Лесна работа: Демонтиране на модела

След толкова разговори за олигархията, естествено беше да стигнем до важна стъпка – демонтиране на модела. Като всяко съдбовно действие, и това изисква прецизно планиране и добра организация. В случая в рубриката "Лесна работа", от която нищо не зависи, имаме привилегията на зяпача - да се излежаваме на диванчето и да се правим на компетентни.

Сега се фокусираме върху модната тенденция за демонтаж на модела.

Първо структурираме монтажа, а после - съответно и демонтажа.

Като всички уважаващи себе си хора, не губим време да четем инструкции.

Началото е невинно.

Започва се приповдигнато, със самочувствието, че моделът ще бъде сглобен за десетина минути. Главният герой отваря лъскава кутия със златен надпис "Олигархия". Съдържанието включва примерно: една глава, три резерви, 576 съставни части, пет крепежни елемента и две мистериозни неща, наречени „А-23“ и „С-13“.

Ясно и лесно. Първи елемент се свързва с втори. Главният герой се залавя да организира нещата. След ден-два не изглежда чак толкова ентусиазиран. По пътя между двата елемента от нищото се явяват безброй други неясни детайли, навързани един за друг.

Но олигархия е това! Не е шега работа! Логично е да има сенчести моменти.

След изтощителна дейност главният герой успява. Класическият резултат - една част остава неизползвана. Впоследствие се оказва, че на нея би трябвало да се крепи цялата конструкция. Ето защо моделът стои накриво.

При монтирането на олигархичния модел, както при всеки монтаж, се преминава през различни психологически фази. В началото - оптимистично очакване, че ще бъде великолепно и добре инкасирано. После идва гневът, че архитектът е сгрешил. Преминава се през класиката на преговорния процес в стил „Да заменим това с нещо друго или направо да прескочим този елемент“... Следва успокоението, че всичко е наред и накрая танцът на победата: „Справих се супер!“. Но защо остават няколко части? Е, ако след монтажа не останат неизползвани части, или си гений, или си забравил нещо важно вътре.

Аха. Важното нещо вътре започва да клокочи, да недоволства, да организира протести, да води до следващи избори. И се стига до демонтаж.

Процесът на демонтаж се слави с това, че е къде-къде по-философски от този – на монтажа. Започва с идеята за разглобяване и отново напасване на частите. Някъде в средата на действието се чува неочакван, силен шум и кривата конструкция се прецаква. В настъпилата оглушителна тишина могат да се случат хиляди неща, включително човек да преосмисли избора или дори живота си...

Важното правило при демонтаж е, че винаги има част, с която да се отнасяме много внимателно. Трябва да я извадим от конструкцията изключително прецизно, за да не я нараним. Е, точно тя, за разлика от всички останали части, винаги създава проблем и не се дава... Или не помръдва, или се чупи и няма как да бъде подменена.

По стара неписана традиция, тази част е свързана с политически кабел, с високо напрежение и с човешки съдби.

Да обобщим: при олигархичния модел, както при всеки друг, когато го монтираш, много се гордееш, че си свършил добра работа, а след демонтажа, взрян в купчината части, стигаш до не особено оригиналния извод, че всичко е временно.

Общо взето... вечният цикъл: човек, схема, отчаяние...

И мистериозната част, която на финала прецаква всичко. Коя ли ще е?