Компас

Интервю

Crister "Mats" Olsson (EREB ALTOR, ISOLE): "Изкуството е всичко"

събота, 6 юни 2026, 15:43

Crister "Mats" Olsson (EREB ALTOR, ISOLE): "Изкуството е всичко"

СНИМКА: Hammerheart Records

Размер на шрифта

Интервю с Crister "Mats" Olsson (ISOLE, EREB ALTOR)

Шведските банди ISOLE и EREB ALTOR се раждат от края на FORLORN. Група, силно повлияна от CANDLEMASS. В последствие ISOLE и EREB ALTOR доразвиват стиловете си, като първите продължават да дълбаят в епичния дуум, а вторите – да копаят дори и в блека, изследвайки атмосферата на BATHORY. На 13 и 14 юни двете банди стават част от първия „Metal Weekend“, който ще бъде в софийския „Маймунарник“, в Борисовата градина. Организатори са „Blue Hills Events“, а другите банди са THEOTOXIN, EMBRACE BY DARK, KAMPFAR и DØDHEIMSGARD. Crister „Mats“ Olsson свири и в ISOLE, и в EREB ALTOR. И не само той. Двете банди са с почти идентични състави. И на повечето музиканти им предстои двойно излизане на сцената по време на „Metal Weekend“. Със съдействието на организаторите Crister "Mats" Olsson даде специално интервю за „От другата страна“. 

Интервюто с Crister "Mats" Olsson (ISOLE, EREB ALTOR) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 1.06.2026 година.

 

От другата страна - Привет, Mats, можем ли да твърдим, че всеки музикант от Швеция е повлиян отABBA?

Mats - Яко… Може би старите банди като нас, защото се израснали с ABBA. Те бяха големи, когато бях хлапе. Но не бих твърдял, че ABBA имат много с новото поколение от музиканти.

От другата страна - А на теб по какъв начин са ти повлияли?

Mats - Те са нещо, което си чувал, докато си бил хлапе. Всичко, което чуваш, виждаш, преживяваш, оказва влияние по един или друг начин. Така смятам. Израснал съм с ABBA, но никога не съм ги слушал като фен. Все още ми харесват, когато ги чуя. Не го правя твърде често, но музиката им е много добра.

От другата страна - А ролята на CANDLEMASS в музикалното ти израстване?

Mats - CANDLEMASS бяха една от причините да се захвана с метъла през 1991. Дотогава бяхме нагазили в дет метъла. Един ден чух CANDLEMASS и направо ме отнесоха. Решихме, че трябва да правим точно това и създадохме FORLON. Която по-късно се разклони в ISOLE и EREB ALTOR. Така че CANDLEMASS играят огромна роля в музикалния ми живот.

От другата страна - В България ще свириш и с двете банди.

Mats - Така е. Трима от нас свирят и в двете групи. Барабанистите са различни и ще пътуваме с двама до София. Останалите ще трябва да се фокусираме върху два концерта в една вечер. Ще е трудно, но и преди сме го правили. По някакъв начин работи. Усилието е да се съсредоточиш първо върху първия концерт. След което трябва да започнеш от начало. Да натрупаш адреналин, за да се концентрираш върху втория концерт. Не е толкова лесно. Но, както казах, правили сме го преди и ще го повторим и в София.

От другата страна - Едва ли имате време за бира между двата гига?

Mats - Просто ще се преоблечем, трябва да се пренастроим и такива неща.

От другата страна - Издаваш албуми и с двете банди. Най-важното, за да запазиш корените им?

Mats - Не мисля, че е важно за нито едната от двете групи. По-важното е да се развиваш, да напускаш комфортната си зона от време на време и да изследваш нови територии. Не бих казал, че е важно за някоя от бандите да се придържам към корените.

От другата страна - Как се провокираш, за да излизаш от комфортната си зона и колко е голяма тя, за да има място за две банди?

Mats - Опитвам се да вкарвам нови елементи, да опитвам различни нови детайли, нов ритъм, нови хармонии, за да изследвам нови музикални области. Откривам много вдъхновение извън метъла, в другите стилове музика. По някакъв начин се опитвам върху тях да изграждам метъла. Комфортната ми зона е достатъчно широка. Заради това и не е толкова лесно да изляза от нея във всеки един момент. Но може би разширявам границите, за да могат останалите в бандите да излязат още повече от техните.

От другата страна - Следваш ли някакви правила, когато работиш с едната или другата група?

Mats - Единственото правило, което следвам е, че крайният резултат трябва да ми харесва на мен. Защото, ако не ми харесва, дори да смятам, че на останалите дадената песен ще им допадне, няма да я издам. На първо място аз трябва да съм сигурен, че тя е добра. Иначе не виждам смисъл да я издавам. Т.е. източникът й няма да е сърцето, ако ме разбираш.

От другата страна - Много музиканти вярват, че истинската музика произлиза от сърцето. Има ли тогава фалшива музика?

Mats - В днешните модерни времена определено съществува фалшива музика. Ако използваш програми за генериране на музика, тя пак е музика, но вече не е изкуство.

От другата страна - Съзнателно ли се предпазваш от това положение?

Mats - Въобще не се опитвам да се предпазвам. На първо място никога не използвам Изкуствен интелект. В крайна сметка винаги можеш да разбереш дали авторът на музиката е компютър или човек. Обаче Изкуственият интелект постоянно се подобрява и става все по-добър. Не бих могъл да прогнозирам какво се крие в утробата на бъдещето. Може би Изкуственият интелект ще унищожи изкуството и в крайна сметка ще вземе връх. Много е трудно да се предвиди какво ще бъде бъдещето.

От другата страна - Трябва ли артистите да се тревожат?

Mats - В момента не, не би трябвало да се тревожат. Но, както казах, никой не знае какво крие бъдещето. И може би не само артистите трябва да се тревожат, а и хората от други сфери от живота. Изкуственият интелект завзема все повече позиции не само в изкуството. Може би постепенно ще ни отнеме работата и един ден ще покрие всичко.

Каквото е всъщност дуум метълът.

Mats – Абсолютно! Денят на страшния съд!

От другата страна - Има ли клише в дуума, което те дразни?

Mats - Не е точно клише, но тъгата и меланхолията в дуум метъла трябва задължително да присъстват. Няма такова нещо като „щастлив дуум“. Тъгата и меланхолията трябва да присъстват в текстовете и да бъдат отразени в хармониите. Защото, ако е тежко като дуум метъла, но няма онова меланхолично усещане, не е дум метъл. Поне не за мен.

От другата страна - През миналата година издаде нов албум с EREB ALTOR. Това означава ли, че работиш по ново издание на ISOLE?

Mats - Не съм сигурен. Никога не знам предварително. Всичко зависи от вдъхновението и неговите източници. Мисля, че в момента EREB ALTOR са по-близо до издаването на нов албум отколкото ISOLE, но нищо не се знае. Някак си усещам, че ми е по-лесно да създавам музика за EREB ALTOR, но не мога да обясня защо. Така е от няколко години. Често се срещаме с останалите. Всяка седмица го правим. При ISOLE географски сме разделени с барабаниста ни. Живеем на различни места, в същото време той стана баща и времето му е ограничено. Поотложили сме нещата. Това са само част от причините. Можем да създадем албум, но в момента с ISOLE сме в почивка, а с EREB ALTOR вървим все по-напред. Така е от няколко години.

От другата страна - Крайната цел на творческата ти дейност?

Mats - Да удовлетворя себе си. Звучи доста егоистично, но ще продължавам докато все още ми носи удоволствие. Докато все още се наслаждавам на музиката и тя ме вдъхновява. Това са искрата и пламъкът, които ме тласкат напред. Предполагам, че ще спра в деня, в който не изпитам повече удоволствие.

От другата страна - Опитвал ли си да свириш музика в други метъл жанрове?

Mats - В метъл жанрове не съм, но през 90-те издадох един албум с шведска фолк музика. За кратко работих с една стара шведска дет метъл банда WITHERED BEAUTY. Човек никога не знае. Може би някой ден, ако се появи възможност, бих се качил на друг влак. В миналото това бяха двете банди, с които съм се занимавал. За кратко през 90-те си имах работа и с една седемдесеттарска хеви метъл банда. Беше отдавна.

От другата страна - Защо метълът е до живот?

Mats - Музиката е голяма част от живота ми. И това продължава повече от 20 години. Това е начин на живот. Тя е начин на дишане. Начин на живеене. Все още ми харесва да ходя на метъл концерти. В същото време харесвам и друга музика, не само метъл. Музиката е толкова много и означава толкова много за мен. В нея се съдържат толкова много чувства, които са част и от моя живот и от които аз съм част. И не мисля, че не се разбираме.

От другата страна - Какво от живота не трябва да се смесва с изкуството?

Mats - Изкуството е всичко. Не съм сигурен. Много труден въпрос. Опитвам се да мисля за всичко, което правя в живота. За мен обикновената работа е също вид изкуство, защото трябва да импровизираш, да разрешаваш проблеми, което е също вид изкуство. Може би това са малкото моменти, в които просто сядам и играя някоя видео игра. Но може би и това е изкуство. Не знам. Ако се замислиш, изкуството е навсякъде.

От другата страна - А нещото, което е оказало най-голямо влияние върху твоето изкуство?

Mats - Това беше, когато чух за първи път албума на BATHORY „Hammerheart“. Никога не бях чувал нещо подобно. Което може би малко ме промени към по-атмосферичните неща, отколкото бяха CANDLEMASS. Атмосферата в ранните албуми на Quorthon е изключителна. Дори и днес смятам, че тези албуми са изключителни. Те са вечни. Усещанията, които провокират в мен, когато ги слушам, са специални. Трудно е да дам точно определение. Структурата на песните е обикновена, не е толкова сложна, но атмосферата, която той е създал, ме грабна от първата секунда.

От другата страна - Днешните банди могат ли да го постигнат?

Mats - Би трябвало да е възможно, но от BATHORY насам не съм чувал нищо подобно. Това ме разколебава в отговора. Един ден, може би, ще се появи артист или група, които ще постигнат същото ниво. Обаче, BATHORY отдавна са се превърнали в култ. Т.е. когато чуеш нещо, което ще ти въздейства по същия начин, то трябва да е ново. Няма как да е същото, защото вече е създадено. Трябва да ме взриви по друг начин. Създаването на същото няма да го направи оригинално, защото оригиналът вече съществува.

От другата страна - Това дълголетие може и да бъде постигнато днес?

Mats - Предполагам, че може. Ако произлиза от сърцето.

От другата страна - Днес как се привлича внимание с подобни епични композиции?

Mats - Музикалната индустрия е коренно различна. Навсякъде има толкова много музика. Ако сравняваме времената, в началото на 90-те нямаше Интернет. Днес достъпът до музиката е неограничен. Навън е истинска джунгла. В миналото слушането на музика беше някак си по-специално. Вземаш албума и наистина го слушаш нееднократно, постоянно. Днес по-скоро слушаш нещо, после нещо друго, не музика, а нещо, което вече не се възприема по същия начин.

От другата страна - Как тогава дуумът привлича внимание?

Mats - Вниманието към дуум метъла никога не е било голямо. Днес в тази посока нищо не е по-различно. Има много дуум метъл банди, но повечето го правят, защото го обичат. Сцената не е никак голяма. И никога не е била.

От другата страна - Интересното е, че всяка част от метъла в някакъв момент и била на върха. Което не се отнася за дуум метъла.

Mats - Дуум метълът никога не бил популярен за разлика от останалите метъл жанрове. Всъщност никога не съм се интересувал чак толкова от тенденциите. Правя това, което смятам, че е добро. Харесвам дуум метъла, епиката в него, атмосферата, която създаваш с тази музика. Не ме интересува дали е популярен или не е. Не се издържам като музикант. Имам редовна работа на непълен работен ден. Трудно е да се живее от музика. Едва няколко банди са успели да го постигнат. Освен ако не си много популярен. Трябва да си постоянно на турне, защото в албумите вече няма чак толкова много пари. Така че постоянно през цялото време трябва да си на сцена навсякъде по света. Не мисля, че накрая ще е приятно. По-скоро правиш концерти и турнета, за да задоволиш от време на време нуждите си. Ако го превърнеш в работа, леко ще убиеш радостта от музиката.

От другата страна - Какво мислят близките ти и колегите ти за това, че свириш дуум метъл без голям успех?

Mats - Повечето от колегите ми, с които работя, смятат, че съм много успешен като музикант, защото не познават други музиканти, които пътуват и свирят по света. Вероятно ми завиждат, че мога да правя нещо подобно. При EREB ALTOR не става въпрос чак толкова много за дуум метъл. Правим много повече фестивални участия и концерти с тях през годината за разлика от ISOLE.

От другата страна - Най-странната реакция от феновете по време на концерт?

Mats - Може би, когато публиката сяда на земята и имитира гребане на галера. По време на метъл концерт. Доста глупаво.

От другата страна - Защо да е глупаво?

Mats - Защото изглежда глупаво. Едни хора седят на земята и имитират гребане. Не знам какво да кажа…

От другата страна - Има ли публика, която отхвърля музиката ти?

Mats - Не съм го виждал, но ако се замислиш, винаги има някой, който не харесва поведението ти на сцената. Отнася се за всички групи. Понякога, когато отида на концерт, не смятам, че групата е добра. Всичко е въпрос на вкус. И в това няма нищо странно.

От другата страна - Концерти с какви групи предпочитате – от вашия стил или по-различни?

Mats - Както отбелязах по-рано според мен EREB ALTOR не са чак толкова дуум метъл. Постоянно свирим с групи от други жанрове. Пък и аз харесвам другия метъл, както и друга музика. Така че няма значение. Нямам нищо против с ISOLE да свирим с дет метъл банди. Мисля, че се получава. В това няма нищо странно. Все пак всичко е хеви метъл. Просто опаковката е различна.

От другата страна - Би ли посочил един метъл албум, който е едновременно изтънчен и нерафиниран?

Mats – Watershedна OPETH. Няма общо с дуум метъла. Защото не знам дали съществува изтънчен дуум. Той не е създаден, за да е изтънчен. Ако все пак трябва да посоча дуум албум, ще се спра на изданията на MEMENTO MORI. „Life, Death and Other Morbid Tales“ е такъв. Иначе посочих „Watershed“ на OPETH, защото той е пример за изтънченост. А и по някакъв начин е дуум.

От другата страна - Кой е твоят най-рокендрол момент?

Mats - Трябва да помисля… Много са… Може би разрушаването на хотелски стаи. Това е много рокендрол. Веднъж ми се случи, но беше по погрешка. И все пак е рокендрол. Старият ни басист разруши за една нощ три хотелски стаи. Беше заспал под душа и така наводни три стаи. Всеки е чувал историите как музиканти са потрошавали нещо някъде. Да стоиш под душа, докато наводниш три стаи е също по някакъв начин рокендрол. В крайна сметка клишето „секс, наркотици и рокендрол“ вече не е актуално. Т.е. махаш наркотиците и готово. Но в бекстейджа най-важното днес е личното пространство и възможността да останеш сам със себе си. Понякога се навъртат всякакви хора, на които мястото им не е там. Това не ми харесва.

По публикацията работи: Мартин Николов

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!