиката, която беше там заради тях. Bruce Dickinson е в невероятна форма. Писъци, епичност, крясъци, „Scream For Me Sofia“. Bruce с маска от пера, Bruce в клетка, Bruce с авиаторски очила, Bruce с фенера на фона на луната... Въобще – кълбо от енергия и глас. Последваха още една трилогия след тази от „Killers“ - „Powerslave“, „2 Minutes to Midnight“ (на екрана Eddie взриви ядрените сили) и „Rime of the Ancient Mariner“. Тук Bruce постави малък албатрос на един от сценичните монитори, вдигна манерката и с театрален глас обяви, че би трябвало в нея вместо вода да има ракия. Намигване и шеговита закачка към българската публика. Между другото звукът беше убийствен и на ANTHRAX, и на IRON MAIDEN.

Сетът вървеше към своя логичен край. Публиката чу още „Run to the Hills“. След „Seventh Son of a Seventh Son“ на „The Trooper“ кавалеристът Dickinson развя българското знаме, облечен в червен мундир. „Hallowed Be Thy Name“ беше последвана от задължителната „Iron Maiden“, на която Eddie отново имаше главна роля в сценичното представяне на бандата. Бисът? Страхотен! Три песни – „Aces High“, вечната (!!!) „Fear of the Dark“, на която целият стадион светна фенерно-телефонно и „Wasted Years“. Само един албум от детско-юношеския период не намери място в сета - „No Prayer for the Dying“.

Така двучасовият софийски концерт, част от турнето “Run For Your Lives World Tour” - от „Iron Maiden“ до „Fear of the Dark“, посветено на 50-годишнината на IRON MAIDEN, приключи.

IRON MAIDEN бяха за шести път в България. За първи път на националния стадион „Васил Левски“. И за първи път пред 35 000! IRON MAIDEN на 50! Една цяла епоха в метъл музиката!

П.П. Снимките специално за Радио Варна направи Невена Рикова!