Лесна работа: В един прекрасен юлски ден

В един прекрасен юлски ден... Нали си представяте колко много продължения може да има това изречение.

"В един прекрасен юлски ден" е разкошно начало.

Може да предполага случайна среща с миналото. Просто всеки си върви кротичко и замислено в своята посока и изведнъж се сблъскват. Примерно двадесет години по-късно. Неочакваното събитие връща цял един отдавна отминал и забравен живот. В друго време, на друго място, с други хора. В началото разговорът едва поема дъх, докато всеки се опитва да си припомни отминали събития. След това започват да се питат за познати, с които са споделяли прекрасни моменти, но за които отдавна не са се сещали. Изригват спомени за шумни срещи край брега, музика, радост, танци, китара...

Изключително е. Някак мило, приятно, стоплящо сърцето.

Или... в един прекрасен юлски ден минаваш край двора на училището и знаеш, че през септември вече други ученици ще влязат там, а ти ще продължаваш по мечтания житейски път, както си го набелязал. Енергията на абитуриентския бал внимателно се разтваря във времето. Цветове, настроения, разговори, очаквания – всичко е било прелистено, обмислено, разказано и многокротно преживявано, отново и отново, а сега тихичко се разстила, за да отстъпи място на следващите моменти. Всички снимки, всички запечатани празнични мигове вече спокойно си отдъхват в паметта на телефона, а ти стягаш багажа и плановете за важно пътуване.

Денят е красив, ухае на лято, небето сияе и знаеш колко много невероятни неща ти предстоят. Подминаваш притихналия училищен двор. Други места, други хора, други радости те очакват, нали?

Или... в един прекрасен юлски ден излизаш навън и тръгваш по тесните улички, край старите и красиви сгради. На места виждаш мъничък отрязък от морето – свеж и очарователен като деня, като месеца, като лятото.

Лек ветрец си играе с косите ти, обгръща мислите ти, прави ги ефирни и красиви като деня, като морето, като града, като света.

От един отворен прозорец долита музика. Развява дантелените завеси като платна на ветроходна яхта, грабва сърцето ти и го понася далече, далече - в онзи прекрасен свят на мечти, на бъдеща реалност, на всички хубави предстоящи събития, хора, срещи, пътувания и възможности...

На далечни брегове.

На звездите от Южния кръст.

На нещата, които планираш да направиш; разстоянията, които имаш да извървиш до следващото стъпало, до другия важен човек в живота ти, до отдавна планирания проект, до светлината, която денонощно ще свети, докато обичта те чака да се завърнеш.

До фара, който понякога губиш в житейската мъгла, но знаеш, че е там... Винаги ще бъде там и ще пази посоката към всичко важно за теб.

В един прекрасен юлски ден.