Проф. Хр. Кожухаров за сектите: В началото злото въобще не личи

Да скъсаш с близките си, да продадеш имот и да се изолираш до такава степен, че да станеш подвластен на един човек – лидер, и да бъдеш увлечен от неговата харизма. Как е възможно това и как можем да се предпазим?

Да си част от секта не е диагноза, не е болест, смисълът тук е социален, подчерта за Радио Варна и предаването "Новият ден" проф. Христо Кожухаров, председател на Българската психоаналитична асоциация. Обикновено това са хора, които преминават през труден период в живота си, поясни той. По думите му тези хора търсят смисъл, принадлежност, бъдеще и история – всичко, което им предлага общността. Впоследствие чрез изолации и контрол лидерът започва да упражнява сериозно психологичесо въздействие върху членовете, допълни специалистът.

"Червените лампички", преди да стигнем дотам, са много, и трябва да ги забелязваме, категоричен е той:

Бих бил много внимателен, когато някой твърди, че притежава единствената истина. Ако ви убеждават да прекъснете контакти с близките, ако сте подложени на постоянен емоционален натиск и достъпът ви до информация извън групата е ограничен, това са сериозни предупредителни сигнали.

Истинските трудности идват след "откъсването" от сектата и продължаващата работа със специалистите. Хората се чувстват като жертви и изпитват силна вина, срам и усещане за изоставеност. Те са загубили своята идентичност и имат нужда от дълга психологическа подкрепа, за да се възстановят, подчерта той.

Да не спираме да поддържаме връзка с близките си, да проверяваме информацията, която получаваме, и да не вярваме сляпо в една-единствена истина, посъветва още психиатърът. По думите му именно връзката със себе си, с близките си и с хобитата или спорта ни помагат да запазим своето критично мислене и свобода.

Интелектът не е застраховка, подчерта проф. Кожухаров. Всичко зависи от това каква е ситуацията, в която човек се намира.

В началото злото въобще не личи – всичко изглежда като една общност, в която ще правим заедно много добри неща, но следствието е едно – психологически регрес, изоставане, и търсене на заместник на бащината или майчина фигура, след което настъпва контролът, каза още проф. Христо Кожухаров. С него разговаря Александър Йорданов. Цялото интервю е в началото на публикацията.