Лесна работа: Светът на детето

Денят на детето. Слънце, широки усмивки, заразителен смях, топлина, прегръдки, игри... Всяко движение и емоция, които подчертават радостта от живота и истинската, неподправена обич. Едва ли има човек, който не би се съгласил, че животът на всяко дете трябва да е щастлив, спокоен, охолен, в здравословна среда, сред любящи близки хора, които насърчават напредъка му и развитието на най-добрите му качества и способности.

Ето приятна обстановка, описана от Лорън Уайзбъргър в книгата "Отмъщението носи Прада". Там, на късната закуска на майките, в апартамента с шестметрови прозорци с най-фантастичната спираща дъха гледка до препълнените сребърни блюда и до плодовия бар, на който присъстват всички възможни плодове, има подреден бебешки бюфет. завършващ с мънички чинийки, плодове, нарязани на миниатюрни парчета, подсладено кисело мляко с всевъзможни вкусове, със съответните бебешки лъжички и пакети с бебешки закуски.

Звучи сладко.

Сега, преди да продължим с балоните, захарния памук и забавленията в чест на празника, само да вметна, че децата са добри наблюдатели, а понякога и добри имитатори на случващото се наоколо. Например по време на празник като днешния изненадващо станах свидетел на следната случка. Четиригодишно палаво момченце много хареса немската ни овчарка – куче, което впрочем беше изключително дружелюбно и любвеобилно. Детето тича подир кучето, гали го, прегръща го, целува го и накрая го ухапа. Дете ухапа куче. Предположихме, че ако е чуло за кучета, които хапят, вероятно е решило да отвърне със същото в знак на привързаност и обич. Така че, да не забравяме: децата попиват околния свят, но не винаги го разчитат безгрешно.

И тъй като напоследък в този околен свят непрекъснато се борим с олигархията, направих си труда да науча как я възприемат децата. Няма да повярвате! Като игра. И имат право, защото непрекъснато чуват как някакви хора печелят и си поделят някакви средства.

Най-точното описание беше, че при олигархията е като на детска площадка. Точно преди да стигнеш, идват по-големите и заявяват:

- Площадката е наша. Люлките, катерушките, играчките... Сега всички да ни дадат и сандвичите си!

Оставаш в недоумение и питаш:

- А ние какво ще правим?

Отговарят ти:

- Свободни сте да гледате как ядем и играем. Ценно нещо е свободата.

Най-главният батко допълва, че управляват, защото имат голям опит и добро материално състояние.

Последното пък откъде е? Спестявали от закуски. Случващото се те навежда на мисълта, че са спестявали не от своите, а от чужди закуски.

Ако предложиш да играете заедно, напрягат се – звучи им опасно.

Да обобщим: олигархия е, когато двама-трима държат играчките и обясняват на всички останали колко хубаво е, че има играчки.

Важно е какъв свят създаваме за децата си.

Да е чист, искрен, справедлив, спокоен, здравословен и красив. Без значение дали на споменатата бебешка маса цари чак такъв излишък като в романа. Главното е в живота на детето да има много обич, разбиране, топли прегръдки и радост. И, разбира се, балони, захарен памук и забавления, с които несъмнено празникът продължава.