Лесна работа: Скрити мотиви?

Отива си юни – месецът на цъфтящите липи и рози. Месец, в който все по-често поглеждаме към морето, стягаме планове и куфари за ваканция, предвкусваме всички прекрасни неща, които предстоят до края на лятото.

Освен това, може да се каже, и месецът на детето, защото така започва - с деня на децата. Не че всеки ден не е техен. Но все пак... Има един ден, в който сме решили, че им дължим повече играчки, забавления, захарен памук и усмивки. Изобщо: юни е прекрасен месец.

И като намесих децата, изкушавам се да разкажа история от вчера.

Героите в нея бяха четиригодишно момиченце, деветгодишното му братче и майка им. Така се случи, че наблюдавах сценката. Момченцето и майка му излязоха да ритат топка. В това удоволствие за малката сестричка нямаше място и точно преди да се погрижим за нейните развлечения, тя грабна една свирка, седна на столче и започна енергично да свири, да дава тон на мача и да въвежда ред и дисциплина. Беше изумително как едно дете на четири години само за секунди промени организацията на играта и от аутсайдер се превърна в човека, който решава нещата. Казах си: „Има хора, които в каквато и реалност да попаднат, отвътре им идва да се центрират в нея и да я дооформят по свой модел“. И тъй като преди това събитие, момиченцето беше изрисувало стената в коридора с доматен сок, представих си анализите, които биха направили дълбокоуважавани психолози.

Зигмунд Фройд вероятно дълго би се взирал в стената, преди да му хрумне, че това е същият червен цвят като цвета от емблемата на спортния екип на бащата, което със сигурност не е случайно. В края на деня би заключил, че налице е вътрешен конфликт: детето иска да бъде свободно, но околният свят му налага ограничения. Ако родителите възразят, че детето е само на четири години, Фройд би отвърнал, че именно това е най-опасната възраст за подобни вътрешни конфликти.

Жан Пиаже би препоръчал на родителите да не се карат на детето, тъй като то преминава през важен етап и трябва време докато стигне до стадия на формално-логическите операции. А това, че по стената са се образували вулкани от доматен сок, е отличен знак за развитие на мисленето в символи.

Лев Виготски би определил случващото се като социален процес, би събрал всички роднини, няколко съседски деца и домоуправителя и би организирал колективно рисуване и четене на „Хамлет“. За да бъдем по-актуални, защо не „Хамлет, картина и чаша вино“? Тъй като според него произведенията на изкуството са обществени оръдия, те претопяват емоциите и ги превръщат в специфична сфера на индивидуален човешки живот.

Бъръс Скинър сигурно би дошъл на мястото с дебела папка, пълна със списъци за подкрепление, би обяснил, че проблемът е във вниманието, което детето е получило и което подсилва поведението и вероятно би препоръчал добрата стара система: ягодка, ако не рисува по стените и черешка, ако остави на мира и другата част от интериора. В резултат на усилията, детето би се сдобило със стройна система да изнудва семейството за сладкиши в случай, че рисува с кетчуп не по стените, а на хартия.

При Монтесори вероятно би се стигнало до обособяване на артистично кътче с био бои и естествено осветление.

Други анализи биха включвали емоционална несигурност, чувство за вина, криза на инициативата, свобода на избора.

А детето се забавляваше.

Понякога светът е по-простичък и приятен от усложненията, с които го товарим.