Vince Verkay (EVOKEN): "Верни ли сме на човешката си природа?"

Интервю с Vince Verkay (EVOKEN)

На 14 август американската фюнеръл дет дуум банда EVOKEN пристига за първото си участие в България. Концертът ще бъде в малката зала на софийския клуб „Mixtape 5“. Билетите ще се продават единствено на място, в деня на събитието.

EVOKEN са определяни като фюнеръл дет дуум банда, но те всъщност не познават граници в екстремизма. През миналата година групата издаде „Mendacium“, който ще представи и в София на 14 август. Организаторите от „Autumn Souls Of Sofia“ са поканили за съпорт българските банди SELF DOOMED и GODS OF ANCIENT. По повод албума „Mendacium“ и по повод концерта барабанистът на EVOKEN Vince Verkay даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервю с Vince Verkay (EVOKEN) е излъчено в „От другата страна“ на 27.07.2026 година.

 

От другата страна - Здрасти, Vince, каква е крайната цел зад вашата творческа работа?

Vince Verkay - Да се наслаждаваме на онова, което правим. Убеден съм, че всеки в групата има своите идеи и различни цели. Аз обичам да изпълнявам и да композирам точно тази музика, да създавам атмосфера, тя да е неспокойна и меланхолична. Имам чувството, че все още не сме достигнали потенциала си. Хората понякога ни казват, че все още не сме издали своя „Sgt. Pepper’s...“ Разбира се, не се сравняваме с THE BEATLES. Искам предвид, че според мен все още се движим към момента, в който всеки, почти мигновено щом чуе музиката, без никакво отлагане във времето, веднага ще започне да преживява атмосферата, която сме създали. Това е за мен целта на онова, което правя. За останалите момчета не мога да говоря. Но да, бих казал, че целта е постоянно да създаваме, да свирим и да надминаваме предишния ни албум. Т.е. да издаваме всеки път нещо по-добро.

От другата страна - Това ли е причината за 30 години да имате едва седем албума?

Vince Verkay – Точно така. Създаването на тази музика отнема малко повече време. А когато тя не е твоята професия и трябва да изкарваш пари извън музиката, времето за нея намалява. Също така е необходимо време за създаване. Същевременно репетираш за концерти, тръгваш на турне. И когато се върнеш, установиш се и започнеш да се фокусираш върху композирането, вече са минали три-четири години. Паузата между „Hypnagogia“и „Mendacium“ се дължи на локдауните покрай COVID 19. Не можехме да се събираме, а ние сме група, която обича да бъде заедно на едно и също място. Някой ще предложи мотив, аз ще напиша нещо вкъщи, но се опитваме да съберем всичко, когато сме заедно в едно помещение. Трудната част е да напаснеш графиците на всички така, че да можем да сме заедно на едно място. Има множество сложни фактори, които в крайна сметка създават тези забавяния между албумите. Но мисля, че това е и от полза, защото не се връщаме веднага към последния ни албум и не звучим по същия начин. Не издаваме едно и също. Между последния и следващия албум има времеви период, през който всичко, което сме преживяли през годините, можем да го адаптираме, да го вкараме в музиката и да звучим по друг начин. Така не се повтаряме.

От другата страна - Това ли е причината да промените логото на групата? Сега то изглежда като лого на някаква мизантропична блек метъл група.

Vince Verkay - Определено. Последният път, когато използвахме това лого, беше при първото ни EP „Shades of Night Descending“ през 1993–1994 г. Забавното е, че когато започнахме с групата, се казвахме FUNEREUS. Тогава имаше още две-три групи със същото име, така че решихме да го сменим. Басистът ни по онова време Bill Manley беше започнал много сериозно да навлиза в блек метъла. Говорим за банди като EMPEROR, ENSLAVED, MAYHEM, а BATHORY бяха години преди това. Той се повлия силно от тях. Бяхме сменили името на ASMODEUS. Бях нарисувал лого - лед, който сякаш се стича от него. После просто го адаптирах, когато сменихме името на EVOKEN. Бях тийнейджър на 18–19 години и исках нещо, което да хваща окото, но да не е толкова предвидимо. Нещо, което може да те обърка, защото едва ли би очаквал от група, която свири изключително бавна музика да използва подобно лого. Върнахме го просто, защото пасна на обложката. Worthless свърши страхотна работа по нея. Реших, че това древно лого пасва много добре. Вместо онова квадратното, което сме използвали понякога в миналото. Друг път изобщо не използваме лого, ако то пречи на изображението. Не искаме да отнемаме нищо от него. Този път просто пасна. Не беше съзнателно решение. Когато видяхме завършената работа, си казах, че класическото лого се вписва много добре в изображението.

От другата страна - В албума има някои блек метъл моменти. В някои от композициите най-бавния стил е комбиниран с по-агресивния.  

Vince Verkay - Това винаги е било част от нас и е, така да се каже, част от нашето ДНК. Всички сме минали през лична еволюция в слушането на музика. Започваш с нещо по-мейнстрийм, после преминаваш към нещо по-екстремно, още по-екстремно и още по-екстремно... Това винаги е присъствало в нашата музика. Докато работя по песента и подкрепям с детайли рифа, ще сложим всичко преди или след него. Не се ограничаваме с онова, което мислят другите. Няма значение дали мислят за EVOKEN като за дуум група, фюнеръл дуум, фюнеръл дет дуум или както там искат да ни наричат. Няма да правим компромис с това, което правим, когато създаваме атмосфера, само защото някой казва, че не можем да сложим едно или друго в музиката ни. Според мен това е глупаво. Но да, то е в нашето ДНК. Дет метъл, блек, траш дуум, дори хардкор и ембиънт, включваме в нашата музика целия спектър от жанрове, от които сме повлияни. Най-важното е всичко да е в подкрепа на песента. Без значение от жанра и стила. Важното е всичко да служи на композициите.

От другата страна - В новия албум на EVOKEN има две инструментални части. Важен ли е този контраст между мизантропия и красота за вас?

Vince Verkay - Да. Искаме в музиката ни да има пауза, защото иначе ушите ти могат да се уморят от постоянното връхлитане на тежест. Това дава възможност на музиката да диша, да продължи атмосферата, без да отклонява вниманието от идеята, която се опитваме да предадем. Винаги сме използвали инструментали в албумите. Не е нещо, което правим съзнателно. Просто се случва, докато създаваме. Понякога нямаме инструментал и измисляме нещо на момента. Зависи. Но се опитваме да ги внесем в албумите ни, за да им дадем пространство и да избегнем умората, дори и за нас самите като слушатели. Ако това, което сме създали, уморява нас, то ще умори и слушателя.

От другата страна - Колко по-мизантропични можете да бъдете?

Vince Verkay - Добър въпрос. Не знам. Ще видим. Можем да тръгнем в напълно противоположна посока. Зависи какво чувстваме в дадения момент. Но както казах по-рано, винаги искаме да създадем нещо по-добро от предишното. Ти си толкова добър, колкото е последният ти албум. Затова винаги искаме да надградим постигнатото в него. Можем да станем още по-мизантропични и наистина да доведем мизантропията до крайност. А можем да поемем и в обратната посока. Всичко зависи от това какво ще се получи, когато творим. Кой знае, ще видим.

От другата страна - Има ли някакъв вид „следродилна депресия“ след приключването на работата по даден албум?

Vince Verkay - Не, всъщност е вълнуващо и зареждащо. Всеки път, когато композираме, записваме репетициите си. Постоянно прослушаме записите и адаптираме идеите. Но, когато записваме албум, чуваме детайли, които не са изпъквали на репетиция. Неща, които не сме осъзнавали, докато сме създавали. Това са едни такива фини детайли. Чуваш ги и всичко вече е кристално ясно. Винаги описвам този процес по следния начин - сякаш звукът минава през топъл гел. Взимаш тази музика и я прокарваш през топъл гел, острите ръбове сякаш се стопяват и се появява едно особена гладкост. Докато смесваш песента, тя се променя, атмосферата се променя, еволюира. Тя продължава да се развива дори по време на микса. Така че не бих казал, че има някаква депресия след запис или след албум. По-скоро има вълнение.

От другата страна - Как избирате темите за албумите? Имам предвид новият и предишният бяха концептуални записи. Какво представляват тези албуми като метафора?

Vince Verkay - Зависи. Обикновено източниците са събития, които се случват около нас. При „Mendacium“ е очевидно, че влияние оказа всичко, което се случи през последните няколко години. Доверието беше изгубено. В смисъл - да вярваш на това, което ти казват, да вярваш, че трябва да следваш определен път или да правиш определени неща, въпреки че собствените ти инстинкти ти подсказват, че нещо не звучи истински, че не изглежда автентично. Тези аспекти оказаха голямо влияние върху този албум. Но обикновено темите са комбинация от случващото се в момента и други неща. Обичам историята. Обичам науката. Много се интересувам от XIII, XIV, XV век, дори от XIX и началото на XX век. Така че някак си ги съчетавам. Метафорите? Задържам за себе си значението на определени елементи, защото не искам да влияя на човека, който чете текстовете и слуша музиката. „Mendacium“ е малко по-директен. Не бих казал, че е толкова метафоричен. Текстовете са доста ясни. Но преди да претворя в думи идеите за текстовете, които влязоха като основна тема на албума и станаха част от концепцията, се опитах да избягам от обяснението какво означават те за мен, защото не искам да влияя на слушателя. Искам той да си изгради собствено мнение, преживявайки ги и после да ми каже какво чувства и какво мисли, че означават.

От другата страна - С изкуството си задавате въпроси или давате отговори?

Vince Verkay - Бих казал, че по-скоро задаваме въпроси. Защото със сигурност нямаме отговорите. Иска ми се да ги имахме. Но да, по-скоро поставяме различни въпроси по различни теми, за да провокираме мисъл, за да накараме някого наистина да седне и да помисли по тях. Така че бих казал, че задаваме въпроси, а не даваме отговори.

От другата страна - Тогава кой е крайният въпрос, на който търсите отговор чрез изкуството си?

Vince Verkay - Дали всъщност сме верни на собствената си природа като човешки същества. Защото хората могат да се обърнат на мига. Те могат да предадат някой много близък, ако се страхуват от нещо, ако се чувстват заплашени. Ако това означава да предадат близък човек, ще го направят. В крайна сметка въпросът е, дали сме тук заради себе си или сме един за друг, или сме тук заради нещо, което е по-голямо от нас? Не в религиозен смисъл, а по-скоро в научен и универсален. Въпросите, на които търсим отговор са: „Защо съществуваме? Съществуваме ли заради себе си или съществуваме за другите?“ Защото имам проблем с идеята, че живеем за другите.

От другата страна - Т.е. създавате утопии или предпазвате слушателите от тях?

Vince Verkay - Нито едното, нито другото. Оставяме ги сами да решат. Затова и поставяме въпроси. В крайна сметка всеки човек трябва сам да вземе решение какво чува. То може да е напълно различно от онова, което аз мисля. А това е прекрасно, защото точно на него се надявам. Както казах, ние нямаме отговорите. Работа е на слушателя или читателя да реши.

От другата страна - Най-новият албум на EVOKEN разказва историята на монах, измъчван от злонамерено същество, като въпросът е дали то е реално или е в ума му. Изкуството отражение на живота ли е, или животът е отражение на изкуството?

Vince Verkay - Мисля, че изкуството е отражение на живота. След което животът отразява обратно изкуството. Бих казал, че процесът е двупосочно взаимен. Все пак нали казват, че животът имитира изкуството. Творческият процес по някакъв начин оформя живота. Ние сме ограничени от свободната воля. Макар че не мисля, че имаме свободна воля. Но да, смятам, ме процесът е взаимен. Това е обратна връзка.

От другата страна - Можем ли да говорим за свободна воля, ако погледнем в какъв свят живеем?

Vince Verkay - Свободната воля има ограничения. Не мисля, че съществува сама по себе си. Вземи Вселената. Всяко нещо в нея има свои ограничения. Например, човек не може да щракне с пръсти и да създаде слънце в ръката си. Вселената има определен начин на действие, има правила, има рамки. Но и не знаем дали спрямо нея има нещо от вън, което да ограничава самата нея. Свободната воля би означавало да няма ограничения. Да можеш да правиш каквото поискаш. Да щракнеш с пръсти и да имаш слънце в ръката си. Но не можеш. За мен това не е свободна воля. Вселената има своите предпазни фактори. Светлината може да се движи само с определена скорост. Това за мен не е свободна воля. Ако имаше свободна воля за нас, можехме да правим всичко без ограничения. Но животът не е такъв. Вселената не работи така.

От другата страна - Тогава защо продължаваме да се борим и да вярваме като човешки същества?

Vince Verkay - Това е въпросът. Това е въпросът, който се опитвам да поставя пред хората. И всеки човек ще стигне до свой собствен отговор. Всеки има свой път в живота, свое разбиране за това какво иска да прави с него, на какво да служи, на кого да служи, защо го прави. Това е нещо, на което всеки трябва сам да намери отговорите. Мисля, че това е въпросът, който винаги трябва да стои някъде в съзнанието ни, защото непрекъснато еволюира с времето.

От другата страна - Групата на кого служи?

Vince Verkay - На кого служи групата? Служим на себе си, защото в крайна сметка музиката трябва да бъде нещо, което харесваме и обичаме да създаваме. Иначе е безсмислено. Всички могат да я мразят, ние можем да я обичаме. А това е всичко, което има значение. Така че отново - служим на себе си, не на другите.

От другата страна - Какво е предизвикателството да свириш такава музика днес?

Vince Verkay - Да я поддържаш интересна. Това е номер едно. Днес всичко е достъпно за няколко минути. Терминът „ъндърграунд“ почти вече не важи. Няма нищо скрито, освен ако не запишеш албум в космоса. Няма нищо, което да не можеш да намериш. Така че предизвикателството е да запазиш собствената си визия, без да правиш компромиси, само защото искаш някаква положителна обратна връзка от хората. Ние служим на себе си. Ако всички го харесват - чудесно. Но в края на краищата ние трябва да сме доволни от това, което правим и да му се наслаждаваме. Иначе е просто безсмислено.

От другата страна - Кое е по-лошо за един артист — да бъде неразбран или да бъде погрешно разбран?

Vince Verkay - Не мисля, че някое от двете е лошо. Хората винаги ще те възприемат по различен начин, независимо кои са. Без значение дали са най-големите ти поддръжници или най-големите ти критици. Това винаги ще съществува. Поне в моите очи.

От другата страна - Последно, можеш ли да посочиш един метъл албум, който цениш за това, че е едновременно изключително изискан и напълно необуздан?

Vince Verkay - Това е добър въпрос, защото има толкова много такива издания. Бих посочил като цяло албум, който не е нито рок, нито метъл. Бих посочил DEAD CAN DANCE и „Within the Realm of the Dying Sun“. Честно да ти кажа, не знам какво има в този албум. Просто за мен е различен. Може би понякога, когато чуеш нещо за първи път, то силно въздейства върху мнението ти или върху начина, по който се привързваш към дадена музика. Трудно е да го обясня. Не мога наистина да го облека в думи. Не мога да използвам точния изказ. Но въпросът е страхотен, защото дори аз самият не мога да си отговоря, ако си го задам. Не знам какво е. Има нещо в този албум, в начина, по който е композиран, в начина, по който се развива, в начина, по който тече. Толкова ми е различен от всичко останало. Когато го чух за първи път, ме помете.