"Хроники на залива" - изложба на Атанас Хранов

В изложбата „Хроники на залива“, подредена във варненската галерия "Папийон", Атанас Хранов разглежда залива като пространство на паметта, времето и личното убежище. Според художника именно времето превръща една картина в хроника — то натрупва събитията, променя гледната точка и позволява общата картина да бъде видяна най-ясно от дистанция, „от морето към сушата“.

Хранов определя залива като метафора на убежището — място, към което човек се насочва в лошо време, за да се спаси и приюти. В този смисъл хрониките не се пишат само от художника, а от всички, които обитават това пространство и оставят следи в него, дори без да го осъзнават.

В разговора авторът поставя и границата между убежището и ограничението. По думите му заливът е необходим само в момента на опасност или нужда; ако човек остане затворен в него от страх да излезе, спасителното пространство може да се превърне в затвор.

Друг важен акцент е ролята на паметта. За Хранов по-истински от самото преживяно събитие е образът, който остава след него. Всеки човек отнася в себе си различна частица от едно и също място или преживяване, пречупена през личните му възприятия.

Художникът вижда изкуството не само като начин да бъде съхранено миналото, а и като възможност да се съхрани бъдещето. „Да мечтаеш материално“ — така той формулира една от задачите на изкуството, което според него надхвърля документалното запазване на спомена и го превръща в жива перспектива.

Повече от Атанас Хранов чуйтев звуковия файл.