Откриват новия археологически сезон в Провадия-Солницата

Праисторическият солодобивен и градски център „Провадия-Солницата“ ще даде официален старт на новия археологически сезон на 25 юли, съобщават от археологическия екип.

 В деня на откриването ще има специална програма.

 Ще бъде открита изложба с творби от детско онлайн предизвикателство, вдъхновено от находките и историята на Провадия-Солницата. Специален информационен кът ще показва европейската значимост на обекта и присъдения му Знак за европейско наследство.

 За най-малките е подготвено археологическото приключение „Скрити находки“, а за всички посетители – екскурзоводски турове в археологическия комплекс.

 Археологическият екип на Провадия-Солницата ще разкаже за последните открития, предстоящите проучвания и бъдещите инициативи, свързани с развитието и популяризирането на обекта.

Праисторическият комплекс Провадия – Солницата, разположен край днешна Провадия в Североизточна България, представлява най-старият солодобивен център в Европа (5600–4350 г. пр. Хр.) и първия праисторически градски център на континента (4700–4350 г. пр. Хр.). Възникнал върху Мировското солно находище – единственото на Източните Балкани, комплексът обхваща производствен център с обредни ями, селище с каменни укрепления, ритуално поле и некрополи на площ около 30 хектара. Солта е добивана чрез изваряване на разсол в керамични съдове, което е най-ранното свидетелство за подобна технология в Европа. Солта, добита по този начин, се превръща в стратегическа суровина и своеобразна разменна единица. Това определя ролята на обекта като първи „монетен двор“ в праисторическа Европа. По-късно на мястото възникват некропол от ранната бронзова епоха, скитски гроб от VI в. пр. Хр., резиденция на тракийски владетел (II–I в. пр. Хр.) и тракийска надгробна могила. Археологически проучвания на праисторическия комплекс Провадия – Солницата се извършват от 2005 г. насам от интердисциплинарен екип с международно участие.

Солодобивният и градски център Провадия-Солницата има вече световна известност, но тя се дължи на упоритите усилия на археологическия екип под ръководството на акад. проф. Васил Николов от Българската академия на науките. През първата година на теренните проучвания (2005) екипът се състои от четирима души археолози, а през миналогодишния археологически сезон на Солницата работят вече археолози, реставратори, биоархеолог, палеоботаник, общо 15 души. В екипа влизат утвърдени учени, по-млади археолози, докторанти, музейни специалисти и реставратори: гл. ас. д-р Галина Самичкова, Петър Лещаков, Николай Христов, Тодор Дяков, Севдалина Жечева, Стоян Трифонов, Виолета Стоицова, д-р Дениз Кая (Нотр Дам, САЩ), Орхан Кая, д-р Катлиин Максуини (Единбург, Великобритания), Мария Славкова, проф. Валентин Тодоров. Това са хората, които успяха да „разчетат“ безписменото минало на Солницата и покажат огромното значение на този комплекс за праисторията на Европа.