Системното мислене в нашите и европейските управляващи е дефицит

Възможно е Варна да има петима нови почетни граждани и четирима носители на почетен знак за заслуги към града. За най-високото отличие на града беше предложен и астрономът Иван Иванов — дългогодишен директор на Народната астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ във Варна, както и бивш депутат във Великото Народно събрание. 

В обзорното предаване "Позиция", астрономът сподели, че неговите колеги от обсерваторията през пролетта са взели решение, че е време да го предложат за награда. Той допълни, че като човек, който от 57 години работи и продължава да работи в обсерваторията, колегите му са преценили, че постигнатото от него заслужава да бъде предложено пред кмета и Общинския съвет за присъждане на званието „Почетен гражданин на Варна“.Иван Иванов припомни, че е роден в Царство България, живял е дълго време в Народна република България, а сега живее в Република България. Според него много неща се променят и проблеми винаги има, като въпросът е дали те се решават по елегантен начин без пострадали, или с силови методи.

Преминавайки към историята на обсерваторията, астрономът разказа, че нейното начало е поставено през далечната 1963 г. в една дървена барака. През 1968 г. е построена нова сграда с първия фабричен планетариум в България. Той допълни, че около 1985–1986 г. са започнали проблеми със сградата и покрива, което през 1992–1993 г. е довело до затварянето на планетариума поради изгаряне на вентилацията и електрическата инсталация. С помощта на тогавашния кмет Христо Кирчев и общинските съветници е взето решение за основна реконструкция. Тя е продължила около пет години, като през 1998 г. са завършени предпроектните дейности, а през 2002 г. обновената сграда е официално открита. Иванов добави, че преди четири години са се включили в проект на Министерството на образованието, чрез който е инсталирана система за сферично кино (full dome). Той подчерта, че това е единствената сграда в България, в която едновременно функционират звезден прожектор и сферично кино.

На въпроса относно посещаемостта през различните периоди, ученият обясни, че с новата техника посетителите са се увеличили. В същото време той изрази съжаление, че голяма част от учениците във Варна не се организират от училищата да посетят планетариума, когато изучават теми за космоса, заради тромавата административна система за излизане от училище. Астрономът допълни, че през летните месеци има туристи и залата се запълва средно между 50% и 60%, като се прожектират филми шест дни в седмицата.

На въпрос, в коя от трите епохи, животът е бил най- спокоен и без сътресения, Иванов поясни, че е имало един сравнително спокоен период между 1972 г. и 1977–1978 г., което личи и от статистиката за българската икономика. Той допълни, че след 1980 г. е настъпила криза поради засилената индустриализация, а в началото на 80-те години търговските отношения в СИВ са се влошили, което е наложило тегленето на големи заеми от западни банки.

Иван Иванов критикува начина, по който е извършен преходът след 1989 г., определяйки го като наложен чрез така наречената „шокова терапия“, за която държавата не е била подготвена. Според общественика, свободната пазарна икономика в чист вид е илюзия, тъй като всяка държава се стреми да контролира процесите.

На въпроса как стои България в настоящите геополитически процеси, астрономът заяви, че страната ни е почти „невидима“ в Европа. Той изрази мнение, че у нас и в Европа липсва ниво на подготовка и системно мислене у управляващите.

Запитан на финала дали е оптимист за бъдещето, Иван Иванов заяви, че е оптимист и вярва, че рано или късно нещата в света ще се оправят, защото хората започват да разбират какво се случва.