Как Пекарна за кафе DIO промени правилата в пазара на кафе във Варна?

Кафето е социално значима стока, върху която пада особен фокус. За българите то не е само напитка, а и социален феномен.

Говорейки за кафе, би следвало да разгледаме тенденциите през последните 10 години и, разбира се, аспекта на социалното отражение.

С помощта на Делян Костадинов, основател на Пекарна за кафе DIO, ще се опитаме да обясним как се развива кафе културата в България и какви са новите пазарни тенденции.

 

Какво кафе пият българите

Този въпрос е може би стар, колкото е стар светът. Извън рамките на шегата, кафе културата в България премина през осезаема трансформация през последните 10 години.

Все повече потребители започват да се информират за качествата на продукта – защо вкусът е такъв, защо едно кафе има по-интензивен аромат, а друго – по-слаб. Как да си подберат кафе, което да отговори на очакванията им за интензивен аромат и добър вкус.

Българите все по-често започват да правят информиран избор. Да четат и проучват видовете кафе, тяхното качество и произход. Започват да търсят алтернативни производители, извън познатите комерсиални брандове.

 

Как се развива пазарът на кафе в България

Пазарът на кафе в България показва стабилен растеж през последното десетилетие. Вносът на кафе по данни на НСИ се увеличава от 30 100 тона през 2014 г. до приблизително 44 000 тона през 2024 г., като това включва както сурово, така и печено кафе.

Продажбите на кафе в страната следват същата тенденция, нараствайки от 29 000 тона през 2014 г. до 42 600 тона през 2024 г., а стойността на едро се увеличава от 620 000 хил. лв. до 936 650 хил. лв. за същия период.

Реекспортът остава относително стабилен, около 1 300–1 450 тона годишно, което показва, че голяма част от внесеното кафе остава за вътрешна консумация.

Средната консумация на кафе на глава от населението се увеличава постепенно от 4,1 кг през 2014 г. до прогнозни 6,6 кг през 2024 г. Въпреки този растеж, тя все още остава значително по-ниска от високите европейски стойности (например във Финландия консумацията е около 10,5 кг, Швеция – 9,0 кг и Дания – 7,4 кг на човек годишно).

Това означава, че българският пазар все още има значителен потенциал за растеж, особено в сегментите на преработено кафе и консумация в заведения. Ръстът в стойност показва, че пазарът се развива както количествено, така и по финансови показатели, което е сигнал за интерес на инвеститори и търговци.

Има ли промяна в потребителското поведение на българите

Категорично да. Потребителите стават все по-осведомени, все повече се интересуват от качеството на кафето. Ако преди 10 години средностатистическият потребител избираше между кафета от отворени чували по пазарите и лъскавите пакети от популярни търговски марки. Днес потребителят гласува доверие на проследими кафета с доказан произход и е запознат, че кафето е като хляба – то трябва да бъде прясно изпечено. Затова и локалните производители постепенно се превръщат във фактор на локалните пазари.

Също така се наблюдава и промяна при сегментирането по място на консумация. От потребление в заведение към потребление у дома – много потребители започнаха да влагат средства в домашни кътове за кафе. По този начин те винаги получават високо качество на продукта.

Наблюдаваме как се променят „правилата на играта“ заради инвестицията на „малките“ в развитие на кафе културата и обучаването на потребителите. Така „малките“ търпеливо променят пазара.

Тепърва ще започнем да навлизаме в една по-чиста фаза на развитие на пазара на кафе, където пазарът ще се изчисти от експлоатацията на категорията „специално кафе“ и терминът ще продължи да носи смисъла си, но без да бъде използван като рекламен слоган за защита на по-високи цени.

Могат ли малките производители да оцелеят в толкова конкурентен пазар

Примерът на Пекарна за кафе DIO не е отделен случай, но той е показателен за гр. Варна. Когато отворихме врати, това, че бяхме първата пекарна за специално кафе в гр. Варна, не означаваше много. Днес, благодарение на доверието, което ни гласуваха любителите на кафе в гр. Варна, имаме три фирмени магазина. Това е органичен растеж, а не растеж на всяка цена, наложен с агресивна реклама.

Днес потребителите търсят качество. Интересуват се и проучват както продукта, така и производителя. Глобалните брандове все повече започват да се възприемат като индустрия и масовка. А новото поколение потребители преоткри пазаруването от специализирани магазини. По естествен начин малките производители с фирмени магазини се превръщат във фактор на локалния пазар. Ако до вчера търговските вериги определяха правилата, то днес пред същите тези вериги стои предизвикателството да се адаптират с микс от вносни стоки и продукти от утвърдени, бутикови производители.

Формулата за успех е проста: Качеството е пазарна стратегия

Тенденциите в европейския пазар на кафе ясно показват, че расте интересът към висококачествени продукти. Сегментът specialtycoffee вече не е нишов, а ускорява ръста на стойността на пазара, като средната цена на тон зелено кафе (unroastedcoffeebeans) в премиум сегмента може да достигне 1000% над цените на индустриалните кафета. Това поставя нови правила за конкуренция: маржовете се формират от качество, проследимост и уникалност на продукта, а не от обем или цена. В този контекст микропроизводства като Пекарна за кафе DIO заемат стратегическо място – те оперират в премиум сегмента, където високото качество е решаващо за клиентите, и успяват да задържат добавената стойност в страната.

На локалния пазар в България данните за периода 2014–2024 показват ръст на стойността на продажбите от 620 млн. лв. до 936 млн. лв., съпътствано от увеличение на средната консумация на глава от населението от 4,1 до 6,6 кг, с прогнозни стойности от 8 кг.

В същото време се наблюдава намаляване на дела на вноса на печено кафе, което пряко стимулира локалното производство и преработката на зелено кафе. Микропроизводства като Пекарна за кафе DIO използват това като стратегическо предимство: чрез контрол на процеса, специално внимание към вкусовите профили и прозрачност в произхода на суровината те формират устойчива структура на разходите, която не зависи от ценова конкуренция с индустриалните производители.