Wolf Hoffmann (ACCEPT): "Като цяло 90-те бяха мрачен период за метъла."

Интервю с Wolf Hoffmann (ACCEPT)

Легендарната немска хеви метъл група ACCEPT ще направи специален концерт в София. Той ще бъде на 27 юли 2026 година в Зала 1 на НДК. Организатор на концерта е „BGTSC“ и с тяхното съдействие гологлавият аксмен на ACCEPT Wolf Hoffmann даде специално интервю за „От другата страна“. Концертът на хеви метъл динозаврите е част от турнето „Half a Century of Metal“, посветено на 50-годишнината на групата.

Интервюто с Wolf Hoffmann (ACCEPT) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 20.07.2026 година.

 

От другата страна - Привет, Wolf, как усещаш тези 50 години – твърде много или недостатъчно?

Wolf Hoffmann - За да съм напълно честен, не знам кога измина това време. Знам че са минали 50 години, защото мога да смятам. Присъединих се към ACCEPT през 1976 и все още съм в същата банда. Т.е. знам, че са изминали 50 години, но не ги усещам като 50. Мисля, че това е някакъв житейски феномен. Поглеждаш назад и осъзнаваш как всички тези години просто са се изпарили наистина много бързо. Колкото повече остаряваме, толкова повече времето се размива. Когато си млад и някой ти каже, че трябва да почакаш пет години, това ти се струва цял живот. А днес, ако някой ми каже, че трябва да почакам пет години, си казвам, че е съвсем скоро. Групата вече се казваше ACCEPT, когато аз се присъединих. И така вече 50 години. Аз съм единственият, който винаги е бил в бандата и все още е в нея. Последният оцелял динозавър. Единственият, който участва във всички албуми и на всички концерти на ACCEPT. Никога не е имало концерт без мен и никога не е имало записи на песен без моето участие.

От другата страна - Звучи доста натоварващо и трудно.

Wolf Hoffmann - Тогава не ми изглеждаше трудно. Когато обичаш онова, което правиш, то никога не изглежда трудно. Като цяло процесът никога не е бил труден. Да, понякога имаше трудни моменти. Нещата не винаги вървяха по план. Но в ретроспекция, докато правиш нещо, което обичаш, то никога не ти се струва трудно.

От другата страна - На концерта в София феновете ще чуят ли класическите песни на ACCEPT в аранжиментите, които сте подготвили за сборния „Teutonic Titans 1976-2026“?

Wolf Hoffmann - Със сигурност ще изсвирим песни, записани в нов аранжимент. Тази година отбелязваме 50-годишнина, което е голям момент за нас. Цялата година е посветена на тази годишнина. И искаме да сме сигурни, че всяко шоу ще включва колкото е възможно повече детайли от новия ни албум. Да, това са стари песни. Но тези класически композиции са в нови версии. Също така доколкото ни е възможно винаги каним и специални гости. Вече го направихме няколко пъти през тази година. Преживяването е винаги страхотно. Както знаеш, в този албум имаме 50 гости. Музиканти от най-високо ниво. Никога не знаем предварително, кой ще се присъедини към нас на сцената. Понякога дали ще поканим някого, дали той наистина ще се появи или не, се решава в последната минута. Така че е трудно да кажа. Просто трябва да сте там и ще бъдете изненадани, когато стане.

От другата страна - Различно ли е усещането, когато слушаш собствените си песни, изпълнени от други музиканти?

Wolf Hoffmann - Фантастично е. Албумът „Teutonic Titans 1976-2026“ е донякъде вдъхновен и от факта, че през последните няколко години сме имали много гости на нашите концерти. Имаше случай, в който Mark Tornillo не можеше да пее. Няколко дни беше болен и с инфекция на гърлото. Тогава го замести Jason McMaster, като направи няколко концерта с групата. Също така с нас за едно турне беше и китаристът Joel Hoekstra. През последните години има много музиканти, които се присъединяват към ACCEPT на сцената. Всеки път съм си казвал, че е фантастично и голяма забава. Някак си това се превърна и в нещо като вдъхновение за албума. Другата идея беше да решим какво можем да направим, за да превърнем годишнината в специално събитие. Никога не съм искал да отбелязвам 35-годишнината или 40-годишнината с албум или турне. Винаги са ме питали защо не направим нещо специално за 40-годишнинтата на „Balls to the Wall“ или за 40-годишнината на „Metal Heart“. Виж, когато имаш толкова продължителна кариера, всяка година можеш да отбелязваш някаква годишнина. Но бях твърдо убеден, че голямото изключение ще бъде 50-годишнината, защото е кръгло число и е голямо събитие. Така че този път реших, че ще го направим.

От другата страна - Когато подготвяш сетлиста за концертите, как балансираш между песните, които феновете смятат за неприкосновени и по-рядко изпълняваните парчета, които разказват по-пълно историята на ACCEPT?

Wolf Hoffmann - Просто се доверявам на инстинкта и на опита си. От много години събирам сетлисти. Така че имам добра представа какво ще проработи добре в дадена ситуация. Разбира се, всичко зависи дали става въпрос за самостоятелен концерт или за фестивал, какво е събитието и поводът. Обикновено напасвам сетлиста по този начин и досега се е получавало доста добре. Същото ще бъде и за София. Обикновено събирам сетлиста в последната минута. Ето например сега не мога да ти кажа какво ще съдържа, но в деня на концерта или вечерта преди него, ще седна и ще го обмисля.

От другата страна - Това означава ли, че можеш по всяко време да изпълниш всяка една песен от дискографията на ACCEPT?

Wolf Hoffmann - Абсолютно не! Не, не можем. И в това е тайната. Имаме толкова много композиции. Дори и аз да мога да ги изсвиря, останалите от групата също трябва да ги знаят, да са наясно с текстовете. Има твърде много за запомняне. Колко песни имаме? За 16 албума със сигурност бройката е около 160. Така че не можем по всяко време да изпълним всяка една композиция. Невъзможно е да ги помним всичките. А и не ни се налага, защото общо взето сме наясно кои композиции искаме да представим тази година и на това турне. Но винаги правя промени и смесвам различни песни доколкото мога.

От другата страна - Rob Halford пее „Balls to the Wall“, а Kirk Hammett свири във „Fast as a Shark“. Когато чухте техните изпълнения, те провокираха ли преосмисляне на вашето собствено разбиране за тези песни?

Wolf Hoffmann - Не, не мисля. Много е забавно да чуеш техните интерпретации. Например Рок Богът Rob Halford да изпълнява твоя песен. Това е голяма чест. Невероятно е да го чуеш. Какво се промени. Бях смаян от броя и калибъра на гостите, които успяхме да привлечем за този албум. Боже, та ние имаме участие от METALLICA, може би най-голямата метъл банда в света в момента. И това, че ни оказаха честта да свирят в този албум, е невероятно. Знаеш ли, направо е невероятно колко много хора са ми казвали, че са повлияни от ACCEPT. Kirk и останалите от METALLICA са ми казвали, че са слушали по-старите ни записи от 80-те и са силно повлияни от ACCEPT. Което е голяма чест. И сега, когато ги попитахме дали искат да участват в албума и те категорично приеха, за нас е „Уау“ и огромна чест. Разбира се съм много, много съм щастлив от този факт.

От другата страна - При тези различни комбинации от музиканти във всяка песен, как предотвратихте албумът да не се превърне в колекция от звездни участия, а да бъде цялостен ACCEPT?

Wolf Hoffmann - Когато го чуеш, няма как да не се съгласиш, че е фантастичен. Този албум е „ACCEPT и приятели“. Погрижихме се Mark да пее във всяка песен. Самият аз свиря на китара във всяка композиция. Да, имаш всички тези различни музиканти, но те свършиха фантастична работа. „Teutonic Titans 1976-2026“ звучи като напълно завършен албум, а не като набързо събран пъзел. Продуцентът ни Zeuss свърши фантастична работа, за да сме сигурни, че ще звучи както трябва и всичко в него ще работи наистина много добре. Със сигурност всеки, който чуе целия албум, ще остане много пирятно изненадан. В него има много страхотни неща и който е слушал само синглите, е чул единствено върха на айсберга.

От другата страна - Гласът на Udo Dirkschneiderпомогна да бъде дефиниран класическият звук на ACCEPT, докато настоящият състав изгради собствена идентичност и дълголетие.

Wolf Hoffmann - Страхотно е и съм много щастлив от този факт. Ще ти кажа, защо проработи. Mark Tornillo е изключителен певец, който прави невероятни интерпретации на старите песни. Те придобиват автентичност. Когато той се присъедини към групата, му казахме да пее в негови стил. И той прави точно това. Не се опитва да копира никого. Просто прави интерпретации в собствения си стил. И се оказа перфектното попълнение. Магическо съвпадение, което не се случва твърде често, защото, както всички знаят, е много трудно да смениш вокалиста на една банда. И то не винаги работи. Но в нашия случай всичко се нареди както трябва. Едно наистина рядко изключение. Направо е твърде добро съвпадение, за да е истина. Бих казал, че последните 15 години са били по-последователни, по-спокойни и по-продуктивни, от който и да е друг период в дългата кариера на ACCEPT. Продължаваме да растем и да ставаме все по-добри с всеки концерта. Все още се наслаждаваме на всяка минута. Така че се получи фантастично, когато се събрахме с Mark.

От другата страна - Когато хората сравняват настоящия ACCEPT с класическия състав, наистина ли сравняват музиката или сравняват настоящето със собствените си спомени от младостта?

Wolf Hoffmann - Интересен въпрос… Мисля, че това се случва с всички. Ако веднъж си слушал нещо като тийнейджър, примерите са много, както при мен – примерно си пускам DEEP PURPLE и го сравнявам с това, което си спомням от времето, когато растях и слушах DEEP PURPLE. В същото време съм много щастлив, че те са все още тук. Обичам тези момечта и смятам, че са невероятни. Мисля, че това се отнася за всички. Носиш спомените от детството със себе си и когато си чул някаква музика за първи път, тя никога не те напуска. За това и ACCEPT има толкова лоялна фен база.

От другата страна - Когато погледнеш назад към периодите на конфликти, раздели и възстановяване, коя победа днес ти се струва по-значима - постигането на международен успех през 80-те или доказването, че ACCEPT могат да оцелеят и да се развиват в напълно различна епоха?

Wolf Hoffmann - Направо съм изумен колко успешни се оказаха за групата последните 15 години. Много хора казват, че харесват новата ера на ACCEPT дори повече от класическата, което ме прави много щастлив. Дори бих казал, че днес сме много по-успешни и вървим по много по-добър път, откогато и да било преди. Знаеш ли, не се замислям твърде много за нещата, които са се случили за всички тези години. Фокусирал съм се върху днешния ден и нещата се получават много добре. Между другото, въпросите, които задаваш, са интересни, но искам да се концентрирам върху годишнината и нейното отбелязване, а не да я противопостявам на миналото и да се задълбочавам в него. Не искам да говоря за трудностите. Да, всяка банда има възходи и падения, преминава през трудни времена. Това е част от музикалния бизнес. Разбирам, накъде водят въпросите ти и са интересни, но мисля, че е много по-интересно да говорим за концерта, който предстои в София, защото ще бъде страхотно шоу.

От другата страна - Добре, преминаваме нататък. Музиката на ACCEPT винаги е зависела от реакцията на публиката. Има ли нещо отличително в източноевропейската публика, което променя начина, по който свирите на сцената?

Wolf Hoffmann - Имаме фенове по целия свят и те са феноменални. Обичаме публиката в Източна Европа толкова много. Обичаме и южноевропейската. Обичаме всички фенове, навсякъде. Излизаме на сцената и се забавляваме заедно. Група като ACCEPT наистина зависи от реакцията на публиката. За мен това е същността на едно добро метъл шоу. Усещаш енергията на феновете и после им даваш 200 процента от себе си. Нещо като Ин и Ян. Не можеш да направиш концерт без публика. И колкото е по-добра публиката, толкова по-добра ще бъде и групата. Точно това очаквам, че ще стане в София. Свирили сме при вас преди и си спомняме публиката. Беше фантастична. Феновете обичат да пеят с групата, да скандират, да размахват ръце и да изживяват, и преживяват нощта („Living for Tonite“).

От другата страна - Концертът в София е част от годината, изградена около 50-годишнината на ACCEPT. Подхождате ли към него като към празник и ретроспекция или като доказателство, че групата все още върви напред?

Wolf Hoffmann - И двете. Абсолютно. Много сме горди с историята ни и с наследството, което сме изградили. Гордеем се с позицията на която сме. Празнуваме факта, че все още сме тук, но в същото време живеем тук и сега. За нас винаги е било много важно да не се превърщаме в група, която лежи единствено на наследството, което е изградила в миналото. Група, която живее единствено от миналия си успех. Това се опитах да кажа и по-рано. Много сме горди с постигнатото през години и съм изключително щастлив от всичко. Но в същото време ние сме тук и сега, справяме се страхотно и върху това трябва да бъдем фокусирани.

От другата страна - В този момент от историята на ACCEPT коя песен е най-трудно да оставите извън сетлиста — не защото е най-големият хит, а защото представлява нещо съществено за групата?

Wolf Hoffmann - Ако знаеш, колко песни остават настрана. Особено от последните пет-шест албума, които направихме с Mark. В тях има толкова много страхотни композиции. Винаги ме боли, защото не можем да ги изсвирим всичките. Това, което един ден трябва да направим, са концерти само с нови неща. Но тази година е специална за нас, за това изпълняваме много материал от миналото. Обхождаме ранната ни кариера и сме подготвили много песин, които рядко свирим. Това е причината да изоставим много от новия ни материал. Няма как да изпълним всичко.

От другата страна - Годишнините, обаче, често създават една такава полирана версия на историята.

Wolf Hoffmann - Винаги е имало некомфортни ситуации. Спомням си, че 90-те не бяха никак добре. Този период като цяло беше мрачен за метъла. Не само за ACCEPT, а за много групи. Тогава грънджът беше на мода и никой не искаше да чува музиката, която днес наричаме класически хеви метъл с китарните сола и сценичните шоута. Времената се бяха променили и за това 90-те не са период, който обичам да си спомням.

От другата страна - Музикалният бизнес, в който ACCEPT влязоха през 70-те, почти изчезна, заменен от стрийминг, социални мрежи и постоянни турнета. Даде ли модерната индустрия на утвърдените групи повече независимост или просто замени старите класически банди с нови?

Wolf Hoffmann - Музикалният бизнес се променя постоянно. Не можеш да кажеш, че го е направил само веднъж. Той се променя всеки път и винаги е било така. Но днес в дигиталната ера правилата се променят всеки ден. Постоянно се появяват нови алгоритми и нещо, което е работило преди две години, днес е вече остаряло. Всичко се променя непрекъснато. Като група е трудно да сме постоянно в крак с новото. Не съм израснал с iPhone в бебешкото си кошче, но новите поколения са. За нас е трудно да следим всичко. Може би и за теб е така, не знам. Днес, с появата на Изкуствения интелект, има хора, които смятат, че журналистите вече не са необходими. Нали, натискаш един бутон и всичко е вече онлайн. Обаче, аз съм от старата школа и ми харесва да си говоря с хората. Харесва ми, че живият аспект на един концерт, няма как да бъде заменен от Изкуствен интелект и най-вероятно никога няма да бъде. Понякога се притеснявам от бъдещето на музикалния бизнес, особено заради участието на Изкуствения интелект. Ще има ли след 50 години поколение музиканти, които ще се учат как да свирят на различни инструменти? Дали ще преминават през всички трудности, за да свирят на живо? Не знам. Може би всички ще слушаме роботи, които свирят музика. Никой не знае. Малко ми е неспокойно от тези вероятности. Вярвам, че човечността винаги ще победи, но дали го знам със сигурност — не съвсем.

От другата страна - Връщам те на албума – има ли гости в него, които първоначално са насочили дадена песен в посока, която не ти е допаднала, но в крайна сметка си одобрил?

Wolf Hoffmann - Не, всички изпратиха партии, които бяха невероятни. Наистина бях малко изненадан от този факт. Но нямаше нито един от всички тези 50 гости, които участваха, за когото да кажем: „Това не е наистина добро, трябва да го направиш отново“ или че „не пасва“, или „можеш ли да опиташ нещо друго?“ Нито веднъж. Бях много щастлив от това и, честно казано, малко изненадан, защото в студиото постоянно се случват всякакви неща. Примерно нещо е добре, но чувстваш, че може да стане по-добре, ако го направиш по друг начин. В случая обаче всички уцелиха точно в целта и това беше невероятно.

От другата страна - Последно, кой е твоят най-рокендрол момент?

Wolf Hoffmann - Имал съм толкова много рокендрол моменти. Не искам да избера само един, но за мен, както казах по-рано, фактът, че срещнахме Mark Tornillo преди 15 години и успяхме да възродим кариерата си, е рокендрол момент сам по себе си. Когато излезе „Blood of the Nations“ и цялата машина отново заработи, това определено беше рокендрол момент. Разбира се, отбелязването на 50-годишнината е също друг рокендрол момент, но по пътя имаше и много други.