Русинова за джигитите: Контролът не е достатъчен, трябва обществено полезен труд

Тежката катастрофа на ул. "Челопешко шосе" в София е резултат от поредица от системни пропуски както по отношение на контрола над нарушителите, така и по отношение на състоянието на пътната инфраструктура.

Това каза в предаването на Радио Варна "Новият ден" експертът по пътна безопасност Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики. 

Според нея агресивните шофьори, които имат чести нарушения и застрашават живота и здравето на другите, трябва да полагат обществено полезен труд, като превенция на тежки инциденти. Тя предлага и по-стриги наказания.

За конкретния случай, тя посочи, че това не е проблем, за който институциите не са знаели. Това са хора, които са били добре познати на органите на реда и въпреки това не са били предприети достатъчно ефективни мерки, подчерта Русинова.

След инцидента екип на Европейския център за транспортни политики извърши собствен експеримент на мястото на катастрофата.

По думите на Русинова една от сериозните опасности е силно ограничената видимост заради избуялата растителност в разделителната ивица. В някои участъци тревата е достига  над метър и половина височина.

Оказа се, че видимостта е значително ограничена. В най-добрия случай тя е между 100 и 200 метра. При скорост над 150 километра в час това разстояние се изминава за едва няколко секунди, обясни тя.

Според експерта скоростта на автомобила, участвал в катастрофата, вероятно е била значително по-висока от първоначално коментираните 150 км/ч.

За да се врязва по този начин в автобус с тегло около 14 тона и да предизвика такъв ефект, скоростта най-вероятно е била много по-висока, смята Русинова.

Тя подчертава, че водачът на автобуса е направил всичко възможно да извърши безопасно маневрата си при сложните условия на пътя.

В контекста на обсъжданите от правителството мерки срещу незаконните гонки Русинова е категорична, че Министерството на вътрешните работи разполага с необходимите технически и човешки ресурси за противодействие.

Според нея много от участниците в подобни прояви сами публикуват видеоклипове и снимки в социалните мрежи, което значително улеснява идентифицирането им.

Тези хора често сами показват нарушенията си във Facebook, Instagram и други платформи. Ако има желание, има и възможност те да бъдат установени и санкционирани, коментира тя.

По думите й проблемът не е в липсата на информация, а в недостатъчно бързите и ефективни действия след подаването на сигнали.

Русинова е скептична, че глобите сами по себе си могат да спрат водачи, които демонстративно нарушават закона.

За хора, които се хвалят с финансовите си възможности, глоба от 200 или 300 евро не представлява сериозен възпиращ фактор, посочва тя.

Според нея конфискацията на автомобилите е стъпка в правилната посока, но при най-тежките случаи трябва да се обсъждат и по-сериозни санкции като общественополезен труд или дори ефективни присъди.

Това са хора, които съзнателно застрашават живота и здравето на останалите участници в движението. Санкциите трябва да отговарят на риска, който създават, категорична е Русинова.

Наред с контрола върху водачите, Русинова настоява държавата да обърне сериозно внимание и на състоянието на пътната инфраструктура.

Експертът изрази надежда, че бъдещите мерки на правителството ще включват не само засилен контрол и повече камери, но и конкретни действия за подобряване на пътната среда.