Лесна работа: Госпожа Корупция

На 29 юли една трета от европейските прокурори приключват мандатите си. Сред тях е и европейският прокурор от България.

Темата за избора на следващия определено не е тема на рубриката "Лесна работа". Тук се занимаваме с по-лежерните неща от живота: лято, море, радост... Всичко, което ни кара да се усмихваме и да очакваме по-добри моменти. Така че, ако трябва да се занимаем с нещо, което се доближава до въпросната област, можем да си харесаме старата, лицемерна, вездесъща госпожа Корупция. Онази, която тайничко изпразва държавни хазни, уж незабележимо строи градове в градовете, прехвърля топки между институции, развява документи с неясен произход и всеки път шокира аудиторията. Последното не ми е много ясно: всеки път един и същи спектакъл, а публиката... отново изненадана. Но явно това е трайна характеристика на аудиторията. Не само на националната. На всяка аудитория по принцип.

Всъщност митът, че в Европа източните държави са по-корумпирани от западните изглежда развенчан. Във всяка една от държавите – членки Европейската прокуратура е успяла да установи случаи на корупция, финансова престъпност, измами с ДДС, с европейски средства или с митнически такси. С две думи: няма чисти като сълза и по стара традиция, ако не говорим за нещо, не значи, че то не съществува.

Все едно, че сме в ресторант.

Ние, по-грозничките, от Източната част, сме насядали около трапезата и по наш си модел шумим, пазарим се, вдигаме наздравици, хващаме се за гушите, после се прегръщаме, но все пак не можем един без друг и се обичаме. Госпожа Корупция се е настанила удобно на масата, на видно място, обаче така е пременена и гримирана, че хем знаем, че е тя, хем няма доказателства. Към нея летят ордьоври, салати, основни ястия, квалитетни напитки, всичко, за което се сещате и което от друга страна въображението ви дори не може да нарисува. Красота. Изобилие. Завиждам на госпожата. За външния вид, за финансовото състояние, за отпилемлякото, за недоказуемостта и разкоша едновременно.

Но къде са красивите и умните, по-западничките, менторите, така да се каже? Как къде? В елегантните сепарета, където всичко е дискретно, от класа... Всичко е уфф колко прекрасно! Да сме наясно: не го казвам с ирония, напротив: дай боже всекиму да е в едно такова сепаре. Тиха, приятна музика, много полезна за храносмилането, здравословна храна, още по-здравословни отношения и приглушена светлина, заради която със сигурност няма как да забележим госпожа Корупция, свита под масата, като в стар шпионски роман. От време на време сътрапезниците я подритват – да не подава глава изпод покривката, че много неудобно така... Шегувам се.

По принцип, без значение дали е на масата или малодушно се крие под нея, наложи ли се да дава отговор, старата, алчна и лицемерна госпожа, го прави с такъв размах и самочувствие, все едно, че лично тя е финансирала всичките ни проекти, инвестирала е в сградите и, разбира се, притежава квартала, града и всичко останало. Всъщност... Последното никак не е далеч от реалността. Надуши ли, че някой се съмнява в нея, отвлича вниманието в обратна посока и ехидно се подсмихва към най-невинния в сюжета:

- Хм... Не че нещо, но хората говорят...

Така постепенно историята се променя.

Иначе на госпожата малко й трябва... Чужди сметки, чужди пари, контрол върху нещата.

На 29 юли промените в добра посока продължават? Надяваме се.