Историк: Ботев издига предосвобожденската публицистика до нейния връх

Кой уби Христо Ботев – вражески или приятелски е бил куршумът? Все още този въпрос е във фокуса на историци и на любители-изследователи на Ботевата гибел край на връх Околчица.

150 години по-късно е ясно едно – делата на будния поет са важите, а не непотвърдените факти. Това смята историкът Кольо Хубенов от варненския Музей на Възраждането.

Като историк с фокус в историята ни 15 -19 век, кажете ни какво е най-важното, което да знаем и помним за ролята на Христо Ботев като участник в националноосвободителното движение на България.

Две неща - публицистичната му и художествената му дейност, като книжовник и от друга страна на революционер, тъй като всички по-кадърни и можещи хора малко или много са се посвещавали и на този аспект от нашето Възраждане. Лично за мен по-сериозна среда остава художествената му дейност. Аз винаги съм си мислил, че тези две начала, които съществуват и които са необходими на даден човек, за да бъде гениален поет, публицист, литератор, ако щете да бъде гениален са противоречиви с това да бъде и революционер. До някаква степен и взаимно се изключват, тъй като да си гениален означава, че си много по-емоционален, ако щете много по-избухлив, много по-чувствителен и тези всички неща. Тази първосигналност, ако за художествената литература е ценна, тъй като позволяват едно по-експресивно изразяване, то за революцията са слабост, тъй като човек там трябва да е търпелив, премерен. Но въпреки това Ботев взима челно място и в двата пантеона - и на нашите възрожденски книжовници, публицисти и поети и на нашите революционери.

И една част, която не е достатъчно коментирана  - той е един заслужилите и високо оценени строители на новобългарския книжовен език.

Двамата с Каравелов, реално погледнато в навечерието на Освобождението, успяват да издигнат нивото на нашата възрожденска публицистика до нейния връх и оттам до днес в езиково отношение, тя не се е и променила и толкова много. Ако вземем някое от нещата на Ботев и просто осъвременим правописа, те не биха направили впечатление, че са писани през третата четвърт на 19-ти век, което в крайна сметка означава, че езикът на Ботев е жив. В него присъстват много елементи от Библията, от народното творчество и различни синтактични, метафорични и други конструкции, които са напълно характерни и за днешната публицистика.

Както е казал Левски „Дела трябват, а не думи“. Ботев в голяма част от живота си работи основно с думи, но когато идва моментът за това да се пристъпи към действия, той го прави

А във революционната му дейност кое е най-забележителното за вас като историк и въобще според историческата наука у нас?

Безспорно най-значимото това, е неговата саможертва когато с четата се качват на Радецки и временно го похищават. После слизането на козлодуйския бряг и преходът. Но, и там пак проличават тези неща в цялата му революционна дейност - в един определен период те се изпокарват, той напуска революционната организация, после пак се връща. 

Доста силно изживява това, че никой от селата и тези места, през които минава четата, реално не излиза да ги посрещне, което все пак е разбираемо в при мисълта, че тези хора вече са били най-ясно какво се е случило или поне са пристигали вече новини за това къде какво се случва в другите селища. Оказва се, че в някои периоди животът е по-ценен от идеала и това надделява. Това на практика нулево посрещане,  след като веднъж се сблъсква с него го изживява и по-тежко, ако може да се разчита на съвременниците, които пишат за тази промяна в неговото настроение и изживяването на цялото събитие.

Битката при Околчица завършва с гибелта на близо 130 четници, според различните източници може би цифрата варира, но има ли известна митологизация около тази последна битка заради малкото известни и доказани исторически факти?

По принцип има. Тъй като наистина няма достатъчно информация и ние днес не знаем какъв е бил точно последния момент на Ботев, но тук се преплитат няколко теми, които много отдавна и до днес битуват с различен знак положителен и отрицателен. Разбира се, любимата тема на българина за предателството, тоест много неприятни неща трябва да са свързани с предателство. В крайна сметка, около залавянето на Левски, витае дали е бил реално предаден или е бил случайно хванат. Априлското въстание е предадено. И това едната теза, че той е бил предаден от негови четници, като пак е било свързано с хазната. Тоест когато вече се вижда, че четата е била пред разпад и не е имал някакъв шанс да постигне каквото и да е било, да се разбягат и да се разделят парите. Докато,  според тези хора, Ботев е бил на по-категорична позиция, че не може да стане така. А втория вариант е, че е уцелен случайно, което пък придава един по-трагичен вариант на героя. Мисля, че имаше и трета версия, в която се самоубива в резултат на това, че не може да понесе всичко, което се случва и безизходицата, в която изпада четата.

И остава въпросът от приятелски или от вражески куршум умира Ботев. Кой уби Ботев? Този въпрос все още циркулира във вече интернет пространството.

Ами той ще циркулира докато не се намерят някакви категорични сведения или доказателство.

От тези три версии, които изброихте коя е най-вероятната според официалната историческа наука?

Лично според мен би трябвало да е тази за убийството му и тя мисля, че беше и най-ранната от трите, че е уцелен в челото от османски куршум. Останалите две мисля, че се появиха по-късно. Но, с тази тема за смъртта на Ботев и различните митове и теми не съм се занимавал подробно, така че не мога да кажа коя най.

 А според вас като историк добре ли една от тези три версии да бъде доказана с по-голяма категоричност и да остане окончателна или стойността на Ботев, за нас като общество, е безспорна и всичко друго е второстепенно?

Както е казал Левски „Дела трябват, а не думи“. Ботев в голяма част от живота си работи основно с думи, но когато идва моментът за това да се пристъпи към действия, той го прави. 

И в резултат на това неговото място в българския пантеон е гарантирано, без значение каква е била кончината му. Лично според мен Ботев може би жив щеше да е по-полезен на обществото ни, тъй като загинали имаме страшно много, а такива безспорни феномени като него не много и те винаги са по-ценни като живи!