Представяне на сборника с разкази „Деца“

30 юни, вторник, Концертно студио на Радио Варна, 18:30 часа

Представяне на сборника с разкази „Деца“ на Мариана Пенчева. 

„Деца“ е една необикновена книга-кауза, посветена на децата в неравностойно положение, чиито истории за борба, кураж и надежда, заслужават да бъдат чути. Сборникът излиза с подкрепата и по инициатива на Българското национално радио, Издателство „Библиотека България“.

Историята на Мариана Пенчева е достойна за книга сама по себе си. Без никакво преувеличение може да се каже, че тази достойна българка е преобърнала съдбите на много деца в неравностойно положение, като дори приема и отглежда с обич първоначално десет (после дванадесет) от тях в дома си във Велико Търново. Без помощ от държавата, без финансиране по европейски програми, без да бъде приемен родител, но с твърдата убеденост, че иска да даде на децата равен шанс и че доброто е заразно. И се оказва права – на помощ през годините й се притичват хора, които също като нея смятат, че всяко дете заслужава щастие.

Днес някои от тези деца „от смесен произход“ са вече студенти, други са още ученици, но едно нещо остава константа – това е едно изключително сплотено и задружно семейство. На почит са емпатията, съпричастността, стремежът към развитие и любовта към изкуствата: децата рисуват, пеят и танцуват, творят бижута, работят с глина и изработват декори за театралните си постановки. Също така са сякаш надраснали връстниците си с чисто практически умения. Сред тях има няколко готвачи, а вече и шофьори; отговорностите за дома са споделени и въпреки обръщението „госпожо“, веднага става ясно, че възприемат Мариана като майка.   

Учител, философ и психолог, Мариана Пенчева винаги е искала да работи с деца и да им бъде опора. През 2010 г., два дена преди началото на учебната година, е назначена в основното училище „Васил Априлов” в село Гостилица. То е и селото на нейната баба.

Предупреждават я, че децата идват от много тежка среда, кой без родители, кой само с един, кой от многодетно семейство. Настанени са в седмичен пансион към училището. А Мариана си казва, че неслучайно провидението я праща там. Настанява се в къщата на баба си, за да е по-близо до децата.

Бързо намира подход към учениците, разкрива талантите им, организира различни извънкласни дейности и запалва трайно любовта им към творчеството. Когато през 2014 г. училището е закрито, Мариана е изправена пред тежък избор: да прояви ли „здрав разум“ по общоприетите стандарти, завръщайки се сама във Велико Търново, или да вземе със себе си поне част от тези 65 деца, оставени на произвола на съдбата?

В крайна сметка решава да действа в синхрон с думите на големия писател Никос Казандзакис: „Блажена да бъде оная божествена искра, която ни кара да пренебрегнем съветите на здравия разум“. Взима със себе си първоначално десет от децата, след като получава писмено разрешение от майките им. Заживяват заедно във Велико Търново. Когато поема изцяло грижите за тях, най-малките са на 7 години, а най-големите – на 13.

Добрите дела на Мариана Пенчева не остават незабелязани. Тя е носител на  различни награди, сред които са „Майка на годината“ 2015 г., „Жена на годината“ 2016 г. в категория „Герои всеки ден“, международната награда на Европейския парламент „Европейски гражданин на годината“ за 2016 г.,  „Жена на десетилетието“ 2019 г., Голямата награда „Агент на промяната“ 2024 г.

Работи като педагогически съветник в ОУ „Пенчо Рачев Славейков“ във Велико Търново. През годините дейността й е непрестанно свързана с интеграция, както и със справяне с деца с проблемно поведение. Вероятно без да си дава сметка, Мариана се превръща в пряко доказателство, че все още съществуват такива личности – тихи и ненатрапчиви герои, които променят с любов, търпение и постоянство света около нас.

Но има и друг аспект на личността й - любовта към литературата. При Мариана обаче писането е с допълнителен, дълбоко емоционален пласт, пряк резултат от автофикцията в него. Пенчева не просто разказва, тя директно въвежда читателя в реалността на деца в проблемни ситуации, които въпреки всичко успяват да оцелеят и да продължат напред, запазвайки човещината си. Нейните разкази не са пропити с вселенска печал и меланхолия, напротив: въпреки често ужасяващите обстоятелства и сцени, в тях главни герои между редовете са вярата и надеждата. Това са литературно-житейски етюди за невидимата, но здрава спойка между хората, за правото на бъдеще и радост.

Сборникът започна своя път сред публика на 1 юни - Международния ден на детето в Първо студио на БНР, срещи с читатели вече имаше във Велико Търново, а на 30 юни очаква своята публика и във Варна. Освен на хартиен носител, сборникът ще достигне до публиката и под формата на радиотеатър.

За доблестните дела трябва да се говори на висок глас. Така те се превръщат в пример. Емпатията е ключов фактор във всяко общество, а децата не са просто нашият залог за бъдеще. Те са и най-верният тест за това доколко се справяме с отговорността да бъдем възрастни.

Ще оценим дълбоко всяка подкрепа в това благородно начинание!