Ayanna Witter-Johson гостува на Радар 2026

Ayanna Witter-Johnson е британска певица и музикант, известна с магичните си солови концерти с чело и глас и със своя жанрово-хибриден стил, който съчетава джаз, соул и R&B. Тя е второ поколение ямайка-британка и в музиката си празнува наследството, корените и идентичността си. Преди концерта й в Археологически музей във Варна с нея разговаря Даниела Белчева.

Да започнем с най-ранните Ви години. Как и кога започнахте да се занимавате с музика?

Един от най-ранните ми спомени е от времето, когато бях на три години. Майка ми ме заведе на акапела концерт на афро-американската госпъл група Sweet Honey in the Rock. Тя често ми пускаше техни записи и когато отидохме на концерта, бях много развълнувана, вече знаех всички текстове и пеех заедно с тях, което вероятно е дразнело хората около нас. Тогава майка ми каза, че имам музикален слух и че трябва да започна уроци по пиано. Така на три и половина започнах да свиря класическа музика, а около дванайсетгодишна взех виолончелото и започнах да търся своя глас в музикалното училище.

Значи сте първият музикант в семейството?

Майка ми свиреше малко на цигулка и знаеше основите на музикалната теория. Тя имаше усет за това как се учи музика и как се става музикант, въпреки че самата тя не е станала професионален музикант. Баща ми е диджей и много добър певец. Така че у дома винаги имаше музика.

Кога открихте артиста в себе си? Кога решихте, че имате какво да кажете на света?

Дълго мечтаех да уча френски и да бъда учител по френски език. Това беше моята голяма мечта. Бях в много добро училище, имах ясна визия къде да кандидатствам, но когато подадох документи за Кембридж, резултатът ми не беше достатъчен и всичко рухна. Това промени живота ми. В онази повратна точка реших да последвам музикалните си инстинкти - ходех по джемове. После
кандидатствах в Trinity College of Music, където се надявах да мога да изследвам музикалните си страни. Там ми предложиха място в курса по композиция и аз, разбира се, приех. Това беше изключителна възможност и началото на моето специализиране. За да бъдеш поп звезда, оперен певец или композитор, трябва да намериш своя собствен път.

Опишете най-важните послания на Вашата музика.

Мисля, че песните ми празнуват преди всичко моето наследство и моята автентичност. Празнуват онзи момент, в който се виждаш без страх, наслаждаваш се на това и го споделяш с другите. Това винаги е в основата на моите изпълнения, и като текст, и като музика.

Често правите соло концерти - глас и чело. Иска ми се да Ви попитам две неща: имате ли предпочитания между гласа и челото? Чувствате ли едното по-силно? И как се чувствате сама на сцената?

Гласът и челото винаги вървят заедно. Тъй като свиря и на пиано, може би мога да кажа, че гласът е първото нещо, но връзката между гласа и инструмента е това, което наричам моят звук. Трудно бих ги отделила. Гласът идва отвътре, там където е моята същност. Гласът е уникален и чрез текста носи моите послания. Да, може да се каже, че гласът е първото нещо, но челото е част от моя език. Чувствам се много различно, когато свиря и пея, в сравнение с това да стоя на сцената само като певица. Това все още е нова територия за мен и напоследък я изследвам повече. Когато съм с група, имам свободата да оставя инструмента и да видя какво може да се случи.

Как се чувствате сама с челото си на сцената?

Влизам в зона, в която съм най-много себе си, а това може да се случи само на сцената. В ежедневието си също съм автентична, но на сцената се чувствам себе си най-силно. Там не мисля за нищо друго. Много харесвам това, че в музиката, в песента, съм изцяло в момента. Това е голяма радост. С група също е прекрасно и музиката може да бъде по-богата и по-въвличаща, но тогава започвам да мисля и да се съобразявам с другите. А солото е такова, каквото е.

Работили сте с артисти като Питър Гейбриъл и Анушка Шанкар. Какво научихте от подобни колаборации?

Научих много. Особено за това как се издържа турне, как се организира шоу. Нишката, която свързва всички големи артисти, е че те винаги търсят и изследват нови измерения в себе си. Никога не се повтарят. Всеки проект за тях е шанс да стигнат до нови територии вътре в себе си. Това много ми харесва. Те са безстрашни хора, особено музикално. Винаги говорят за принципи, говорят честно. И бях щастлива да видя как стоят на сцената такива, каквито са. Това е много красиво.

Вашият концерт е довечера. Имате ли очаквания за публиката на фестивала RADAR и за мястото, където се провеждат основните концерти?

Мястото е много красиво. Вълнувам се, особено когато слънцето залязва и картината се променя, това влияе на емоциите на артиста. Мислех си за сетлиста довечера - дали мога да го подредя според движението на слънцето и да съобразя енергията с това, че за последната песен вече ще е тъмно. Обичайно говоря доста на моите концерти и се замислих колко да говоря тук, ако не всички разбират английски. Ще внимавам да не използвам препратки, които само английската публика би разбрала. Ще се доверя изцяло на музиката и на музикалното разказване на историите, а не толкова на говоренето между песните.

Мисля, че във Варна има много хубава публика за музика като Вашата. Искате ли
да Ви науча на дума или израз на български?

Да. Зная „здравей“ и „благодаря“, може би да ми кажете как е „добър вечер“.

Чуйте звуковия файл:

RADAR Festival Beyond Music 2026