Steve DiGiorgio (DEATH TO ALL, TESTAMENT, екс-DEATH): "Успехът не е автоматичен"

Интервю със Steve DiGiorgio (DEATH TO ALL, TESTAMENT, екс-DEATH)

На 12 юни, в края на тази седмица, предстои нова среща с гения на Chuck Schuldiner. Въпреки че ни напусна през 2001 година, музиката му продължава да вълнува. На 12 юни в софийския клуб „Joy Station“ концерт ще направи трибютът DEATH TO ALL. В който участва една от най-великите ритъм секции в екстремната музика – барабанистът Gene Hoglan и басистът Steve DiGiorgio. Свирили в оригинала и още с кого ли не, и с кого ли да. Китарист е друг бивш DEATH - Bobby Koelble. Със съдействието на организаторите от „Wrong Fest“ бас чудовището Steve DiGiorgio даде специално интервю за „От другата страна“.

Започваме интервюто със Steve DiGiorgio. Казвам му че имаме 15 минути. Той ме пита, кой го е определил. Казвам му, мениджъра. Той ми отговаря – „Че аз за 15 минути отговарям на един въпрос. Нека са 30.“ Така, казва, ще имам с един отговор повече. Все пак 2 е повече от 1. Той се засмя... И на първия въпрос отговорът му беше 10 минути... И, разибра се, нямаше как да не го питам в края и за TESTAMENT. 

Интервюто със Steve DiGiorgio (DEATH TO ALL, TESTAMENT, екс-DEATH) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 8.06.2026 година.

 

От другата страна - Здрасти, Steve, поводът за това  интервю е концертът на DEATH TO ALL в България. Какво са DEATH за теб след толкова години от смъртта на Chuck Schuldiner?

Steve DiGiorgio - Обхванах голяма част от историята на групата. Срещнахме се Chuck, като тийнейджъри, когато се премести в другия край на страната. Напусна Флорида и дойде в Калифорния. Което е доста голямо разстояние. Щатите са наистина голяма страна и за някого, който е толкова млад да отиде в другия край на държавата, за да основе група, наистина беше голямо събитие. Запознахме се на 17-18 години. Той беше привлякъл барабаниста Chris Reifert. Двамата бяха създали демото „Mutilation“. Става въпрос за 1986 година. След като се сприятелихме с Chuck, започнахме да репетираме заедно просто за удоволствие. Вече бях в SADUS, а Chris и Chuck бяха големи фенове на бандата. Свиренето с техния двучленен състав, приемах за забавление. Днес не е голяма работа да разделяш времето си между две банди. Тогава обаче беше някак си някакво лично усещане да държиш на своята. Но двете групи бяхме много близки, излизахме заедно и си изкарвахме добре. Както казах, свирехме за удоволствие, но се забавялвахме доста. Бяхме млади мъже, които пиеха много бира, използваха много билки и слушаха тонове албум. Свикнахме да се мотаем заедно. Краят настъпи, когато на Chuck му се наложи да се върне вкъщи във Флорида, което е доста далече от Калифорния. Там отново сформира DEATH, за да издаде албума „Leprosy“. Доста време не поддържахме връзка. Години по-късно ме привлече заедно с момечтата от CYNIC, за да създадем четвъртия албум на DEATH. От този момент бях в постоянен контакт с него. Работих по следващите шест негови албума. Първите два са много добре познати – „Human“ и „Individual Thought Patterns“. За „Symbolic“ и „The Sound of Perseverance“ работих по създаването на материала и препродукцията. Доказателствата за това са в бонус парчетата в преизданията им. Появих се и в новото му превъплащение CONTROL DENIED. Работехме и по втория албум на CONTROL DENIED, когато той почина. Имам този продължителен контакт с Chuck и непрекъсната работна връзка с него. Когато почина, на всички ни беше ясно, че нещата приключиха. Това бяха неговите банди и неговите създания. На погребението му присъстваха много бивши членове на групите. Говорихме си да се опитаме, да завършим втория албум на CONTROL DENIED. Опитвахме се да измислим план и в същото време си говорихме колко е налудничаво, че всичко просто приключи. Беше голямо нещо, а в един момент Chuck вече го няма. И все пак всичко има смисъл. Защото DEATH бяха 100% неговата банда и представяха неговата визия за музиката. Вътрешно си взех сбогом с него и продължих по моите неща. След години се появиха младежи, които започнаха да организират трибют концерти в негова памет. Изпълняваха песни на DEATH и отбелязваха как групата им е повлияла и как са израснали с нея. Лека-полека започна и привличане на бившите членове за участие в тези трибют концерти. По някакъв начин всичко започна да се разраства. Феновете наистина се радваха, че могат да чуят този материал, изсвирен на живо. И колкото повече от бившите членове на DEATHсе включваха, които бяха работили в тясно сътрудничество с Chuck, толкова повече започнаха да се вълнуват хората. По някакъв начин това повлия и на създаването на DEATH TO ALL. Идеята беше да се съберем колкото е възможно повече бивши членове. И постоянно стоеше на дневен ред да привлечем някой, който може да изпълнява ролята на Chuck. Да изпълнява добре неговите партии. Останалите от нас, които сме тук, знаем как да си играем ролите. И за да отговоря на въпроса ти за липсата на Chuck. На първо място, както отбелязах, след като си отиде от този свят, всичко свърши. DEATH бяха нещо от миналото. Но днес групата отново е жива чрез нас. Някаква лудост е, защото наистина се наслаждаваме на концертите, хората, които идват, също. Нямаме нов материал. Просто продължаваме да изпълняваме песните от албумите на DEATH. Едни и същи песни от едни и същи албуми, но всички все още ги обожават. Ние все още обичаме да ги изпълняваме и всичко е страхотно. В страни от тези невероятни неща, наистина искам да отвлека Chuck за 20 минути, да го сваля на земята и да му покажа любовта, която хората продължават да поддържат толкова години след неговата кончина. Някои от концертите ни са много големи. Тази трибют банда в някакъв момент стана по-голяма от оригинала, от времената, когато DEATH бяха активни. Искам да му покажа, че дори и да го няма вече, той постави началото, той го направи и е по-голям днес, отколкото в миналото. Феновете си татуират образа му, логото на DEATH. И това се случва навсякъде по света. Положението е едно такова горчиво-сладко. Доволен съм, че хората все още го обичат и се чувстваме наистина поласкани, че можем да продължим делото му. Всяка вечер мислим за него. Правим всичко това заради него. Има я и тъжната нотка, защото той не е тук и пропуска всичко. Нямаше възможност да види резултата от неговото творение. Да усети любовта на хората и че те наистина обичат визията му за музиката. Емоциите се смесени. Но сме се концентрирали върху положителната част и заради това продължаваме. DEATH TO ALL, бандата, с която изпълняваме тези песни, са наистина нещо уникално. Правим го, защото феновете го искат. Спрат ли да искат да ни гледат, спрат ли да си купуват билети или да не се интересуват от нас, за нас е лесно да се откажем. Дори и да изпитваме удоволствие да поддържаме трибюта, го правим, защото хората искат да го гледат на живо. Ситуацията е свързана с желанието. За това и е уникална. Желанието на DEATH TO ALL никога не спира. Готови сме със следващото голямо турне. Някои от концертите са вече разпродадени. Вълнуваме се, че отново ще бъдем на сцена. В Европа в този състав не сме били от четири години и имаме да изпълняваме много добри песни. Нямам търпение да го направим.

От другата страна - Музиката на Chuck актуална ли е все още днес?

Steve DiGiorgio - Изключително актуална. Музиката му е много актуална, защото той разшири границите на техничността, смесена с мелодии и хармонии, които понякога не са толкова типично зли за метъла. Но звучат наистина добре в тежкия контекст на стила. Неговият начин да комбинира музика в този агресивен стил под името DEATH, има негативна конотация, но носи толкова позитивизъм. Този подход е вдъхновил толкова много музиканти. И продължава да ни вдъхновява и днес. Ние помогнахме за неговото създаване. Бяхме там, когато беше нещо ново. Издадохме го като нов продукт, който продължаваме да изпълняваме с удоволствие и да добавяме по нещо към него, опитвайки се да повторим това, което сме създали преди 25, 30, 35 години. Така че музиката е изключително актуална и днес. Музиката, комбинирана с текстовете, е големият отговор защо публиката се идентифицира с тях. През 80-те, в началото на 90-те, когато имаш хеви метъл банда, особено толкова екстремна банда, брутална ъндъграунд група, посланията обикновено бяха доста страшни – темите бяха за Сатаната, за демони, вампири, всичко, което се вписва в стила. Всичко беше едно цяло – образите, кръвта, извратените текстове, злото, вървяха заедно с музиката. В началото като по-млад Chuck правеше точно това. Но с годините и напредването на възрастта се научи да вмъква думи и истории от истинския живот и реални ситуации. Като ги пречупваше през вътрешния си свят, защото ги преживяваше. Те му се случваха. Създаването на тези текстове, за него бяха нещо като терапевтични сесии. Да ги извади от себе си, да ги напише и с тях да обясни злото в хората и странностите на света. И точно това е нещото, за което се хващат хората. Музикантите наистина оценяват музиката, техничността и разнообразието на DEATH. Но смятам, че групата от хора, в която влизат и такива, които не са музиканти, но се идентифицират с онова, което Chuck имаше да каже, е по-голяма. Той беше изразителен в текстовете си за реалността – малко отклонение за една тежка и брутална група, която се казва DEATH, която имаше толкова много позитивни послания за самия живот. Така че музиката и текстовете на Chuck и днес са изключително актуални. Не смятам, че те ще изгубят своята актулност скоро.

От другата страна - Защо логото на DEATH ставаше все по-изчистено с всеки албум? Ако си говорил с него за това, разбира се.

Steve DiGiorgio - На този въпрос има два отговора. Лесният е свързан с напредването на възрастта и появата на зрелостта. Също и с модернизирането на изображението. В някакъв момент паяжината беше премахната. Логото на DEATH беше ръчно нарисувано от Chuck. А той искаше в него да включи възможно най-много елементи, олицетворяващи злото. Смъртта е там и всичко изглеждаше много интересно. Но гледайки година след година това лого, в един момент ти се иска леко да го подобриш. Мисля, че промяната беше отговор на израстването му. Форма на по-директното отношение. Другата страна на отговора е свързана с дигиталното изкуство. През 90-те то беше нещо ново. И доста облекчи препроектирането на логата. Вече не беше необходимо да бъдат рисувани на ръка или да наемаш художници, за да го направят. Всичко това можеше вече да бъде правено дигитално. Звукозаписните компании, компаниите за мърч, принтираха това лого отново и отново и някак си предпочитаха по-изчистената версия. Само буквите без всички онези малки „зли“ детайли. Мисля, че беше въпрос на олекотяване на посланието. Резултат и от двете. Обичаме да си задаваме въпроса каква би била групата, ако Chuck продължаваше да е жив и тя никога не беше спирала да съществува. Самият аз донякъде съм сигурен, че в някакъв момент щеше да върне старото лого, защото би го намерил за забавно. Chuck беше много забавен. Не беше прекалено сериозен. Не мисля, че би имал проблем, ако в някакъв момент беше върнал старото, нарисувано с молив лого на DEATH. Мисля, че би го направил. Промяната на начина на представяне на логото е едно от тези неща, които се случваха постепенно.

От другата страна - Защо оценяваме хората едва, когато ги загубим?

Steve DiGiorgio - Това е лудост, нали? И май се отнася за всички артист. Вземи Randy Roads. След като някой си отиде следва експлозия от любов. Това е наистина много добър въпрос. Не знам защо. Виждам, че постоянно се случва. Обаче не изглежда толкова честно. Трябва да даваме тази признателност и любов на хората, докато се между нас, за да могат да им се насладят. Обаче човешката природа е друга. Може би е свързано с очакванията ни, че те винаги ще бъдат тук. И колкото и да обичаме изкуството им, просто чакаме следващия ден и следващата година, за да получим нещо ново. Така живеем с мисълта, че този процес е безкраен. И когато той прекъсне заради смъртта, изведнъж осъзнаваш, че повече никога няма да получиш нещо ново, което да оцениш. Така се появява свръхоценката на техния кратък живот. Но е странно, че някои хора стават по-популярни след като си отидат, а не докато са живи. Много е странно. Точно това се случи с Chuck. Него го няма толкова много време, а любовтта, която получава, става все по-голяма. Споменах за татуировките. Преди вниманието към DEATH беше много по-малко.

От другата страна - Можем ли да кажем, че музиката на DEATH издържа проверката на времето?

Steve DiGiorgio - Въпрос от доста високо ниво. Отговорът е толкова широкообхватен. Сещам се за класическата музика, създадена преди стотици години, която все още е изпълнявана. Ще използвам този отговор и ще го приложа към музиката, която е актуална за нашето време. Колкото повече се изпълнява музиката, независимо дали просто продължавате да я слушате след дълго време или се учите да я свирите, изучавате я и изследвате корените на композитора, предполагам, че ако предизвиква такъв интерес, ще издържи проверката на времето. Посредствените поп хитове и артистите, които се появяват и изведнъж натрупват милиони продажби, а на следващия ден вече ги няма, са временни и повърхостни. На тях им липсва дълбочината. Според мен колкото по-интересна е една музика, толкова по-дълго ще се задържи, защото хората ще продължават да откриват интересни неща за себе си, докато я слушат, изучават и интерпретират. Както се казва, няма да остарее, защото няма възраст.

От другата страна - Ти си част от DEATH TO ALL. Има още един проект с бивши музиканти от DEATH и това е LEFT TO DIE. Има ли конкуренция между вас?

Steve DiGiorgio - За мен самия няма. Обичам момчетата. Matt Harvey върши невероятна работа. Страхотен музиканти и човек. Същият е като нашия Max Phelps. И двамата го правят от сърце и душа. Партиите на Chuck буквално оживяват, изпълнени с истинска любов и уважение. Също така ги изпълняват точно. Matt беше част от оригиналтото DEATH TO ALL турне през 2012, когато бяхме деветима музиканти и постоянно се сменяхме. Тогава мисля, че сетът ни беше три часа. Песните бяха толкова много и от всички албуми, че ни трябваха двама различни вокалисти. Matt Harvey беше един от тях. Всъщност той се присъедини донякъде случайно, защото ни трябваше заместник на един от оригиналните членове, които бяхме поканили да се включи. Matt дойде на пожар и трябваше много бързо да навакса и да научи материала. Свърши невероятна работа. И сега също върши страхотна работа. Обичам ги тези момчета. Разбира се Terry Butler и Rick Rozz също са невероятни. Общувал съм много и с двамата. Страхотни приятели са, много силна част от историята на групата и се справят много добре. И разбира се Gus Rios. Страхотен човек. Той направи много турнета с DEATH TO ALL, докато Sean Reinert беше част от трибюта. Всака вечер Gus излизаше на сцената и изпълняваше по няколко песни с нас. Корените му са там. Така че двамата небивши членове на DEATH Matt и Gus имат история с трибюта DEATH TO ALL. После имаш нас - Gene Hoglan, Bobby Koelble и аз, които по едно или друго време сме били част от съставите на Chuck. Иначе LEFT TO DIE звучат отлично. По-фокусирани са, изпълняват първите два албума и най-вече „Leprosy“. Т.е. концентрирали са се върху една много специфична част от звука на DEATH. Ние с DEATH TO ALLобичаме да изпълняваме композиции от всеки период, което е единствената разлика между двете групи. Двамата с Max понякога се шегуваме, че трябва да направим турне заедно. Не знам дали няма да пресолим манджата, защото ще предложим доста от същото, но бихме се забавлявали много, защото са страхотни момчета. Плакатът би изглеждал много добре, защото и двете групи имат „TO“ по средата на имената – DEATH TO ALL и LEFT TO DIE. Имаш два пъти „TO“. Виж, между нас няма конкуренция. Както казах, преди да създадем DEATH TO ALL, по света съществуваха толкова много трибюти от всякакви музиканти. Имаше две различни банди с името SYMBOLIC – в Канада и в Колумбия. В Чили имаше група, която се казваше HUMAN или DEATH HUMAN. Поддържахме за кратко комуникация с барабаниста им. Навсякъде по света има групи, които правят същото. И никъде няма конкуренция. Колкото повече, толкова по-добре, защото по този начин DEATH и тяхната музика са постоянно живи. И всичко е за забавление.

От другата страна - Два въпроса за TESTAMENT. Имате нов албум „Para Bellum“. Говорили ли сте си с Eric Peterson, Alex Skolnick и Chuck Billy за музиката им в края на 80-те и началото на 90-те и защо тогава групата беше толкова голяма?

Steve DiGiorgio - Разбира се. Абсолютно. Наясно съм с този период. Живея в същия район като тях. Мястото е Сан Франциско. Със сигурност си наясно с траш сцената на Бей Ериа. Всички бяхме част от тази сцена. Оригиналната ми банда бяха SADUS. Бяхме много наясно със силата на TESTAMENT тогава. Трудно е да си представиш, че в някакъв момент бандата беше толкова близо до нивото на METALLICA. METALLICA обаче се качиха на космически кораб, напуснаха орбитата и се превърнаха в най-голямата метъл банда. Но TESTAMENT се въртяха по MTV, въртяха ги по Радио FM. Правеха страшно много големи концерти. Отваряха за всички големи като BLACK SABBATH, JUDAS PREST, IRON MAIDEN, MOTÖRHEAD. За мнозина първите четири-пет албума са върха в кариерата на TESTAMENT или, както каза, края на 80-те, началото на 90-те. Това бяха техните години. Те бяха много уважавани, пионери, първи по рода си. Бяха оригиналът. Chuck и Eric бяха свършили наистина много добра работа, запазвайки групата жива. Оцеляха през тъмните време в средата и края на 90-те. С новото хилядолетие стилът беше съживен. Оттогава албумите им стават все по-тежки и все по-мощни. Групата успя да се съхрани и да остане актуална. Концертите са все така големи. Продаваме добри количества от албумите и поддържаме фенската база. Наследството е непокътнато, а групата все така мощна. Дори двама от нас да са на 60-ет, ние с Alex на по 50-ет, а барабанистът ни да е в средата на 20-те. С целия успех на новите записи и с продължаващия успех на TESTAMENT през годините, винаги сме били наясно, че пикът им е бил в началото на 90-те - с всички преиздания, които правят, с ремастерирани и ремиксирани албуми, с нови обложки и снимки. Някои от тях ги изпълнявахме целите, за да върнем блясъка на миналото, както казват. Да се потопим в носталгията. Имаше песни, които за първи път звучаха на живо. Те не са били изпълнявани дори на оригиналните турнета в подкрепа на албумите. Интересно е да наблюдаваш хората, как се радват на материал от преди 30 години, сякаш отново е нов. Наясно сме с този период на TESTAMENT. Но дори и по този начин да поддържаме миналото живо, бъдещето за групата е все така широко отворено. Просто продължаваме без да се спираме, което наистина е супер.

От другата страна - А защо тогава TESTAMENT са по-големи днес, а не в пика на кариерата им? Заради повечето поколения, които слушат музиката им или заради нещо друго?

Steve DiGiorgio - Още един добър въпрос. Поздравления. Отговорът според мен има много общо с онова, което каза. Сцената е стотици пъти по-голяма от времената, когато тези групи са били по-млади. И по-специално при TESTAMENT, които бяха само с няколко години по-стари от оригиналната ми банда SADUS. Ние бяхме малко по-малки от тях. Гледахме групите от Бей Ериа като METALLICA, TESTAMENT, VIO-LENCE, POSSESSED и останалите, всички яки банди от там и следвахме техния подход. Те отвориха вратите и създадоха сцена. Буквално я измислиха. Когато групите ставаха все по-големи, се разрастваше и сцената, защото хората се насочваха към новия звук. В началото на концертите на SLAYER, когато идваха да свирят тук, имаше между 200 и 400 души. Едва ли можеш да си го представиш, защото сега излизат пред 20 000. Спомням си MEGADETH. Гледах ги, когато издадоха първия си албум. Отваряха за EXODUS. Бяха в съвсем обикновен клуб, който събираше между 300 и 500 души. И това беше успех. RAVEN, ANTHRAX, MERCYFUL FATE също свиреха на подобни места най-много пред хиляда души. През 2018 свирихме със SLAYER на тяхното прощално турне. Бяхме с LAMB OF GOD и ANTHRAX. Концертите бяха в хокейни зали и амфитеатри с капацитет 12, 15, 18, 20 хиляди места. И това всяка вечер. Развитието на сцената е свързано с това, че групите стават все по-големи, защото все повече хора искат да ги гледат. Но има и групи, които бяха големи в миналото и с времето загубиха фенове. Предполагам заради музиката, която издават. Успехът не е автоматичен. Трябва здраво да се потрудиш за него, създавайки добра музика. Мисля, че това е ключът към успеха на TESTAMENT.С всеки албум групата надгражда и остава свързана с феновете си. Вслушваме се в това, което хората харесват в музиката. Фактът, че прегръщат по-тежките ни албуми, ни мотивира да им предложим нещо още по-тежко следващия път. Честно казано точно това харесваме и ни е лесно да вървим в тази посока. Така и процесът е по-забавен. Много от метъл групите с успешна кариера и много добри албуми, не предлагат разнообразие, както е при TESTAMENT. Ние можем да изпълняваме от бласт бийтове, през груув до балади. Една от малкото групи, които имат балади. В миналото някои от баладите на TESTAMENT се въртяха постоянно по радиата, което им донесе голям успех. В новия албум от много време за първи път отново има балада. Което отново акумулира успех. Говорейки от гледната точка на TESTAMENT, фокусът е винаги върху разнообразието и способността да сме постоянно гъвкави. Да даваме на феновете добра комбинация от онова, което харесват. Мисля, че точно това поддържа групата толкова силна през годините.