Лесна работа: Извинете за безпокойството!

Наскоро стана дума за професионалните създатели на обезпокояващи истории и за тревогата, която те успяват да събудят, превръщайки дреболиите в екзистенциални кризи с международен мащаб. Връщам се сега към безпокойството и единствената причина да го направя е, че все по-често го откриваме наоколо – в погледите на хората, в страховете и поведението им.

Защо ми е да се занимавам с безпокойството? Оставим ли го да се вихри, може да вгорчи живота ни. Безпокойството със забележителния му талант да върти страшни сценарии и да преобръща фактите с хастара наопаки. С него лекото главоболие изглежда като финална лента, а най-обикновената грешка си е направо краят на света.

Безпокойството няма умора.

Дадем ли му възможност, може да превърне малки проблеми в грандиозни, от нищо да създаде катастрофални последствия.

Освен това изглежда заразно. Точно както радостта, положителните нагласи и доброто настроение. А аз определено предпочитам епидемия от щастие, отколкото тежка вирусна тревога.

Какво прави прекомерното безпокойство?

Кара ни да се взираме в миналото толкова яростно, че да превърнем това в нещо като хоби. Да анализираме всяка глупост, която сме имали неблагоразумието да кажем или направим преди двадесет години. Естествено, анализът е необходим, но веднага след събитието. По възможност да е кратък, ясен и да завършва с поука. Оттам нататък работим за подобрения, а не да творим трагични и никому ненужни сценарии.

После, точно се откопчим от миналото, и безпокойството ни залепя за бъдещето – да съчиняваме безкрайни списъци с несъществуващи проблеми.

Когато сме притеснени, не се занимаваме с нещата тук и сега – те не са благодатен извор на паника, което ги прави скучни.

Тук е мястото да намесим специалиста - Дейл Карнеги и неговата книга "Как да преодолеем безпокойството" - настолно четиво за всекиго, който се старае да се пребори с ежедневните тревоги? А те, както знаем, не решават проблеми, по-скоро ги задълбочават.

Ето ги чудесните основни принципи:

Да живеем днес, без тревоги за минало или бъдеще, фокусирани върху нещата, които можем да направим именно тук и сега.

Неизвестното предизвиква страх, поради което Карнеги препоръчва да обмислим най-лошото, да го приемем и да работим за подобряване на ситуацията. Звучи разумно. Разбира се, важно е да действаме, да не се вкопчваме в дреболии, да приемем онова, което не можем да променим...

И най-много ми харесва: да поставяме граници на тревогата. Представям си го структурирано: време за безпокойство всеки трети вторник в месеца между 15:00 и 16:00 часа. След това животът продължава - среща с приятели, два коктейла, подготовка за следващия работен ден... Обичайните неща.

Няма да усложнявам понеделника ви с практически техники. Който иска, може да ги открие и да ги задейства сам.

В общи линии ценното послание е, че повечето неща, за които се тревожим, никога не се случват. А с тези, които се случват, често се справяме много по-лесно, отколкото сме предполагали.

Харесва ми по улиците, в градския транспорт, навсякъде наоколо да виждам повече усмихнати и ведри хора. Това прави средата по-приятна и здравословна.

Можем да пробваме лека гимнастика на поведението: да действаме, вместо да се тормозим с предположения, да се интересуваме от факти, не от конспиративни теории, да живеем в сегашно, не в минало време и да не се поддаваме на абсурдите на безпокойството. Това го смалява, прави го излишно.

И да, не можем да контролираме всичко, но можем да влагаме повече светлина, радост, вдъхновение. Да живеем с удоволствие и усмивка! Този прекрасен живот...