Sully Erna (GODSMACK): "С музиката помагам на хората"

Интервю със Sully Erna (GODSMACK)

И тази година фестивалът „Hills Of Rock“ предлага голямо разнообразие от групи и на трите сцени. Част от тях са MARILYN MANSON, SEX PISTOLS ft. Frank Carter, P.O.D, BLACK LABEL SOCIETY, SKINDRED, LAMB OF GODS, NEVERMORE, PARADISE LOST, ELECTRIC CALLBOY и много други. Фестивалът е между 24 и 26 юли, с предварителния "Be4 Hills" на 23 юли, където основните банди са SABATON и SAVATAGE. Без да изброяваме останалите групи на главната сцена и бандите от другите две сцени, които са основно български.

Основната група през втория фестивален ден на „Hills Of Rock 2026“ са американците GODSMACK, а лидерът им Sully Erna даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто със Sully Erna (GODSMACK) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 13.07.2026 година.

 

От другата страна - Здрасти, Sully, как си?

Sully Erna - Чувствам се страхотно. Наистина се чувствам добре. Причината е, че се поддържам в добра форма. Грижа се за здравето си. Храня се добре. Обградил съм се с  прекрасни приятели. Имам добра група. Обичам България. Има толкова много отговори на този въпрос.

От другата страна - Каква е крайната цел на творческа ти работа?

Sully Erna - Каква е крайната цел? Преди много време избрах да се занимавам с музика, защото ми помогна да премина през някои наистина трудни моменти в живота ми. Открих, че имам талант. Оказа се, че той не беше предназначен единствено за мое лично удоволствие, а с него мога да излея всички отрицателни и положителни чувства в песни. И през годините разбрах за тях, че са помагали на хората и са ги вдъхновявали. Когато го осъзнах, започнах да усещам, че може би това е другата цел пред гласа ми. Може би ми е възможно да изпращам тези послания към другите. Което е част от работата, която мога да върша тук, на Земята — да помагам на хората.

От другата страна - До колко е вярно, че най-големите трагедии са най-важните източници за великото изкуство?

Sully Erna - За съжаление е така. За съжаление, чувствам, че много често някои от най-великите песни и някои от най-великите произведения на изкуството са произлезли от много болезнени ситуации. Но така се учим, така растем, така трупаме мъдрост и опит - като преминаваме през трудни ситуации, учим се как да ги преодоляваме, как отново да се изправяме на собствените си два крака и да продължаваме, да вървим напред. Смятам, че именно чрез тези преживявания се развиваме като по-добри хора.

От другата страна - На какво си се ядосвал преди, а сега гледаш на него с усмивка?

Sully Erna - Това би била кариерата ми. Не е ли това лесният отговор? Разбира се, че е. Все пак кариерата ми е най-трудното нещо, което съм правил през живота си. Добре, де, едно от тях. Но сега съм от другата й страна и просто мога отново да се наслаждавам на музиката, точно както когато за пръв път започнах като музикант. В началото свирим, защото се наслаждаваме на страстта си към нея. Отговорностите липсват. Мотаеш се с приятелите си, пиеш бира и джемиш. Именно затова всички влязохме в различни групи. После всичко се превърна в бизнес и за дълго време беше отвратително. Но мисля, че ако работиш достатъчно здраво, израстваш и ставаш успешен, можеш да достигнеш до другата му страна, където всъщност отново да започнеш да се наслаждаваш на музиката.

От другата страна - Спомняш ли си точката на пречупване?

Sully Erna - Не знам дали мога да посоча конкретна дата. Просто като си постигнал толкова много, можеш някак си да се отдръпнеш назад, да се отпуснеш и да действаш в собственото си темпо. Тогава вече няма хора, които да ти казват какво да правиш. Моментът се появява, когато вече имаш достатъчно успех, за да можеш сам да планираш графика си. Сам да си си шеф. Мисля, че точно това е този момент. Разбира се, необходимо е да си финансово стабилен, да можеш, да си плащаш сметките. Тези неща са също важни. И мисля, че след някакъв момент можеш просто да го правиш. Да го правиш, когато поискаш. Защото отново обичаш работата си, а не защото трябва да я вършиш.

От другата страна - Кое е по-важно за един музикант? Свят, в който идеите се сблъскват с консерватизъм или свят, в който всички крещят в Интернет, за да бъдат чути?

Sully Erna - Това звучи политически. Политически въпрос ли е?

От другата страна - Не, не е политически.

Sully Erna - Не бих искал да отговоря на този въпрос. Мисля, че трябва да преминем към следващия. Знаеш ли, тук винаги има две страни. Не можеш да угодиш на всички, а аз не искам да слизам в заешката дупка.

От другата страна - Минаваме нататък. Какво искаше да кажеш с музиката си в миналото и какво искаш да кажеш с музиката си днес?

Sully Erna - В миналото осъзнах, че мога да използвам музиката си като средство, за да изкарам всички мисли и емоции от тялото си. Осъзнах, че музиката може да ми помогне като терапия. Това, обаче, само по себе си се превърна в зависимост, защото имаше много неща, през които трябваше да премина. Разликата сега е, че създавам и свиря музика, за да ѝ се наслаждавам. Посланията стават по-зрели и по-позитивни. Дори когато пея за нещо тъжно или нещо подобно, става дума за това как да го преодолееш, а не толкова как да проявяваш стоицизъм в положението, в което си и постоянно да си разстроен заради този факт.

От другата страна - Кои бяха най-важните музикални влияния в годините, в които се формираше като музикант и чувстваш ли, че по-късните вдъхновения в живота успяват да се доближатдо тяхното въздействие?

Sully Erna - Израствайки във времената, които според мен са най-влиятелната ера в музиката - 70-те, до ден днешен не съм чул артисти, които да са били толкова велики, колкото беше онази музика. Но, честно казано, тогава тази влиятелна музика все още не беше създадена. И ние успяхме да я преживеем за първи път. Бяхме първите, които го направиха. Навремето имахме Billie Holiday, Elvis Presley и THE BEATLES. От тях всичко премина през LED ZEPPELIN, Peter Frampton и всички останали артисти от онзи период. И така докато всичко не еволюриа в последствие. Но първият път беше през 70-те, когато чухме подобен вид музика. Днес можем да я създаваме, но тя никога няма да бъде толкова уникална, оригинална и новаторска, колкото беше. Затова музиката на 70-те е най-висшата музика, на която се наслаждавам в живота си. Ще отбележа нещо, но не го казвам, за да обидя някоя група, но хората, които ме познават, знаят, че говоря много свободно и честно. От много, много дълго време не съм чувал нова група, която да ме вдъхнови. До си отбележа, че музиката й е безумно уникална и невероятна. Вероятно има много артисти, които може би мислят същото и за GODSMACK. Може би не сме успели да вдъхновим никого, а може би сме. Но лично според мен за подобно влияние се иска много. Много трудно някой може да ме убеди, когато става въпрос за нова музика. Затова се прибирам вкъщи и си пускам плочи. Все още обичам да слушам всички стари неща. И все още не съм чул музика, която наистина да е толкова уникална или вдъхновяваща за мен. Но, разбира се, има много страхотни групи, които създават наистина много добри неща. Мога да спомена много банди от различни жанрове, но за мен най-великата музика все още е родената през 60-те и 70-те.

От другата страна - Има ли пропаст между поколенията заради музиката?

Sully Erna - Пропаст? Разбира се. Особено след появата на Интернет. Пропастта се появи, когато той избухна. Когато дигиталната ера пое нещата. От времето, когато бяха измислени MP3 файловете и се появи Napster. От момента, в който тази платформа заработи, до днес това доведе до създаването на тази голяма пропаст. Всичко се промени и започна да се движи много бързо. Много от децата, които израснаха в това поколение, дори не знаят за KANSAS, STYX, AEROSMITH, RUSH. Понякога казваш името на някоя песен и те се чудят кои са тези, които я изпълняват. А ти просто оставаш без думи. Но днес също се случва нещо интересно. Дигиталната ера продължава доста дълго и плочите отново са нещо ново. Имам предвид за тези хлапета. Те казват: „О, това е интересно. Какво се прави с него?“ И откриват по-старата музика чрез винила. Някак си колелото на историята направи пълен кръг. А това е чудесно, защото колкото повече младежи откриват винтидж музиката, музиката, която за нас е някак си носталгична, толкова повече ще можем да съхраним ценностите и честността на рокендрола.

От другата страна - Кои са качествата, които днес цениш в музиката, които те карата постоянно да се чудиш и да им обръщаш по-голямо внимание?

Sully Erna - За мен всичко опира до създаването на песни, до мелодиите и процесът, в който музиката и мелодиите се превръщат в едно цяло. Това е много сложно. Звучи лесно, нали. Затова има създадени милиарди песни, но не толкова много от тях са хитове. Идеята изглежда лесна. Създаваш музика, слагаш текст, изработваш мелодията, събираш всичко и имаш песен. Понякога, обаче, тези светове се събират и всичко се превръща в магия. Превръща се в нещо като „Перфектната буря“. В такива случаи получаваш тези легендарни хитове. Има определени артисти, които са майстори в тази посока. Elton John е един от тях. Той е любимият ми автор на песни. Притежава формулата за композирането на красива и великолепна музика, като създава тези изумително красиви, великолепни мелодии, които се съчетават толкова съвършено.

От другата страна - Коя песен на GODSMACK е вашата „Smoke On The Water?“

Sully Erna - Добър въпрос. Бих посочил „Keep Away“. Тя е доста основна песен за групата. Обикновена е. Има добро китарно соло. Много е лесна за свирене. Но е една от онези песни, които се получиха и проработиха наистина добре. Може би тя е нашата „Smoke On The Water“. Бих посочил „Keep Away“.

От другата страна - Трябва ли един музикант да създава утопии или да предпазва слушателите от утопии?

Sully Erna - Смятам, че е голяма и важна отговорността да можеш, да създадеш най-добрата музика, на която си способен. По този начин музиката, ако докосне хората на емоционално ниво, ще ги провокира да забравят за ежедневието си, което ги стресира. Ще имат възможност да се пренесат на друго място. Ще могат просто да затворят очи и да се насладят на мелодиите, вибрациите и визуалните образи, които изникват в съзнанието им, слушайки тези конкретни композиции. Музиката е един от източниците за тези процеси. Тя го е правила хиляди и хиляди пъти за хората. Вземи албуми като „The Dark Side of the Moon“. Няма начин докато лежиш на дивана и слушаш записа да не се пренесеш някъде. Мисля, че това е страхотно. Обичам го. Точно това се опитвам да направя в соловите ми албуми и по-специално в „Avalon“. Искам музиката ми да отвежда слушателите на пътешествие. И преживяването да е винаги позитивно.

От другата страна - С твоята музика задаваш въпроси или даваш отговори?

Sully Erna - Давам на хората възможности. Така или иначе няма отговори. Аз нямам отговорите, но мога да дам на хората повече възможности, за да са наясно, че е нормално да се чувстват по определен начин. Те сами трябва да намерят отговорите.

От другата страна - Два последни въпроса. Би ли било честно да се каже, че с напредването на възрастта и натрупването на повече опит като музикант жертваш част от импулсивността на музиката си в името на по-изчистеното и по-фокусираното създаване на песни?

Sully Erna - Не знам дали имаме основен формат, който използваме през цялото време. Но със сигурност има основни детайли, които определя звука ни. Вземи AC/DC. Колко албума са създали, използвайки едни и същи три акорда? Колко са били? Всъщност, мисля, че Angus Young веднъж отговори на този въпрос. Бяха го попитали как е възможно AC/DC да създадат с едни и същи три акорда 14 албума, които да звучат абсолютно еднакво. А той отговори, че това изобщо не е вярно. Въобще не е вярно. Защото албумите са 15. Така че ето отговора.  

От другата страна - Можеш ли да избереш един рок албум, който цениш защото е изключително изтънчен и едновременно са това напълно нерафиниран?

Sully Erna - Изискан и необуздан едновременно... Боже, има много такива албуми, човече. RUSH задължително трябва да са в тази категория. Някои от ранните им албуми са невероятни. „Hemispheres“ (1978) или „Farewell to Kings“ (1977). Нали не става въпрос за нова музика? Тогава вземам „Farewell to Kings“ на RUSH, създаден през 70-те. В него има една композиция, наречена "Cygnus X-1 Book I: The Voyage". Тя е пример за най-безумния начин на композиране, който съм чувал през живота си. Наистина те превежда през пространство и време. Просто е лудост. Ако трябва да избера една песен, която е предизвиквала подобни визии в мен, тази би била една от тях. Обаче, човече, има много подобни композиции. Вземи група като YES. YES имаха онази наистина дива и прогресивна музика, която наистина обичам. Но ще се спра на RUSH, защото те бяха кралете на този формат. Чрез музиката си наистина можеха да отведат хората на далечни места. А композирането им беше откачено. Толкова много различни музикални размери, толкова много различни мелодии, толкова много сложна музика за изпълняване. И го правеха без усилие. Завършени музикални маниаци.