Изложба на БАН "По следите на кучето в Древна Тракия" гостува във Варна

В зала "Север" на Регионален исторически музей - Варна от 16 юни до 16 юли гостува изложбата „По следите на кучето в Древна Тракия“, подготвена от Националния природонаучен музей при БАН.

Официалното откриване е от 16 часа на 16 юни с вход свободен.

Експозицията представя данни от писмени извори, иконографски паметници и археозоологични останки, за да представи връзката между кучето и човека в Древна Тракия. Посетителите ще могат да разгледат находки на кучета от тази епоха, открити при археологически проучвания в различни части на страната.

Автори на изложбата са гл. ас. д-р Надежда Карастоянова, археозоолог в НПМ-БАН, Стелла Николова, докторант в Националния археологически институт с музей при БАН и гл. ас. д-р Ели Филипова от Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ при БАН. Консултант е проф. Николай Спасов, палеонтолог в НПМ-БАН.

В изложбата са представени данни за присъствието на кучето в тракийската иконография и за различните роли, в които човекът го поставя – помощник в лова, пазач, пастир на стадата и спътник на своя господар и използването му в гадателски практики. Може да се видят изображения на иконографски паметници с нашийниците, използвани в Тракия – от по-обикновени въжени и кожени екземпляри до метални, с по-сложна изработка и украса, използвани за хрътките на тракийската аристокрация.

Данните, събрани от учените, показват, че кучето е първото животно, одомашнено от човека. Генетичните им изследвания потвърждават, че то произхожда от вълка, като предположенията са, че това започва преди около 40 хил. г. с многократни опити и смесване на различни диви и опитомени популации из различни части на древния свят. Останките на кучета от палеолита са малко и много трудно различими от тези на вълците. През Праисторията се откриват различни подвидове като сред тях най-известните са средно голямото куче (Canis f. intermedius) и значително по-дребното торфено куче (Canis palustris).

Одомашняването на животните променя значително техния облик и един от първите белези за това е намаляването на обема на черепната кутия, което вероятно е следствие от подбор на животни с по-малко агресивен характер. Типични външни промени са още скъсяването на муцуната и редукцията на кучешките зъби.

Изложбата е част от инициативата за създаване на „Corpus Animalium Thracicorum: дигиталeн корпус на фауната в тракийските земи (1000 г. пр. Хр. – 500 г. сл. Хр.)“.

Повече за археозоологията и любопитни находки по българските земи можете да чуете в интервюто на Валерия Василева с д-р Надежда Карастоянова в звуковия файл в началото на публикацията.